Броят на фалиралите фирми у нас намалява през тази година, а новорегистрираните бизнеси бележат лек ръст.
Фалитите на фирми намаляват през първите девет месеца на 2023 година с 19.5% на годишна база до общо 2 928 правни единици, влезли в процедура по несъстоятелност, сочат изчисления на база данните на Националния статистически институт. За сравнение, през първите три тримесечия на миналата 2022 година, броят на фалитите възлиза на 3 640 или със 712 по-малко спрямо настоящия период.
В същото време, регистрациите на нови фирми лек ръст през първите девет месеца на тази година от 3% на годишна база до общо 34 064 новорегистрирани бизнеса. За сравнение, през същия период на миналата година, новите регистрации достигат 33 022 броя или с 1 042 броя по-малко спрямо 2023 година.
В кои сектори фалират фирми най-често
Най-висок брой на фалитите се отчита в икономическия сектор „Търговия на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети”, сочат данните на НСИ.
От началото на настоящата 2023 година, фалитите в този сектор възлизат на общо 2 254 броя или близо 77% от всички фалити за периода. Този голям дял в общия брой на банкрутите е логичен, тъй като това е секторът, в който оперират най-много фирми у нас.
ОЩЕ: Държавен алгоритъм предупреждава фирмите при риск от фалит
Поради това именно в сектора на търговията се отчитат и най-много нови регистрации на бизнеси у нас. Само през тази година регистрираните нови фирми в сектора на търговията (и ремонта на автомобили и мотоциклети) достигат 29 099 броя или цели 88% от всички регистрации на нови бизнеси през първите три тримесечия на 2023 година.
Само за третото тримесечие на тази година са регистрирани нови 8 657 фирми в сектора на търговията и ремонтите на автомобили, докато 639 фирми са изпаднали в процедура по несъстоятелност. За цялата икономика, общият брой на новорегистрирани фирми достига 9 829 през третото тримесечие, а фалитите възлизат на 829 броя.
ОЩЕ: Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.

Източник: НСИ
Казано с други думи, за последния тримесечен период, за който са налични данни, 88% от новите бизнеса са в сектор „Търговия на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети“, а 77% от фалитите отново се падат на него, като данните за тримесечието съвпадат напълно с дела за първите девет месеца на тази година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече компании по света не могат да посрещат задълженията си
Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле
Собственикът на Pepco фалира. Застрашени ли са търговските обекти?

Климатичните промени водят до разместване в туристическите потоци в Европа и отказват туристите от Средиземноморието, пише в свой анализ ВВС.
В средата на юли гореща вълна заля Южна Европа, с температури, достигащи 46-47 градуса по Целзий в редица градове, включително Мадрид, Севиля и Рим. Макар за климатични явления като тази гореща вълна да има множество причини, учените редовно установяват, че те са много по-вероятни и по-интензивни заради изгарянето на изкопаеми горива от хората. Това обаче не е единствената последица от генерираните от човека въглеродни емисии в Средиземноморието през това лято, посочва британската обществена медия.
Пожари
През юли горски пожари в Гърция опустошиха над 54 000 хектара или почти пет пъти повече от средния годишен показател, водейки до най-голямата евакуация заради горски пожари в историята на страната. През август пожари обхванаха и части от испанските провинции Тенерифе и Жирона, португалската Сарзедаш, италианските острови Сардиния и Сицилия, наред с други места. Из цяла Европа изглежда се проявяват и други тревожни признаци на показващите се температури – суша в Португалия, хиляди медузи по плажовете на Френската Ривиера, дори по-силно разпространение на пренасяните от комари болести като денге заради по-високите температури и наводненията.
Още: Туристи харчат огромни суми в опит да се измъкнат от Израел
Голяма част от тези климатични явления се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието.
Те не са просто неудобство, тъй като могат да са смъртоносни. В Испания близо 1000 души загинаха за осем дни в горещата вълна от юли. Все още не е изчислен общият брой на жертвите на горещите вълни в Европа през лятото на 2023 г., но лятото на 2022 г., което бе също толкова тежко, струваше живота на над 60 000 души.

Още: Климатичните промени ще направят бирата в Европа по-скъпа и ще влошат вкуса ѝ
На фона на жертвите, една друга загуба изглежда по-маловажна, но служи като важно напомняне за начина, по който климатичните промени преоформят както всекидневието, така и икономическата ни реалност – последиците за летният туризъм в Средиземноморието.
От векове туристите през лятото се стичат към Средиземноморието. Във времената на Древен Рим богатите се насочвали към Бая, в Неаполитанския залив, или към гръцките острови (особено известна двойка, която изглежда се е наслаждавала на визитата си в Самос, са били Антоний и Клеопатра). Дори в наши дни идеята за мързелуване по облените в слънце брегове привлича милиони туристи към страни като Гърция, Испания и Италия всяко лято.
Туристите вече избягват лятото
Това обаче може скоро да се промени. Според неотдавнашен доклад на Европейската туристическа комисия (ETC) средиземноморските страни остават най-популярната дестинация за туристите за периода от юни до ноември 2023 година. В сравнение с миналата година обаче броят на европейските туристи, интересуващи се от посещение в средиземноморските страни, е намалял с 10 процента. Междувременно много летовници изместват датите на пътуването си – с 5 процента повече са предпочели „крилата на сезона“ през октомври и ноември спрямо 2022 година.
Данните на месечна основа от отделни страни очертават по-конкретни промени. Данни, предоставени на ВВС от италианската статистическа служба, например показват, че рекордният за страната месец по брой чуждестранни посещения е бил юли 2019 година, когато са били посрещнати 9 255 000 чуждестранни туристи. Към 2022 г. броят на туристите се е възстановил, почти достигайки предпандемичните нива, с 9 064 000 посетители през юли. Година по-късно – през юли 2023 г. – обаче този брой отново е намалял, свивайки се до 8 748 000 души.
Отчасти тази тенденция може би се дължи на това, че потребителите свиват разходите си. Според Европейската туристическа комисия почти една четвърт от анкетираните са изразили опасения от увеличаването на разходите за пътувания. Отчасти вероятно се усеща влиянието и на нестабилността, тъй като туризмът продължава да се възстановява след пандемията от КОВИД-19. През юли 2023 г. пристиганията на международни туристи в глобален мащаб все още са били на 84 процента от предпандемичните нива. Мнозина обаче посочват, че някои туристи вероятно променят датите за почивките си в Средиземноморието или изобщо се отказват от тях, включително заради климатичните промени.
Крайбрежният британски регион Корнуол, известен с плажовете и гледките към океана, отбелязва увеличаване на гостите от страни като Германия, Италия и Нидерландия, посочва Малкълм Бел, изпълнителен председател на организацията Visit Cornwall. Вярваме, че това отчасти се дължи на по-хладния климат, казва той.
 

Очаква се разходите през празничния сезон да се възстановят и дори за първи път да надхвърлят предпандемичните нива тази година. Но, изненадващото е, че не подаръците са това, за което потребителите ще харчат най-много в навечерието на Коледа, сочи нов доклад от вторник на Deloitte, пише CNN.
В месеците в края на годината ноември и декември обикновено преобладават купувачи, обикалящи магазините за покупки и отстъпки на сезонни стоки, включително подаръци. Двата месеца са и добър барометър за покупателната способност на потребителя и са ключови за търговците на дребно, тъй като представляват 1/5 или повече от техните годишни продажби.
В навечерието на празничния сезон домакинствата са нащрек заради натиска върху портфейлите им от високата инфлация и възобновяването на плащанията на студентски заеми в последно време в САЩ.
Но според проучването на Deloitte Holiday Retail Survey за 2023 г., анкетирало 4330 потребители между 30 август и 8 септември, купувачите са нетърпеливи да започнат празничното пазаруване, като може би ще акцентират върху себе си.

Снимка: iStock
Данните на прочуването сочат, че потребителите ще похарчат средно 1652 долара за покупки, свързани със зиманта ваканция, или с 14% повече от 2022 г., като надхвърля похарчените средно 1496 долара през 2019 г.
„Три фактора вероятно са допринесли за подема. Повече потребители ще отбележат активно празничния сезон (95% спрямо 92% през 2022 г. и 88% през 2021 г.), повечето купувачи очакват да плащат по-високи цени за празнични продукти, а домакинствата със средни до по-високи доходи ще харчат много“, казва Лупин Скели, ръководител на проучването на търговията на дребно в Deloitte в интервю за CNN.
Проучването установи също, че потребителите тази година приоритизират покупките, които не са подаръци.
„82% от купувачите казаха, че смятат да похарчат за покупки, които не са подаръци, като например декорации. Това е ръст от 77% през 2022 г. Не се е върнал съвсем към нивата от 2019 г., когато беше 88%, но тази година постепенно се покачва“, отбелязва Скели.

Снимка: iStock
Докато разходите за подаръци все още се очаква да нараснат с 9% спрямо миналата година, в доклада се казва, че хората планират да купят един подарък по-малко спрямо 2022 г. За сравнение, разходите за артикули, които не са подаръци, като облекло, обзавеждане и декорации се прогнозира да скочат с 25% тази година спрямо миналата година.
„По отношение на разпределението на празнични долари, най-големият ръст, който видяхме, е в групата без подаръци“, заяви Скели.
На друго място в доклада Скели посочва, че потребителите могат да прибегнат до даването на подаръчни ваучери в продуктови категории, „където смятат, че виждат най-високи увеличения на цените“.
Въпреки че търговците на дребно се опитват да изместят началото на празничното пазаруване през октомври, според доклада 2/3 от купувачите все още смятат да започнат пазаруването след Деня на благодарността и Черния петък и седмицата след това в т.нар Кибер понеделник за онлайн покупки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Във време на инфлация: Отлага ли се коледното пазаруване?
Инфлацията в САЩ нараства с повече от очакваното през септември

ЕЦБ няма да успее да понижи инфлацията под 2% през следващите години, сочи проучване сред потребителите

Близо 14 000 ученици усвояваха тънкостите на различни професии по време на стажове в реална работна среда във фирми и предприятия в цялата страна в рамките на проекта „Ученически практики-2“ на Министерството на образованието и науката (МОН). Много от тях вече имат трудови договори и след завършването си са започнали постоянна работа в дружествата, в които са изкарали стажа си, съобщиха от министерството.
Дейностите по проекта продължиха 29 месеца, в които ученици от професионални паралелки в гимназиите имаха възможност да развиват уменията си като трупат опит чрез работа в реална среда под ръководството на наставник от съответната фирма и на наблюдаващ учител в рамките на 240 часа. Всеки ученик, преминал успешно практиката си, получи еднократна стипендия от 372 лева.
Заради големия интерес от страна и на училищата, и на бизнеса, броят на гимназистите, участващи в стажовете, беше увеличен с над 20% в сравнение с първоначално планираното. В проекта се включиха общо 300 училища от всички области на страната.
Още: АЕЦ „Козлодуй“ търси служители, дава пълна стипендия на студенти
3159 от гимназистите изкараха стажове в предприятия от приоритетни за икономиката сектори като електроника, електротехника, машиностроене, транспортни услуги, архитектура и строителство и др., каквато беше една от целите на проекта. Броят учениците, придобили опит в тези професионални направления, е с 636 повече от първоначално предвиденото.
Къде бяха стажовете?
Успешни ученически стажове се реализираха и в дейности като информационни технологии, счетоводство, услуги, автосервизи, хотелиерство, ресторантьорство, селско стопанство, работа в общинска администрация и др. На места ученици участваха в поддържането на автопарка на градския транспорт, както и в озеленяването на паркове и градини.
В рамките на проекта бяха създадени и 350 ученически учебно-тренировъчни фирми – с 6 повече от първоначално предвидените. В обученията, свързани с тяхното функциониране, се включиха 172 представители на бизнеса и науката.
Още: Професия по мярка или диплома за никъде
Представителите на МОН и регионалните управления по образованието посочиха като препоръка за следващ етап от проекта актуализиране на размера на стипендията за участващите ученици, за да имат стимул повече гимназисти да се включат. Друг приоритет е още по-тясно взаимодействие между училищата и бизнеса, за да се адаптира обучението към нуждите на икономиката и пазара на труда.