Израел затвори газово находище край Газа. Как ще се отрази това на цените по света?

Енергийният гигант Chevron обяви в понеделник, че е затворил находище на природен газ край бреговете на Израел по нареждане на местните власти, два дни след като бойци на „Хамас” реализираха кървава атака срещу страната.
Газовото находище Tamar, намиращо се на около 25 км от южното крайбрежие на Израел, посреща 70% от израелските енергийни нужди за производство на елетроенергия, според щатската енергийна компания.
Продължителното спиране може да доведе до спад в износа на израелски газ към неговите съседи, Египет и Йордания, както и да притисне и без това затегнатия глобален газов пазар, пише CNN. Засега Chevron продължава да доставя газ на своите клиенти в Израел и региона от по-голямата платформа Leviathan.
„Chevron се фокусира върху безопасните и надеждни доставки на природен газ в полза на израелския вътрешен пазар и нашите регионални клиенти“, казва в изявление говорителят на Chevron Сали Джоунс.
ОЩЕ: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
„Нашият основен приоритет е безопасността на персонала ни, общностите, в които работим, околната среда и нашите съоръжения.“
Джоунс посочва, че Chevron е бил „инструктиран“ от Министерството на енергетиката на Израел да спре производството на платформата Tamar.
Спирането идва, докато „Хамас” продължава да изстрелва ракети от Газа към Израел и докато Израел засилва отмъщението си за смъртоносната атака от „Хамас” през миналия уикенд. Платформата Tamar се намира в обсега на ракетен обстрел от Газа, по информация на Reuters.
Затегнат световен пазар на газ
Затварянето на Tamar идва точно когато страните в северното полукълбо се насочват към зимата – период, в рамките на който търсенето на природен газ за отопление на домовете се увеличава.
Цените на фючърсите върху газа на Dutch Title Transfer Facility – бенчмарк газовата борса в Европа – скочиха с 12% във вторник до близо 49 евро (52 долара) за мегаватчас. Цените на газа са нараснали с общо 29% от петък насам, когато бе последния ден за търговия преди „Хамас” да започне безпрецедентната си атака срещу Израел.
Все пак цените са далеч под нивата спрямо същия период на миналата година, когато достигнаха 169 евро (179 долара) за мегаватчас в момент, в който Европа излизаше от енергийната си криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна.
Анализаторите от енергийната консултантска компания Wood Mackenzie отдават покачването на цените от петък най-вече на разгръщащия се конфликт в Израел.
Анализаторите на Goldman Sachs смятат, че спирането на Tamar е „допринесло“ за покачването на европейските цени на газа.
ОЩЕ: Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
„В бъдеще, ако текущите събития се превърнат в по-устойчиво затягане на глобалните LNG (втечнен природен газ) баланси, това ще намали способността на европейските газови пазари да се справят с други непредвидени събития, като пикове на студено време или други прекъсвания на доставките“, пишат те в бележка от понеделник.

Световният газов пазар понастощяем е затегнат, като цените на газа в Европа записаха известно увеличение през последната седмица;
Снимка: iStock
Но Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, посочва два фактора, които според него са по-важни за повишаването на европейските цени.
Единият е временно спиране на газопровод в Балтийско море, а другият е планирана индустриална акция на работниците, работещи с втечнен природен газ (LNG) в Австралия, казва той пред CNN.
В неделя финландският газопреносен оператор обяви, че е спрял ключов тръбопровод в Балтийско море, транспортиращ газ между Финландия и Естония, поради предполагаемо изтичане.
След това, във вторник, Chevron заяви, че е получил известие за стачки на някои работници в две от неговите съоръжения за LNG в Австралия.
Ако стачките, планирани за по-късно този месец, се осъществят, те ще нарушат производството в заводите на Chevron Wheatstone и Gorgon, които представляват около 7% от глобалните доставки на LNG, според Wood Mackenzie.
ОЩЕ: Конфликтът в Близкия изток носи нови рискове за световната икономика
Продължителното спиране на Tamar може да допринесе за покачването на европейските цени на газа, казва Талиапиетра, тъй като може да принуди Израел да си набавя газ от световния пазар, подхранвайки конкуренцията за износ.
„Това може да окаже натиск върху европейската цена на газа“, казва той.
Въпреки това, като цяло, последствията за глобалния газов пазар ще бъдат „много ограничени“, добавя той, тъй като Израел не е основен доставчик.
Йордания в риск
По-непосредственото въздействие от спирането на Tamar ще се усети директно отляво и отдясно на Израел – неговите съседи Йордания и Египет, които внасят съответно 7% и 4% от общите си доставки на газ от конкретната газова платформа, според Wood Mackenzie.
Въпреки че платформата Leviathan представлява по-голямата част от общите газови доставки на Йордания, продължително прекъсване на Tamar може да принуди Израел да пренасочи газ за Йордания, произведен в Leviathan, към вътрешния си пазар, казва Мартийн Мърфи, главен анализатор в Wood Mackenzie, пред CNN.
И според Зонгчанг Луо, старши анализатор природен газ в Rystad Energy, газовото находище Leviathan има „ограничен капацитет за увеличаване на производството, за да компенсира“ загубата на производство в Tamar.
ОЩЕ: Коя държава на Балканите удвои добива на газ?
За Египет продължителното спиране на Tamar също би намалило способността на страната да увеличи износа си на втечнен природен газ и да „спечели изключително важна твърда валута“, казва Мърфи.
Египет произвежда голяма част от собствения си природен газ в допълнение към вноса и преработва част от него в LNG за транспортиране в чужбина.
Луо отбелязва, че износът на LNG от Кайро вече е намалял с около половината през първите девет месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 година.
„Този спад може да се дължи на увеличеното местно потребление на газ в Египет, водено от скока на вътрешното търсене през летните месеци“, посочва той.
Международната агенция по енергетика очаква търсенето на газ в Египет да расте средно с 3.6% годишно.
„Това увеличение на вътрешното търсене на газ застрашава амбициите на Египет за износ на втечнен природен газ и подчертава необходимостта от внос на газ по тръбопровод от Израел“, се казва в доклад на агенцията от вторник.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?
Мрачна прогноза: Възможни са трудности за газовия пазар в Европа в края на зимата
ОПЕК повиши прогнозите за световното търсене на петрол през следващите десетилетия
Газът за крайните потребители ще е с 4,6% по-евтин през октомври
Руската търговия с енергия се възстановява на фона на поскъпването на петрола
Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС

Китай пести милиарди долари чрез внос на петрол от санкционирани страни

Китай е спечелил спестявания тази година в размер на близо 10 млрд. долара чрез покупки на рекордни количества петрол от страни, обект на западни санкции, сочат изчисления на Reuters, базирани на данни от търговци и проследяващи кораби.
Нежелана последица от санкциите, наложени от САЩ и други страни, на Русия, Иран и Венецуела, беше намаляването на разходите за внос на петрол за рафинериите в най-големия икономически противник Китай, който често критикува такива „едностранни“ санкции.
Анализът на Reuters за спестяванията на Китай от покупки на петрол от трите санкционирани страни сравнява какво биха платили китайските вносители, ако купят подобни сортове от несанкционирани производители.
Вносът на по-ниски цени увеличи производителността и маржовете за втория по големина потребител на петрол в света, особено малките независими рафинерии, известни като „чайници“. Освен това улесни доходоносния износ от държавните рафинерии на дизел и бензин, докато страната е изправена пред икономически затруднения.
Покупките на Китай също са спасителен пояс и за Москва, Техеран и Каракас, чиито икономики са ограничени от западните санкции и спада на инвестициите.

Снимка: iStock
Китай е доставил рекордните 2,765 млн. барела на ден суров петрол по море от Иран, Русия и Венецуела през първите 9 месеца на 2023 г., според осреднени данни, предоставени от танкерите за проследяване Vortexa и Kpler.
Трите страни представляват 1/4 от вноса на Китай между януари и септември, което е ръст с около 21% през 2022 г. и удвояване на дела от 12% през 2020 г., установи анализът на Reuters, измествайки алтернативите от Близкия изток, Западна Африка и Южна Америка.
Въпреки че спестяванията са малка част от сметката за внос на петрол в Китай, те имат значение за по-малките независими рафинерии, „опортюнистични купувачи и активно търсят изгодни сделки“, казва Кан Ву, глобален ръководител на проучването на търсенето в S&P Global Commodity Insights.
Китайското външно министерство не отговори на конкретни въпроси, изпратени от Reuters. Вместо това в изявление повтори позицията си, че Пекин се противопоставя на едностранните санкции и нормалната търговия на Китай заслужава уважение и защита. Главната митническа администрация на Китай също не е отговорила на искане за коментар.
Руски внос

Снимка: iStock
От януари до септември Русия е доставила 1,3 млн. барела на ден морски суров петрол на базата на средните данни, предоставени от Vortexa и Kpler. Китай е внесъл и около 800 000 барела на ден суров петрол ESPO по тръбопровод, според китайски търговски източници.
Вносът по море е основен ESPO, доставян от руското тихоокеанско пристанище Козмино, както и Urals от Балтийско море.
От януари до септември общите руски доставки са нараснали с над 400 000 барела на ден спрямо 2022 г., начело с Urals, според Vortexa, тъй като санкциите, предизвикани от войната в Украйна, предизвикаха масово отклоняване на нейните петролни потоци от Европа към Индия и Китай.
ОЩЕ: Китай внася рекордни количества петрол и въглища от Русия на фона на продължаващата война
Тази година Китай е спестил 4,34 млрд. долара чрез внос на руски петрол, въз основа на сравнението на Reuters на месечните ценови разлики между ESPO и суровия петрол Tupi от Бразилия и Urals спрямо Оман, използвайки ценова информация, предоставена от търговци.
За вноса на венецуелски петрол, предимно сорт Merey, Китай е спестил средно 10 долара за барел спрямо сравнимия колумбийски суров петрол Castilla, сочат изчисленията, базирани на данните на търговците. Страната спести около 15 долара на барел, купувайки ирански суров петрол вместо петрол от Оман.

Снимка: iStock
Китай спести приблизително 4,2 млрд. долара, като внесе рекордните 1 млн. барела на ден за същия период от Иран, 60% над върховите стойности преди санкциите, регистрирани от китайските митници през 2017 г. при 623 000 барела на ден, тъй като Техеран повиши добива до почти максимални нива и предложи отстъпки като стръмни като 17 долара за барел спрямо Brent.
За сравнение, Оман имаше средна стойност от 2 долара над Brent през първите 9 месеца на годината.
ОЩЕ: САЩ притиска Китай да спре да купува ирански петрол
С доставки на венецуелски петрол от януари-септември от около 430 000 барела на ден, според средната стойност на данните на Vortexa и Kpler, спестяванията на Китай от внос на венецуелски петрол са 1,17 млрд. долара.
Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви в изявление, че ценовият таван на руския петрол позволява на купувачите да „сключват по-трудна сделка“ при покупките си, ограничавайки приходите на Москва.
„От 2021 г. САЩ са санкционирали над 180 физически и юридически лица, търгуващи с ирански петрол и нефтохимикали, и въздействието на санкциите е причинило хиперинфлация в Иран и спад на валутата му“, заяви говорителят.
Прилагането на санкциите на САЩ ще продължи за Венецуела и отношенията на правителството на Мадуро с Китай не демонстрират сила, а неговата изолация „в рамките на световната общност“.
Маржовете на „чайниците“

Снимка: iStock
Тъй като държавните рафинерии Sinopec и PetroChina се въздържаха изцяло от купуването на ирански и венецуелски суров петрол, „чайниците“ имаха възможността да купуват евтин петрол и от двата доставчика.
Според китайската консултантска компания JLC „чайниците“ в рафиниращия център на провинция Шандонг са работили с 65,7% от капацитета си през първите три тримесечия на 2023 г., или ръст от 4,2 пр.п., генерирайки маржове при обработката на вносен суров петрол от 567 юана (77,63 долара) на тон, спрямо 50 юана преди година.
Въпреки това, предимството за повече икономия на разходи е ограничено, тъй като „чайниците“ са ограничени от квоти за внос на суров петрол, като същевременно не притежават квоти за износ на гориво и регулаторен контрол.
ОЩЕ: Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол
„Това важи особено за рафинериите в Шандонг, които, ако бъдат подложени на нов кръг от репресии, както се наблюдава през последните години, биха могли да поставят твърдо ограничение върху това колко Иран изнася“, отбелязва Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол на Kpler.
По-рано тази година митниците засилиха проверките на тежки сурови товари, насочени към Шандонг, след като откриха няколко ирански пратки, погрешно етикетирани като разреден битум, за да заобиколят квотите за внос.
Ако САЩ затегнат прилагането на санкциите срещу Техеран заради неотдавнашната криза в Израел, това също може да ограничи износа на петрол от Иран, смятат анализатори, който се насочва предимно към Китай.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?
 

Кабинетът вдига минималната работна заплата

Правителството ще вземе решение за увеличаване на минималната работна заплата със 153 лева, така че от 780 лева за 2023 г. тя да стане 933 лева от 1 януари 2024 г. Това заяви премиерът Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание.
С колко ще нарасне минималната заплата през следващите три години?
„С това решение ние ще изпълним един от ангажиментите си, съчетан с други мерки, за намаляване на неравенството в България, което е твърде високо за европейските стандарти. България продължава да бъде държавата с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз. Поетапно трябва да излезем от ситуацията на икономика, която привлича инвеститори с ниските си работни заплати“, посочи Денков, цитиран от БТА. 

Още: Увеличават минималната работна заплата в Румъния – става по-висока от тази в България
„Трябва да привличаме инвестициите с това, че предлагаме производства с високо качество, висока добавена стойност и подготвена работна ръка. Това ще отнеме време, но решението днес е стъпка в тази посока“, допълни още министър-председателят.  
Новият размер на минималното трудово възнаграждение бе обект на обсъждане на провелото се на 5 октомври заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него предложението подкрепиха синдикалните организации, а работодателските се обявиха против. 
 

ЕС предупреди Мъск заради дезинформация в Х след атаката на „Хамас“

ЕС предупреди Илон Мъск, че X се използва за разпространение на „дезинформация“ след атаката на „Хамас“ срещу Израел.
В публикация в Х еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че „насилственото и терористично съдържание“ не е било премахнато, въпреки предупрежденията – както гласят новите правила на ЕС, пише BBC.
Мъск каза, че компанията му е предприела действия, включително чрез премахване на новосъздадени акаунти, свързани с „Хамас“ и поиска от ЕС да изброи предполагаемите нарушения.
Тиери Бретон не даде подробности за дезинформацията, за която говори в писмото до Мъск. Въпреки това отбеляза, че случаи на „фалшиви и манипулирани изображения и факти“ са широко докладвани в платформата на социалните медии.

„Затова ви каня спешно да се уверите, че вашите системи са ефективни и да докладвате на моя екип за предприетите кризисни мерки“, пише той в писмото си, което споделя в социалните медии.
Писмото му идва дни след като палестинската въоръжена групировка „Хамас“ атакакува Израел, убивайки стотици жители и вземайки десетки заложници.
В отговор на публикацията на Бретон в Х Мъск заяви, че политиката на компанията му предполага, че всичко е с отворен код и е прозрачно.
ОЩЕ: Илон Мъск с коментар за нападението срещу Израел

Бретон заяви, че Мъск е наясно, че има проблем. „Вие сте наясно с докладите от Вашите потребители – и от властите – за фалшиво съдържание и възхвала на насилието. От Вас зависи да покажете, че правите това, за което говорите“, репликира той Мъск.
„Предвид спешността, очаквам също да влезете в контакт със съответните правоприлагащи органи и Европол и да гарантирате че ще реагирате незабавно на техните искания“, пише Бретон.

Той заяви, че екипът му също ще проследи действията на Мъск по редица други неотложни въпроси, свързани със спазването на изискванията на DSA. „Призовавам Ви да осигурите бърз, точен и пълен отговор на това искане в рамките на следващите 24 часа“, добави еврокомисарят.
Правилата за онлайн съдържание, известни като Закон за цифровите услуги (DSA) изискват от Х и други големи онлайн платформи да премахват незаконно съдържание и да предприемат мерки за справяне с рисковете за обществената сигурност и гражданския дискурс.
На 25 април бяха посочени много големите онлайн платформи – с над 45 млн. потребители в ЕС – които ще бъдат обект на най-строгите правила, сред които и X. Законът влезе в сила 4 месеца по-късно през август.
Неспазването на DSA може да доведе до глоби в ЕС в размер на до 6% от общия оборот на компанията или потенциално спиране на услугата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приходите от реклама на X в режим на свободно падане, откакто Илон Мъск придоби платформата
Милиардер посочи кой е най-големият враг на Илон Мъск и платформата X
X съди организация, бореща се с речта на омразата

Чужденци купуват имоти в Гърция с рекордни темпове

Интересът на чужденците към имотите в Гърция расте с рекордни темпове. Чуждите инвестиции в имотния сектор на Гърция могат да достигнат рекорден размер през тази година.
Според данни на Централната банка на Гърция, чуждите инвестиции в гръцки имоти възлизат на 1.1 млрд. евро за периода януари-юни тази година, което представлява ръст от 39.5% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата година чуждестранните вложения в имоти достигаха 788 млн. евро, става ясно от публикация на гръцкото издание Ekathimerini.
Темпът на растеж се усилва през второто тримесечие на тази година с вложения в размер на 605.8 млн. евро за периода или ръст от 46.2% на годишна база. През цялата минала 2022 година чуждестранните инвестиции в гръцки имоти достигат 2 млрд. евро, което представлява ръст от 68% спрямо 2021 година.
Причините за засилване на интереса към имотите в южната ни съседка през 2023 година се крият в привлекателността на краткосрочните наеми, търсенето на разрешителни за пребиваване (програма „Златна виза”) и в това, че имотите в Гърция все още са по-евтини спрямо други страни в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо в Гърция няма богати хора?
Докато цените на имотите падат в Европа, България се изкачи до второ място по поскъпване на жилищата
Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви 
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?
Как вървят цените на жилищата в едни от големите градове в Европa?