Специален доклад: „Целите на терористичната атака на Хамас срещу Израел от Газа“ от д-р Ели Кармон

Топекспертът по контратеторизам д-р Ели Кармон, старши научен сътрудник в Международния институт по контратероризъм в Херцлия – Израел (ICT) и старши …

Технологичният гигант с оценка от 1 трлн. долара, който отказва да върне служителите си в офиса

Около малко компании, ако изобщо има такива, е било по-горещо тази година от Nvidia. На фона на бума на изкуствения интелект, неговите високомощни чипове се търсят от други големи технологични компании като Amazon, Meta и Google. И все пак, докато тези компании и много други са предприели ходове за връщане в офиса, Nvidia, която има около 26 000 служители по целия свят и оценка от над 1 трлн. долара, се противопоставя на тази тенденция и не притиска работниците си да пътуват до офиса, пише бизнес изданието Fortune, цитирано от Yahoo Finance.
През май 2020 г. главният изпълнителен директор Дженсън Хуанг (на челната снимка – бел. ред.) заяви, че „не е имал проблеми“ да позволи на служителите да работят дистанционно за неопределено време. „Няма съмнение, че ще направим това“, каза той пред VentureBeat тогава.
ОЩЕ: Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
Базираната в Калифорния компания се придържа към тази политика, като едновременно предлага на служителите си луксозни офис пространства, в които да работят. Nvidia оставя на работниците да преценят дали да работят у дома, в кафене или в офиса. Той разглежда договореността „като начин за служителите да балансират своите лични и работни задължения, докато се подготвят за бъдещето, така че да се съсредоточат върху работата на живота си“, отбелязва Бо Дейвидсън, вицепрезидент по опита на служителите, пред Commercial Observer.
За разлика нея, други компании стават все по-строги и изискват от служителите си да работят повече в офиса. Изпълнителният директор на Amazon Анди Джеси наскоро предупреди служителите, че „вероятно няма да се получи за вас“, ако продължат да игнорират призива за връщане в офиса. Това последва по-ранно напускане на служители в знак на протест срещу политиката. „Можем да бъдем продуктивни, обсебени от клиентите, да вършим работата си добре и можем да променим нещата, като не е задължително да е в офис сграда“, заяви един от работниците на компанията.

Снимка: iStock
Дженсън Хуанг обаче изглежда е съгласен с тази позиция. Служителите предпочитат да смесват работната си среда. „Напълно комфортно се чувствам с всичко това“, заявява той пред VentureBeat.
За разлика от други изпълнителни директори обаче, той се придържа към тази политиката. Преди няколко години главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг се похвали: „Ние ще бъдем най-напредналата компания за дистанционна работа в тази сфера, с обмислен и отговорен план как да направим това“ Той изчисли, че около половината от служителите на компанията ще работят дистанционно през следващите 5 до 10 години. Към днешна дата обаче служителите му трябва да отново бъдат в офиса 3 дни в седмицата, като присъствието им се проследява с карти и други инструменти. Тези, които не се съобразяват с изискванията, рискуват да бъдат уволнени или да бъдат засегнати от отчетите за ефективност.
ОЩЕ: Компанията, превърнала се в синоним на работата от вкъщи, връща служителите обратно в офиса
И все пак служителите на Meta, които се връщат в офиса, се борят да резервират конферентни зали или дори да намерят бюро, което могат да използват цял ден. „Все още не сме измислили хибридна работа“, напса в Threads Адам Мосери, ръководител на Instagram в Meta.
„Мисля, че това ни доближава много повече до възможността да работим физически на различни места… Мисля, че днес не сме там само с видеоконференции и основните технологии, с които разполагаме“, заяви Зукърбърг в подкаста на Lex Fridman, като рекламира авангардни слушалки за метавселена.

Снимка: iStock
Други компании прибягват до преференциално третиране, за да върнат служителите си в офиса. От над 400 изпълнителни директори в САЩ, анкетирани от KPMG, 90% посочват, че биха възнаградили онези, които работят лично, с благоприятни назначения, бонуси и повишения.
Роб Садоу, главен изпълнителен директор на Scoop Technologies, производител на хибридно офис приложение за продуктивност, обаче смята, че много ръководители на компании се вкопчват в миналото. „Понякога това желание да се върнеш на поста идва повече от страх и желание да се повтори минал опит, отколкото от оптимизиране на това как да изглежда бъдещето“, казва той пред Observer.
ОЩЕ: Колко струва нещастието на работното място? Отговорът е в трилиони долари
Друга компания, която се противопоставя на тенденцията за връщане в офиса, е софтуерният гигант Atlassian, който прави инструменти за съвместна работа като Jira.
„Очакваме хората да могат да работят от вкъщи, от кафене, от офис, но всъщност не ни интересува къде вършат работата си – това, което ни интересува, е продукцията, която произвеждат. Може да идвам в офиса веднъж на тримесечие“, заяви съизпълнителният директор Скот Фаркухар пред австралийската програма „60 минути“ през август.

Снимка: iStock
Компанията все още има амбициозни планове за отваряне на нови офиси, включително в Сиатъл и Сидни, където е направена първа копка върху 40-етажна централа с пищен интериор и големи пространства, проектирани с цел събиране на служители. Сега стратегията е свързана не с чекиране на карти, а с показатели като цена на посещение и степента, до която служителите използват офиса и се ангажират в него.
По същия начин, най-новото допълнение към централата на Nvidia, ефирна и смайваща структура от 750 000 кв. фута, наречена Voyager, отхвърля офис структурите, като набляга на общи пространства и гледки за всички.
Садоу вярва, че като позволява на служителите да избират между дистанционна работа или такава в авангардно офис пространство, Nvidia печели „доста значително предимство на таланта“.
Всъщност това предимство може да му помогне да привлече служители, отчуждени от суровите призиви за връщане на работа в други компании. В скорошно проучване на Deloitte и Workplace Intelligence 2/3 от ръководителите заявиха, че вероятно биха напуснали, ако бъдат принудени да се върнат в офиса 5 дни в седмицата. Докладът предупреждава, че компаниите, които принуждават служителите да се върнат в офиси, „рискуват да загубят списъка си с лидери и изпитват трудности при набирането на нови таланти“.
Това е риск, за който изглежда, че Nvidia не трябва да се тревожи особено.
Източник: Fortune/Yahoo Finance
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са изпълнителните директори с най-висок и кои с най-нисък рейтинг в САЩ?
Защо дистанционната работа е по-полезна за околната среда от тази в офиса?
Китайски интернет гиганти в паника: Поръчват ударно американски чипове
Сериозен процент от офис бюрата по света остават празни през цялата седмица
Дистанционната работа ще изтрие стотици милиарди долари от стойността на офисите

ЕС с опит да постигне съгласие за нови бюджетни правила преди края на годината

Часовникът тиктака, дълговете се трупат, но ЕС все още е далеч от споразумение за нови бюджетни правила. Срещата на финансовите министри на ЕС в Люксембург тази седмица, ще има едно основно главоболие на върха на дневния ред: реформиране на фискалните правила на ЕС, предаде АФП.
Настоящите правила, известни като Пакта за стабилност и растеж, се презират от много страни от ЕС – някои от които, често се противопоставят на строгите разпоредби, поради универсалния подход.
Ако министрите не постигнат съгласие до края на годината, старите правила ще бъдат върнати в сила през 2024 г.
Още: Европейската комисия предложи новия бюджет на ЕС
ЕС първо спря пакта през март 2020 г., когато коронавирусът се разпространи в Европа, принуждавайки 27-те държави-членки на блока да налеят милиарди евро в икономиките си, за да поддържат домакинствата и бизнеса.
След това точно когато Европа достигна светлината в края на тунела, Русия нахлу в Украйна миналата година, изпращайки цените на енергията спираловидно и налагайки ново спиране.
Поддръжниците на по-голямата фискална дисциплина твърдят, че са необходими строги правила, за да се контролират нарастващите национални бюджети, докато критиците казват, че ограничават държавите-членки да инвестират, точно както Европа трябва да отблъсне предизвикателствата от Китай.
Днес пактът гласи, че дългът на една страна трябва да бъде 60% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), докато нейният дефицит трябва да бъде 3% от БВП.
Още: Подготвят ли нови данъци в Европейския съюз?
Реформите, публикувани през април, ще запазят тези цели, но ще позволят по-специализиран, специфичен за всяка държава подход за намаляване на дълга, с по-голяма гъвкавост.
Страните членки обаче са разделени относно това, дали реформите трябва да запазят някои груби правила за намаляване на дълговете и дефицитите всяка година.
Бюджетна дисциплина
Реформите на Европейската комисия предлагат държавите-членки да работят с изпълнителната власт на ЕС, за да формулират план за намаляване на дълга на своята страна за четири години.
Планът дори може да бъде удължен до седем години в замяна на реформи и инвестиции.
Всяко правителство приема необходимостта от реформи, но някои страни, включително Германия, искат да поддържат определени цели, за да осигурят дисциплина по отношение на дълговете и дефицита.
Най-неприятните теми включват общи предпазни мерки за намаляване на дълга и дефицита, които изправиха Франция срещу Германия.
Като отстъпка за Германия, реформите изискват страните да намаляват дефицита си с минимум 0,5% всяка година, докато вече не надвишава лимита от 3%.
Франция обаче твърди, че автоматичните и единни правила не работят и рискуват повече да навредят на Европа, отколкото да помогнат.
„Позициите на страните членки са толкова различни, че е почти невъзможно да има политическо споразумение през октомври“, каза дипломат от ЕС.
Имаше разговори за освобождаване от бюджета за зелени и цифрови инвестиции в подкрепа на фокуса на ЕС върху чистата енергия, въпреки че някои държави-членки се противопоставят на това, тъй като „това би било огромна част от бюджета“, каза друг дипломат от ЕС.
Но с бушуващата война в Украйна министрите вероятно ще се споразумеят за освобождаване от отбраната, тъй като държавите-членки влагат пари в армията си, добави той.
Пазарни рискове
С поглед към пясъчния часовник миналата седмица започна истинска работа с интензивни преговори за подготовка на схемата на сделката, но дипломатите предупредиха да не очакват окончателно споразумение.
Дори и да не бъде постигнато споразумение през октомври, „може да има сделка преди края на годината“, каза дипломат от ЕС.
Друг дипломат подчерта, че може да има сделка през ноември. „Страхът е, че ако няма споразумение преди 2024 г., въпросът ще загуби своята спешност и ще бъде отложен, докато ЕС се подготвя за избори през юни. Ако не можем да постигнем сделка, пазарите няма да харесат това. Това ще покаже политическата импотентност на ЕС“.

Парите в обращение прехвърлиха 28 млрд. лева

Общата стойност на парите в обращение у нас нараства със 7.2% на годишна база до общо 28.4 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година, става ясно от редовния бюлетин на Българската народна банка „Преглед на емисионно-касовата дейност”, публикуван на сайта на институцията.
Банкнотите и монетите, циркулиращи в българската икономика, са нараснали с 1.9 млрд. лева спрямо края на септември 2022 година. Спрямо съответния предходен едногодишен период увеличението им е по-ниско както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност, отбелязват от БНБ.

В периода юли – септември 2023 г. парите в обращение записват ръст от 1.229 млрд. лева или с 4.5% в сравнение с края на второто тримесечие на тази година. Нарастването им през третото тримесечие на 2023 г. е с 0.5 процентни пункта по-малко от отчетеното за същия период на 2022 година.
И през трите месеца на третото тримесечие на 2023 г. парите в обращение отбелязват положителен месечен растеж, като в рамките на разглеждания период той е бил най-висок през юли (1.8%).
ОЩЕ: Парите в обращение у нас нараснаха с 57% само за четири години
В края на септември 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.95%, а на разменните монети – 2.04%.
През третото тримесечие на годината делът на банкнотите нарасна с 0.04 процентни пункта за сметка на същото намаление на дела на разменните монети.

През третото тримесечие на 2023 г. БНБ пусна в обращение медна възпоменателна монета „125 години от рождението на Димитър Талев“ от серията „Български творци“ и златна възпоменателна монета на тема „100 години Богословски факултет“. В съответствие с приетата от Управителния съвет на БНБ „Програма за отсичане на възпоменателни монети и отпечатване на възпоменателни банкноти за 2023 година“ до края на годината следва да се емитира още една нова възпоменателна монета.
Към 30 септември 2023 г. делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.01% и се запазва без промяна спрямо края на юни 2023 година.
Динамика и купюрен строеж на парите в обращение
В края на септември 2023 г. в обращение са 589.9 млн. броя банкноти, които са с 3.9% повече в сравнение с края на юни 2023 г. За същия период общата им стойност нарасна с 4.6%, достигайки към 30 септември 27.802 млрд. лв.
Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е 47.13 лв., което представлява увеличение с 0.33 лв. спрямо края на второто. За едногодишен период стойността ѝ се е повишила с 2.74 лв., или с 6.2%, вследствие на значително по-високите темпове на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева в сравнение с останалите номинали.
ОЩЕ: Истински бум на фалшиви петдесетолевки в родната икономика
С най-голям дял (41.40%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е банкнотата от 50 лева, като към 30 септември в обращение са 244.2 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5.33%) са банкнотите с номинал 5 лева.

За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличи с 5.7 млн. (1.0%), а стойността им – с 1.869 млрд. лева (7.2%). Все по-ясно се очертава тенденция към нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) и намаляване на броя на банкнотите с по-ниски номинали (10 и 20 лева), посочват от БНБ.
При броя на банкнотите от 5 лева е налице тенденция към намаляване на темпа им на нарастване в наличнопаричното обращение.
Спрямо края на септември 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на тези от 50 и 100 лева, като по-голямо е нарастването на дела на 100-левовите банкноти (с 2.45 процентни пункта). Спрямо същия период дяловете на банкнотите от 5, 10 и 20 лева намаляха, като най-голямо (с 3.59 процентни пункта) е намалението на дела на 20-левовите банкноти.
ОЩЕ: Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?
В края на септември 2023 г. общата стойност на намиращите се извън касите на БНБ банкноти с номинал 100 лева е 12.472 млрд. лева, което е най-големият дял (44.86%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял (0.57%) е стойността на банкнотите с номинал 5 лева.
В структурата по стойност на банкнотите в обращение за едногодишен период нарастване беше отчетено единствено при дела на банкнотите с номинал 100 лева – с 2.76 процентни пункта. Дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е понижението на дела на банкнотите от 20 лева – с 2.09 процентни пункта (от 9.76% до 7.67%).
В края на септември 2023 г. в обращение са 3.175 млрд. броя разменни монети, които са с 55.0 млн. броя, или с 1.8% повече в сравнение с броя им в края на юни 2023 г. За същия период общата им стойност се увеличи с 12.7 млн. лв., или с 2.2%.
Средната по стойност разменна монета в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е 0.18 лв. и се запазва без промяна както спрямо края на второто тримесечие, така също и за едногодишен период. Запазва се общата тенденция към увеличаване на броя на разменните монети в обращение от всички номинали.
ОЩЕ: БНБ пуска в обращение златна монета на цена от 1 470 лева
За едногодишен период общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 165.2 млн. (5.5%), а стойността им – с 31.4 млн. лв. (5.7%). На годишна база с най-бърз темп (6.7%) нараства броят на монетите с номинал 2 лева. В края на септември 2023 г. в обращение са 88.8 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 5.6 млн. броя. Броят на монетите от останалите номинали нараства в тесен интервал – от 5.0% за монетите от 5 стотинки до 5.9% за монетите от 10 стотинки.

Най-голям дял (28.30%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. имат монетите от 1 стотинка, като към 30 септември извън касите на БНБ са 898.6 млн. броя с този номинал. С най-малък дял (2.80%) е броят на монетите от 2 лева.
За едногодишен период в структурата по брой на разменните монети в обращение в интервала от 0.01 до 0.05 процентни пункта намаляха дяловете на монетите от 1, 5, 20 и 50 стотинки и 1 лев. За същия период дяловете на монетите от 2 и 10 стотинки и от 2 лева нараснаха съответно с 0.05, 0.04 и 0.03 процентни пункта.
ОЩЕ: БНБ обяви какви възпоменателни монети ще пусне през следващите три години
Растежът на общата стойност на разменните монети в обращение е функция на постоянно увеличаващия се брой на монетите извън касите на БНБ. Основен принос за общото им нарастване по стойност имат разменните монети от най-високите номинали. Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на септември 2023 г. е 187.6 млн. лв., което представлява най-големият дял (32.36%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял (1.55%) е стойността на монетите от 1 стотинка.
ОЩЕ: Какви символи и изображения ще има върху българските евромонети?
За едногодишен период в структурата по стойност на разменните монети в обращение в интервала от 0.01 до 0.20 процентни пункта намаляха дяловете на монетите от 1, 5, 20 и 50 стотинки и от 1 лев, като най-голямо е намалението при дела на монетите от 1 лев, а най-малко при тези от 1 стотинка. За същия период дяловете по стойност на разменните монети от 10 стотинки и от 2 лева нараснаха съответно с 0.01 и 0.29 процентни пункта. Стойността на монетите от 2 стотинки им определя дял от 2.85%, колкото беше и в края на септември 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Колко са всички пари в обращение у нас в момента?
Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева

Конфликтът в Близкия изток засегна сериозно туризма в Израел

В началото на месеца площадите и улиците около църквата „Рождество Христово“ във Витлеем бяха пълни с туристи. След атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври обаче те пустеят.
„Бизнесът е в застой от началото на войната“, казва Еса Абу Дауд, който работи като туристически гид в града. „Пътищата са затворени, никой не може да дойде“.
„Разчитаме на туризма, за да живеем. Имаше КОВИД криза, все още не сме се възстановили от нея. Тъкмо туристите бавно започнаха да се завръщат, а сега всичко отново спря“, казва Хадер Хюсеин, който продава сувенири във Витлеем.
Още: Най-големите отбранителни компании в Европа поскъпнаха с близо 10 млрд. долара от началото на конфлика между Израел и „Хамас“
Хотелите в Израел и палестинските територии – Газа и Западния бряг, са се изпразнили и най-малко шест компании са прекратили изцяло туровете до топ дестинации като Тел Авив и Ерусалим. Два тур оператора са отменили всички пътувания до края на годината, пише БТА.
Круизните кораби пък избягват израелските пристанища, а големите авиокомпании спряха полетите си до и от Израел за неопределено време.
Хотелите са затворени
InterContinental Hotels съобщава, че два от хотелите на групата, са временно затворени. Много резервации бяха отменени, а много туристи ги преместиха за края на годината, посочват от „Интерконтинентъл“.
Една от водещите израелски хотелски групи -Isrotel, е на прага да затвори някои от хотелите си, тъй като повечето резервации са отменени, посочва неин говорител.
Още: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Туризмът генерира 2.8% от БВП
Оттеглянето на чуждите туристи е сериозен удар за Израел, тъй като секторът генерира около 2,8 на сто от БВП на страната и дава работа на 3,5 на сто от трудовата сила.

През първите девет месеца на годината Израел е бил посетен от три милиона туристи, което е близо до предпандемичните нива, сочат официални данни. Около 800 000 от тях са били американци.
Ден след атаката израелското министерство на туризма съобщи, че пътуванията трябва да бъдат избягвани, а туристите трябва да стоят по хотелите или круизните кораби.
В сряда обаче на туристите беше разрешено да се движат из страната при необхомост. През миналата седмица в Израел се намираха около 90 000 туристи.
Президентът на Асоциацията на арабските хотели Елиас ал-Арджа посочва, че повечето хотели на Западния бряг през миналата седмица са помагали на туристите да напуснат страната. В момента 90 на сто от тях са празни.
При липсата на перспектива за приключване на конфликта, не е ясно кога туристите ще започнат да се завръщат, посочват туроператори.

Най-големите отбранителни компании в Европа поскъпнаха с близо 10 млрд. долара от началото на конфлика между Израел и „Хамас“

Повече от 8 млрд. британски лири (около 10 млрд. долара) бяха добавени към стойността на 5 от най-големите отбранителни компании в Европа, от нападението на терористите от „Хамас“ на Израел на 7 октомври, предава Daily Mail.
Акциите на британския гигант BAE Systems поскъпнаха с 10% миналата седмица, а подобни печалби отчетоха и базираната в Швеция Saab, германската Rheinmetall, френската група Thales и Leonardo в Италия.
Стойността на BAE – най-голямата британска отбранителна компания, нарасна с 3 млрд. британски лири (около 3,6 млрд. долара) до 32,8 млрд. британски лири (около 39,9 млрд. долара).

Rheinmetall, най-големият производител на боеприпаси в света, добави 1,3 млрд. британски лири (около 1,6 млрд. долара) към оценката си, което го прави на стойност 10 млрд. британски лири (около 12,2 млрд. долара) в края на миналата седмица.
Ръстът в цените на акциите – воден от очакванията, че конфликтът ще увеличи разходите за отбрана – добавя към печалбите, постигнати след началото на войната в Украйна през февруари миналата година.

От началото на 2022 г. тези акции са се повишили с между 93% и над 200%, добавяйки над 40 млрд. британски лири (около 48,6 млрд. долара) към стойността си.
Петролните гиганти, включително BP и Shell, също се обединиха заради покачването на цените на суровия петрол заради опасения, че разширяването на конфликта може да засегне доставките на петрол от Близкия изток.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
Миналата седмица „Хамас“ предприе най-голямото военно нападение срещу Израел от десетилетия, в резултат, на което бяха убити над 1000 души. Атаката предизвика вълна от ответни израелски въздушни удари по ивицата Газа, които също убиха над 2000 души.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?

Туристи харчат огромни суми в опит да се измъкнат от Израел