Европейският съюз реши да сложи край на супермощните парникови газове в хладилници и климатици. Блокът постигна споразумение днес за намаляване на използването на супермощни парникови газове в хладилници и климатици, като част от по-широките планове на ЕС за намаляване на вредните емисии, предава БТА, като се позовава на ДПА.
Преговарящите от страните от ЕС и членовете на Европейския парламент се споразумяха относно законодателство, според което ЕС ще преустанови напълно употребата на флуоровъглеводородни газове (HFC) като фреони и др. до 2050 г.
„Такива вещества имат силно отрицателно въздействие върху екологичното здраве на нашата планета и трябва да бъдат премахнати постепенно. Споразумението е важна стъпка към нашата обща цел за борба с изменението на климата“, казва испанският министър на климата Тереса Рибера.

Снимка: iStock
Разговорите за това как да се намали употребата в Европа на флуорсъдържащи газове – изкуствени газове, използвани като хладилни агенти в термопомпи и хладилници, както и аерозоли и пяна – започнаха по-рано тази година. Сделката постепенно ще доведе до забрана на продажбите на продукти, съдържащи такива вещества, с различни срокове за различните продукти; от 2035 г. например ще се прилага пълна забрана за използването им в сплит климатици и термопомпи.
„Флуорсъдържащи газове са сравнително неизвестни, но имат огромно въздействие върху климата. С днешното споразумение ние гарантираме, че бързо ще се отървем от тези супер парникови газове“, каза нидерландският евродепутат Бас Айкхаут, водещият преговарящ на ЕП по законодателството.
Все още е необходимо официално одобрение от мнозинството законодатели и държави в ЕС, но тази стъпка обикновено е формалност при предварително договорени сделки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Втората по големина икономика в света ще инвестира внушителна сума в енергетиката до 2060 г.

ЕК залага на по-устойчив товарен транспорт
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

 
Увеличават се кражбите на маслини и на зехтин в Гърция, съобщава икономическото издание „Икономикос тахидромос“. Причината е, че зехтинът се превърна в „течно злато“ заради лошата реколта и рязкото увеличение на цените, които се очаква да достигнат до 15 евро литъра.
Темата за кражбите стана особено актуална, след като вчера стана известно, че от склад на кооперация на Халкидическия полуостров са изчезнали 37 тона зехтин на стойност 370 хиляди евро.
Пред телевизионния канал АНТ1 Вангелис Протогеракис, президент на Асоциацията на производителите на маслини в град Ираклион на остров Крит, каза, че стопаните от равнината Месара на острова, където маслиновите насаждения са гледани добре и се отглеждат при поливни условия, се безпокоят за сигурността им с оглед на предстоящата беритба, пише БТА.
Още: Какво изстреля цената на зехтина до невиждани стойности?
Слагат микрочипове на маслините
Той каза, че сред производителите се обсъжда възможността за поставянето на микрочипове сред плодовете, за да бъде възможно да се проследи маршрутът на крадените количества.
Идеята за поставяне на микрочип на маслините идва от Испания. През 2018 г. тя е въведена от земеделци от Гранада с цел предотвратяване на кражбите от градините им. Специалният чип е със зелен или черен цвят и има вид и текстура на маслина. Всъщност обаче той е „шпионин“, който издава крадците с помощта на радиочестотно устройство, скрито във вътрешността му.
Протогеракис каза още, че производителите вече са поискали от полицията да осигури по-силно присъствие в маслиновите насаждения за предотвратяване на набезите на крадците.
Още: Рекордна цена на зехтина: Един тон е 10 пъти по-скъп от един тон петрол
 

Средният брой ученици на един учител в България намалява осезаемо през последните близо 10 години, сочат последните данни на европейската статистическа служба Евростат.
Средният брой ученици на един учител у нас намалява до 11.1 през 2021 година, спрямо средно 13.9 ученици на един преподавател през 2013 година.
През 2013 година съотношението ученици-учители в България е било над средното за ЕС (13.3), докато понастоящем страната ни е под чертата на средното равнище за 2021 година, а именно 12.1 ученици на един учител.
През 2013 година България се е нареждала на шеста позиция по на-висок среден брой ученици на един учител, докато сега, според последните данни, страната ни се намира на 14-та позиция в ЕС.
Данните отразяват съотношението при учителите, наети в основно, прогимназиално и гимназиално образование.
Най-висок среден дял ученици на един учител в ЕС се наблюдава в Нидерландия (16.4), франция (14.9%), Словакия (14.3%), Румъния (14.1), Ирландия (13.4), Чехия (13.2) и Германия (13.2).
В същото време най-нисък среден брой ученици на един учител се наблюдава в Гърция (8.2), Малта (8.7), Хърватия (9.1), Белгия (9.3), Люксембург (9.3), Кипър (10.1) и Австрия (10.1).
ОЩЕ: Вдигат учителските възнаграждения с 15%. Колко става минималната основна заплата?

Като цяло към края на 2021 година в ЕС работят 5.24 млн. учители в основното, прогимназиалното и гимназиалното образование. Тази професия остава изключително доминирана от женския пол, като цели 73% от учителите са жени (3.8 млн. учители), докато мъжете оформят дял от 27% (1.43 млн. души).
ОЩЕ: Изтича срокът за подаване на заявленията за еднократните помощи за ученици

По отношение на възрастта, едва 8% (393 428) от учителите в ЕС са по-млади от 30 години, докато 39% от преподавателите или 2.1 млн. учители са над 50-годишна възраст.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Учителската заплата скача над 2000 лв. от септември
Почти 30% от учителите не са получили по-високи заплати. Защо?
10 000 учители работят на временен трудов договор
НСИ: Раждаемостта в България не е достатъчна за възпроизводство на населението
Вече се отпускат помощите за учениците от 2 до 4 клас без удостоверение от училище