Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че конфликтът между Израел и „Хамас“ е „сърцераздирателен“ и заплашва да помрачи и без това охладените глобални икономически перспективи, предаде Ройтерс.
„Ние следим внимателно как се развива ситуацията, как се отразява най-вече на петролните пазари“, каза Георгиева на брифинг в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш, Мароко. Тя отбеляза, че е имало известни колебания при цените на петрола и реакции на пазарите, но е твърде рано да се прогнозира икономическото въздействие.

Още: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
„Много ясно, че това е „нов облак“ на не най-безопасния хоризонт за световната икономика, „нов облак“, който затъмнява този хоризонт и, разбира се, не е необходим“, каза шефът на МВФ.
Кристалина Георгиева също така посочи, че нараства консенсусът в дискусиите за преструктуриране на държавния дълг по въпроси като сравнимостта на третирането на частни и публични кредитори.
Инфлацията
Тя подчерта и важността на продължаване на битката с инфлацията. „Лихвените равнища в много развити страни се повишиха, но инфлацията все още не се е понижила до целевите нива. Освен ценова стабилност, борбата с инфлацията е предпоставка за растеж на най-бедните“.
Кристалина Георгиева отбеляза, че ценовата стабилност е от изключителна важност, дори при положение че повишаването на лихвите означава крехкият икономически растеж „да се залее със студена вода“.
Още: Ето какво сподели Кристалина Георгиева за криптовалутите
Управляващият директор на МВФ подчерта и необходимостта за запазване на стабилността на финансовите пазари, „които, както видяхме в последните седмици и особено в САЩ и ЕС, се свързват с очакването, че високите лихвени проценти ще останат за по-дълго време“.
Връщането на фискалната политика е друг важен приоритет, така че да се осигури пространство за действие. „Необходимо е затягане и преориентиране на държавните разходи“, посочи Георгиева.

Високите нива на инфлация и увеличените разходи за живот допринасят за глада в световен мащаб, сочи проучване в 16 страни, поръчано от хуманитарната група World Vision International, предава Reuters
Според проучването, направено преди Световния ден на прехраната в понеделник, 59% от анкетираните родители са много загрижени за детския глад и недохранването в техните семейства, като 46% се затруднява да намерят пари, за да си купят храна.
Установено е също, че 37% от родителите казват, че децата им не получават правилно хранене всеки ден, а според 21% децата им са гладували през последния месец.
Процентът на децата, които си лягат гладни, се увеличава до 38% в страните с ниски доходи. В САЩ 18% от анкетираните казват, че дете си е легнало гладно в дома им.

„Гладът е глобален проблем и не се ограничава до нито една държава или част от земното кълбо“, посочва в изявление Андрю Морли, президент на World Vision International.
Проучването, проведено от Ipsos, включва над 14 000 души с различни нива на доходи.
Сред респондентите, които казват, че децата им са си лягали гладни, 46% посочват инфлацията и разходите за живот като основна причина. Следващите две най-често споменавани причини са ниските доходи на домакинствата (39%) и недостатъчното фокусиране на правителството върху прекратяването на глада (25%).

Ръстът на цените засегна икономикитепо целия свят заради фактори, включително свързани с пандемията прекъсвания на глобалните вериги за доставки и последствията от войната в Украйна. Постоянно високата инфлация е най-голямото икономическо безпокойство на икономистите тази година, според проучвания на Reuters.
16-те страни включват Австралия, Бангладеш, Бразилия, Великобритания, Канада, Германия, Япония, Мексико, Перу, Филипините, Южна Корея и САЩ, където Ipsos анкетира около 1000 възрастни във всяка нация. В Чад, Демократична република Конго, Ирак и Малави са анкетирани около 500 души във всяка страна.
Инфлацията и увеличените разходи за живот са най-посочената причина за детския глад в 11 от 16-те страни, достигайки 70% в Бангладеш. Но богати страни като Канада (68%), Австралия (66%) и Великобритания (66%) също посочват по-високите цени като основна причина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тревожно: Колко хора по света не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново?
ООН: Броят на страдащите от хроничен глад хора по света се увеличава
Заради кризите: С колко се е увеличил броят на гладуващите хора в света?
Близо половината българи в риск от бедност не могат да си позволят нормално хранене

Петролните пазари вероятно ще останат несигурни, тъй като войната между Израел и „Хамас“ продължава, като инвеститорите продължават да следят отблизо вероятността за прекъсване на добива в Близкия изток, заяви Международната агенция по енергетика в четвъртък, предаде CNBC.
Водещият световен енергиен наблюдател отбеляза в последния си месечен доклад за петролния пазар, че въпреки че конфликтът още не е повлиял пряко върху физическите доставки, участниците на енергийния пазар ще „останат нащрек“ с разгръщането на кризата
„Конфликтът в Близкия изток е изпълнен с несигурност и събитията се развиват бързо“, се казва в доклада на МАЕ.
„На фона на силно балансирани петролни пазари, очаквани от МАЕ от известно време, международната общност ще остане фокусирана върху рисковете за петролните доставки в региона“, добави енергийната агенция.

Снимка: iStock
Като отбелязва „рязката ескалация на геополитическия риск“, МАЕ заяви, че ще продължи да наблюдава отблизо пазарите на петрол и „е готова да действа, ако е необходимо, за да гарантира, че пазарите остават адекватно снабдени“.
Ако се стигне до внезапен недостиг на доставките на петрол отговорът на МАЕ включва освобождаване на запаси за спешни случаи от МАЕ и/или прилагане на мерки за ограничаване на търсенето.
ОЩЕ: Американските запаси натиснаха цената на петрола, еврото се стабилизира
Израел не е голям производител на петрол и никаква голяма петролна инфраструктура не минава близо до ивицата Газа.
МАЕ обаче отбелязва, че Близкият изток представлява над 1/3 от глобалната морска търговия с петрол, а конфликтът между Израел и „Хамас“ засили опасенията, че атаките може да засегнат регионалното производство на енергия.

Снимка: iStock
Докладът на МАЕ идва в момент, когато конфликтът Израел-„Хамас“ навлиза в шестия си ден, след опустошителното и координирано нападение от палестинската въоръжена групировка „Хамас“ срещу Южен Израел през уикенда. Оттогава Израел разгроми Газа с въздушни удари и се очаква да започне сухопътна офанзива срещу „Хамас“ в региона през следващите дни.
Освен това Израел нареди и „пълна обсада“ на ивицата Газа, като се стреми да спре доставките на електричество, храна, вода и гориво за вече блокираното население от приблизително 2,3 млн. души.
В резултат на продължаващата война между Израел и Хамас най-малко 1200 израелци са били убити, с над 2700 ранени, според израелската армия. Междувременно палестинското министерство на здравеопазването обяви, че 1203 души в Газа са били убити, а 5763 са ранени.

Снимка: Getty Images
Освен това МАЕ понижи прогнозата си за търсенето на петрол през 2024 г., като се аргументира с трудните икономически условия в глобален план и напредъка в енергийната ефективност, оказващи натиск върху потреблението, предаде Reuters.
Базираната в Париж агенция понижи в месечния си доклад прогнозата за растежа на търсенето на петрол през 2024 г. до 880 000 барела дневно спрямо предходните прогнои за 1 млн. барела дневно.
ОЩЕ: Саудитска Арабия удължава съкращенията в добива на петрол до края на годината
МАЕ обаче повиши прогнозата си за 2023 г. до 2,3 млн. барела дневно спрямо 2,2 млн. барела дневно при предишната оценка.
През септември сортът Brent достигна 10-месечен връх, след като Саудитска Арабия и Русия удължиха съкращенията на петрол с общо 1,3 млн. барела дневно до края на годината. 
Източник: CNBC, Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?

ОПЕК повиши прогнозите за световното търсене на петрол през следващите десетилетия
Русия продава петрол на Индия с 30% по-скъпо спрямо западния ценови таван
Цената на петрола може да скочи до 150 долара, ако САЩ не увеличат добива си, смята директор на петролна компания

САЩ са съобщили на три компании за производство на чипове – южнокорейските Samsung Electronics и SK Hynix, както и на тайванската TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.), че могат да продължат да извършват операции в Китай в близко бъдеще, пише The Wall Street Journal, цитирайки източници, запознати с въпроса.
Според източниците на финансово издание обаче, Вашингтон иска компаниите да не правят големи технологични подобрения на чиповете, които предоставят на китайски компании.
Забрана за сътрудничество с Китай
Президентът на САЩ Джо Байдън подписа през август заповед, която предвижда забрана на някои нови инвестиции в Китай, засягащи чувствителни технологии като компютърните чипове. Паралелно с това инвестициите в други китайски сектори ще изискват правителствено уведомление.
Още: Кой китайски компании са в ужас от новия указ на Байдън?
Заповедта оторизира министъра на финансите на САЩ да забранява или ограничава инвестиции в китайски субекти в три сектора: полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и някои системи на база изкуствен интелект.
Азиатските съюзници на Вашингтон обаче, ще получат изключение от тази забрана. 
Докато двете южнокорейски фирми сключиха сделка с администрацията на президента Джо Байдън, създавайки списък с предварително одобрено оборудване за производство на чипове, което може да съдържа незначителни надстройки, TSMC вероятно ще получи още една едногодишна дерогация, стига тайванската компания да не развива значителни технологични надстройки.
Още: САЩ санкционира Mikron – най-големия руски производител на микрочипове