Инфлацията в Германия спадна през септември до най-ниското си ниво за година и половина (последните 18 месеца), показват официалните данни на федералната статистическа служба Destatis, публикувани днес, предава БТА, позовавайки се на ДПА.
Потребителските цени в най-голямата икономика в Европа са се увеличили с 4,5% на годишна основа, като темпът им на нарастване се забавя спрямо 6,1%, отчетени през август.
На месечна основа през септември цените са се повишили с 0,3% спрямо предходния месец.

Снимка: iStock
Поскъпването на енергийните продукти се е забавило значително до 1% на годишна основа, но при хранителните стоки то е по-значително – 7,5%.
„Инфлацията се понижава до най-ниското си ниво след началото на войната в Украйна“, посочва Рут Бранд, президент на Федералната статистическа служба. Тя обаче допълва, че инфлацията в Германия „остава висока“.
Русия започна пълномащабна военна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа продължава да отчита тревожни стойности
Погрешна диагноза: Германия „не е болният човек на Европа“
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа отчете лек спад през юли
Германската икономика продължава да буксува

Работна група към Министерството на финансите ще подготви промени в Закона за хазарта, насочени към ограничаване на рекламата на хазартна дейност в близост до училища, обществени сгради и агресивно телевизионно съдържание, както и срещу дейността на нелегалните сайтовете за хазартни игри и срещу възможностите за изпиране на пари чрез хазартна дейност, съобщиха от ведомството.
Това беше договорено на среща днес на министъра на финансите Асен Василев и ръководството на Националната агенция за приходите с представители на четирите най-големи организации на хазартната индустрия – Българската асоциация на хазартните дейности, Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности, Асоциацията на игралната индустрия в България и Българската гейминг асоциация.
Още: От началото на месеца: НАП е спряла над 150 сайта за онлайн залагания без лиценз
 В срещата участваха и представители на Българския спортен тотализатор (БСТ) и на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. В работната група ще участват представители на МФ, НАП, БСТ и четирите организации на игралната индустрия. Министър Василев посочи, че е необходима допълнителна регулация в сектора, но промените трябва да станат в диалог с бранша. Представителите на игралната индустрия заявиха, че вземат мерки за саморегулация в сектора, но трябва и те да се отразят в законови норми.
Още: ОАЕ се готви да разреши хазартния бизнес

Глобалният дълг ще нарасне до 100% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2028 година, което на практика означава, че до няколко години размерът на дълга по света ще бъде равен на цялата глобална икономика. 
Това става ясно от думите на директора на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд (МВФ) Витор Гаспар. Той представи октомврийския доклад „Фискално наблюдение“ (Fiscal Monitor) по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ, провеждаща се в мароканския град Маракеш, предава БТА.
В оценката е записано още, че се очаква съотношението дълг спрямо БВП до расте с 1 процентен пункт годишно до 2028 година. Половината от този ръст или около 0.5 на сто се очаква да дойде от увеличаването на държавния дълг в САЩ и Китай, допълни Гаспар.
ОЩЕ: Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
По думите на директора на отдела за фискални въпроси в МВФ, Китай разполага с повече място за действие, за да се предотврати това повишаване. Най-голямата азиатска икономика обаче трябва да се съсредоточи върху решаването на проблемите с икономическия си ръст и да инвестира в иновации вместо в недвижими имоти. Освен това страната трябва да реформира икономиката си и да се пренасочи от износ и инвестиции към вътрешно потребление.
На въпрос дали е време страните в еврозоната отново да се върнат към рестриктивните фискални политики (познати и като остеритет, бел. авт.) Гаспар посочи, че е необходимо възобновяване на нормалния подход към финансите след серията от фискални стимули и помощи заради пандемията от COVID-19. В тази връзка Европейската комисия вече е предложила методология, която трябва да бъде приета от страните членки на еврозоната, за да се осигури по-голям контрол относно нивото на дълга.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.
Брутният външен дълг достига 43 млрд. евро към края на юли
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения

Домакинствата в еврозоната очакват инфлацията да остане малко над целта на Европейската централна банка от 2% за още 3 години, показва проучване на ЕЦБ, докато определящите лихвите се борят да убедят обществеността, че плановете им за укротяване на ценовия натиск са в правилна посока, предава Reuters.
Въпреки че очакванията на потребителите за инфлация обикновено са неточни, те могат да повлияят на исканията за заплати, разходите и спестяванията.
Освен това те са важен принос при измерването дали обществеността има вяра в постигането на целта си за инфлацията от ЕЦБ, на фона на глобален дебат за това дали такива цели трябва да бъдат повишени.

Снимка: iStock
Според проучването на очакванията на потребителите на ЕЦБ, проведено през август и публикувано в сряда средният респондент смята, че инфлацията ще бъде 2,5% след 3 години, спрямо 2,4% в предишното проучване през юли.
Мненията на потребителите за инфлацията през следващите 12 месеца показват леко повишение до 3,5% от 3,4% месец по-рано, през юли.
ОЩЕ: Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път

ЕЦБ заяви, че дългосрочните инфлационни очаквания от икономисти, инвеститори и потребители са „около 2%“, но предупреди, че някои прогнози са се повишили и трябва да бъдат наблюдавани.
Централната банка на 20-те държави от еврозоната повиши лихвения процент, който плаща по банковите депозити до рекордно високо ниво от 4% миналия месец като част от опита си да се справи с инфлацията. Тя за кратко достигна двуцифрени стойности преди година на фона на скъпата енергия и широкото търсене след пандемията, докато веригите за доставки още бяха нарушени.

 
 
Снимка: iStock
Сега ЕЦБ очаква цените да се покачат с 5,6% тази година, 3,2% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г.
Проучването от сряда също показа, че домакинствата имат малко по-мрачна представа за икономиката, която очакваха да се свие с 0,8% през следващите 12 месеца спрямо 0,7% през юли.
Но станаха по-оптимистични по отношение на доходите си – очаква се ръст с 1,2% от 1,1% – и повишиха прогнозите си за инфлацията на цените на жилищата до 2,3% от 2,1% за първи път от март.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в еврозоната забавя рязко темпа на растеж през септември
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре

Колко дълго централните банки ще държат лихвите високи?
Само шест държави в ЕС отчитат по-висока инфлация от България

Задава ли се шринкфлация в Европа?

75% от общата стойността на селскостопанската продукция у нас се дължи на растениевъдство през миналата 2022 година. Това става ясно от окончателните данни на Националния статистически институт за икономическите сметки в българското селско стопанство.
През 2022 г. стойността на крайната продукция, произведена в родното селско стопанство, възлиза на 12.9 млрд. лева (по текущи цени), което е с 19.2% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е в резултат на нарастването на цените с 29.8% спрямо 2021 г., докато при обемите на произведените количества се наблюдава намаление – с 8.2%.
Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 9.69 млрд. лева и представлява 75.2% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (87.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 5.48 млрд. лева и 2.971 млрд. лева.
В сравнение с 2021 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-висока с 19.6%, което е в резултат на увеличение на цените – с 33.5%, докато при обемите се регистрира спад – с 10.4%.
През 2022 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.333 млрд. лева или 18.1% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2021 г. стойността ѝ нараства с 18.9%, което е в резултат на увеличение на цените с 23.1%, докато произведените обеми намаляват с 3.4%.
Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.151 млрд. лева (49.3% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.182 млрд. лева (50.7% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2021 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни се увеличава с 19.1%, което се дължи на нарастване на цените с 24.1%, докато обемите намаляват с 4.0%.
Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва увеличение с 18.7%, което е в резултат на ръст на цените – с 22.3%, докато обемите спадат с 2.9%.
ОЩЕ: Наистина ли България внася храните си от чужбина?

Източник: НСИ
Междинно потребление в селското стопанство
През 2022 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на 6.988 млрд. лева, което е с 24.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените – с 32.6%, докато при обемите има спад – с 6.1%.
ОЩЕ: Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Спрямо 2021 г. се наблюдава увеличение на почти всички вложения за текущо потребление. Най-голям ръст е отбелязан при минералните торове в резултат на нарастване на цените – с 108.2%, докато обемите намаляват – с 8.5%.
Брутна добавена стойност
Създадената през 2022 г. брутна добавена стойност в селското стопанство се равнява на 5. 913 млрд. лева . Тя е с 13.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на значителния ръст на цените – с 26.7%, докато при обемите има спад – с 10.4% на годишна база.
Сметка „формиране на дохода“ в селското стопанство
През 2022 г. нетният опериращ излишък/смесен доход в селското стопанство възлиза на 5. 743 млрд. лв. и е с 16.0% по-висок спрямо предходната година. Увеличението е в резултат на ръста на произведената в селското стопанство през 2022 г. брутна добавена стойност спрямо предходната година.
Сметка „предприемачески доход“ в свелското стопанство 
През 2022 г. нетният предприемачески доход в селското стопанство достига 3.194 млрд. лева и намалява спрямо предходната година с 2.5%..
Сметка „капитал“ 
През 2022 г. бруто образуването на основен капитал в селското стопанство се равнява на 1. 164 млрд. лева и се увеличава спрямо предходната година с 21.2%.
По-голямата част от него – 1.078 млрд. лева (92.6%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 744.0 млн. лв. (дял от 63.9%), и в сгради – 331.2 млн. лева (дял от 28.4%).
Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2022 г. е 85.6 млн. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След над половин век доминация САЩ загубиха лидерската си позиция на ключов световен пазар
Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар
Европейската прокуратура с разследване в България, свързано с измами с евросредства за земеделие
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна
Народните представители решиха да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна