Икономическото министерство разработва инвестиционен портал, който ще обедини всички публични структури свързани с нуждите на инвеститорите. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов при откриването на семинар за новопостъпили членове на чуждестранния дипломатически корпус в Република България, който се проведе в Министерството на икономиката.
По думите му процесът ще бъде дигитален и по този начин ще се ограничи корупцията.
„Един от приоритетите в политиката на Министерството на икономиката и индустрията е създаването на условия за привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност свързани с кръговата икономика, автомобилната индустрия и производство на възобновяема енергия“, каза министърът.
Още: Чуждите инвестиции у нас нарастват с 34% на годишна база към края на август
България е добро място за инвестиции
Богданов посочи, че България е добро място за инвестиции, като страната ни може да се превърне в транспортен и логистичен хъб. Той акцентира на визията на Министерството на икономиката за развитието на индустриалните зони у нас, чрез които да бъдат привлечени нови инвестиционни проекти. „Индустриалните зони трябва да се развиват паралелно и да са фокусирани върху конкретни индустрии“, обяви той и даде пример с Икономическа зона „Доброславци“ – специализирана в автомобилостроенето.
Богданов подчерта, че индустриалните зоните трябва да се подготвят като инвестиционни проекти и за тях да се отвори възможност за публично-частно партньорство с международни или локални инвеститори, които имат интерес да ги изграждат в партньорство с държавата. Той изтъкна възможностите за привличане и на представители на международни институции като Световната банка или ЕБВР. „За да могат да се случат инвестиционните проекти обаче, трябва да има подготвени терени, с изградена инфраструктура и площи на ключови локации, в близост до основни пътни артерии, и подходящи помещения за съответния бизнес“, подчерта министър Богданов. Като друг акцент в политиката на МИИ по отношение на индустриалните зони той добави съкратените административни срокове за стартиране на инвестиционни проекти.
По време на семинара министър Богданов посочи, че ключово за развитието на икономическите ни отношения е да имаме търговски представители по света, които да работят активно, както и да се прилагат ясни критерии за мониторинг на свършената от тях работа. Той посочи, че Министерството на икономиката и индустрията е в процес на конкурентен подбор за 23 свободни позиции в 21 държави за търговски представители в Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) на Република България по света. Осем от тези позиции са за европейските държави, 13 – за държавите извън ЕС и 2 за страните от ОНД.
Още: Създават у нас съвместен изследователски институт между японската „Мейджи“ и „Ел Би Булгарикум“
„Години наред в държави, които са важни търговски партньори на страната ни, не сме били представени със СТИВ, което се е отразило негативно на двустранните икономически отношения“, подчерта министър Богданов. Той акцентира, че в оценяващата комисия за първи път се осигурява участие на представители на Министерството на външните работи, на национално представените работодателски организации, на експерти от научните среди, на образователните институции и на неправителствените организации. Всички те са с доказан опит и експертиза в областите на външноикономическото сътрудничество, търговията, инвестициите, бизнес средата, международното право и други, с оглед предмета на дейност на СТИВ.

Пекин отново се опитва да го направи и в двете посоки. Той прекара над година стъпвайки на пръсти заради войната в Украйна. Азиатската суперсила отказа да осъди нахлуването на Русия и вместо това предостави така необходимата дипломатическа и икономическа подкрепа на Москва.
Сега, когато войната на Израел срещу палестинската въоръжена групировка „Хамас“ заплашва да се превърне в по-широк конфликт, който може да разруши стабилността в Близкия изток, Китай призова за прекратяване на огъня, като заедно с това критикува действията на Израел. Той също забележимо не осъди „Хамас“ за това, което беше наречено „най-лошото еднодневно избиване на евреи след Холокоста“, като същевременно изрази подкрепата си за решението за две държави за Палестина и Израел.
Позицията съответства с десетилетната подкрепа на Китай за палестинската държавност, но също подчертава острите разделения между Китай и САЩ, които твърдо подкрепят правото на Израел да отвърне на „Хамас“. Подчерани са и дълбоките икономически интереси на Китай както в Русия, така и в Близкия изток, които страната иска да защити на всяка цена.
ОЩЕ: Китай пести милиарди долари чрез внос на петрол от санкционирани страни
Втората по големина икономика в света зависи от Русия и Близкия изток за голяма част от енергийните си нужди. Освен това те са и важна част от инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ – амбициозно, но противоречиво начинание за насърчаване на свързаността и търговията по света с китайски пари и ноу-хау в развитието на инфраструктурата.
Според анализатори тези два фактора ще продължат да имат огромна роля в това как Пекин реагира на геополитическите разломи.
„Китай също беше нетърпелив да подчертае, по какъвто и да е начин, солидарността си с големите нации, производителки на петрол и да ограничи всякакви последици, които биха могли допълнително да дестабилизират произхода, да нарушат доставките на петрол и да повишат цените на енергията“, заяви Есуар Прасад, професор в университета „Корнел“ и бивш ръководител на китайския отдел на МВФ.
Здравей, стари приятелю

Снимка: Kremlin.ru
Китай е най-големият вносител на петрол в света и купува 71% от потреблението си на петрол от чужди страни.
Това увеличи покупките на петрол от Русия след войната в Украйна, тъй като рафинериите спечелиха от намалени доставки на фона на западните санкции срещу Москва. Сега Русия е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, изпреварвайки Саудитска Арабия.
Си посрещна дипломатически изолирания руски президент Владимир Путин в Пекин тази седмица. Путин, наричан от Си „стар приятел“ по време на срещите им, беше почетен гост на среща на върха, отбелязваща 10-ата годишнина от инициативата „Един пояс, един път“, в която Русия е важен участник.
Според проучване на университета „Фудан“ в Шанхай, след Пакистан, Русия е получила най-много енергийни инвестиции между 2013 г. и 2021 г. от Китай по инициативата.

Снимка: iStock
И Китай, и Русия – които засилиха споделената си реторика за нуждата от прекрояване на световния ред, който смятат за воден от САЩ – призоваха за прекратяване на огъня и критикуваха действията на Израел, като миналия уикенд китайският външен министър Ван И заяви, че ситуацията „излиза извън обхвата на самоотбраната“.
„И двете страни култивират тесни връзки с Иран и смятат участието на САЩ в регионалните дела за една от причините за нестабилността в Близкия изток“, заяви Жан-Лу Самаан, старши научен сътрудник в Близкоизточния институт на Националния университет на Сингапур.
„Хамас“ и Иран са дългогодишни съюзници, но Техеран, който приветства операцията на ислямистката групировка от 7 октомври, при която бяха убити около 1400 души в Израел, отрече да е замесен. Междувременно антиизраелски протести избухнаха в Близкия изток след смъртоносния взрив в болница в Газа и дни на въздушни удари на израелски изтребители, убили близо 3500 души.
Не е ясно кой е отговорен за взрива. Израел изложи доказателства, които според него показват, че е предизвикан от взрив от групировка „Ислямски джихад“, а президентът на САЩ Джо Байдън подкрепи тезата, като цитира американското разузнаване. „Ислямски джихад“ отхвърли твърденията.
Петрол, петрол, петрол

Снимка: iStock
Регионът играе наистина ключова икономическа роля в растежа на Китай. Близкият изток допринася за над половината от вноса на петрол в страната или малко над 1/3 от общото потребление на петрол в страната.
„За всеки три барела суров петрол, които Китай консумира, повече от един идва от Близкия изток“, заяви китайският национален производител на петрол и газ през март.
Саудитска Арабия отдавна е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, като представлява 17% от вноса на петрол през 2022 г., преди да бъде изместена от Русия през първите 2 месеца на 2023 г., според китайските митници.
Търговията с газ също е сериозна. Катар е вторият по големина доставчик на втечнен природен газ в Китай и съставлява 1/4 от вноса на страната. Миналата година вносът на втечнен природен газ от там скочи със 75% спрямо година по-рано, показва китайската митническа статистика.
Китай изгради и по-тесни икономически връзки с Иран, който е санкциониран от САЩ от 2018 г. заради ядрените си амбиции и военната агресия, пише CNN.
ОЩЕ: САЩ притиска Китай да спре да купува ирански петрол
Китайските покупки на санкциониран ирански петрол достигнаха 1,2 млн. барела на ден през първата половина на септември, малко по-малко от рекорда от август, сочат последните данни от фирмата за проследяване на танкери Vortexa.
Енергийната сигурност стана ключов приоритет за Китай, който е изправен пред сериозни икономически предизвикателства. Си подчерта важността на енергийните доставки и сигурността като решаващи за националното развитие.
Миналия ноември QatarEnergy подписа 27-годишно споразумение за доставка със Sinopec за 4 млн. метрични тона LNG годишно, според китайските рафинерии.
Близкият изток е и крайъгълен камък в инициативата „Един пояс, един път“. Китайските инвестиции в арабските и близкоизточните страни са нараснали с 360% през 2021 г. спрямо 2020 г., според проучване на университета „Фудан“, публикувано миналата година. Ангажираността на Китай в строителни проекти в региона е нараснала със 116% през същия период.
Необходима регионална стабилност

Снимка: iStock
Според анализатори, ако войната между Израел и „Хамас“ замеси и други страни, това може да навреди сериозно на Китай.
„Китай и САЩ споделят поддържането на регионална стабилност като стратегическа цел“, заяви Ахмед Абудух, сътрудник в програмата за Близкия изток в Chatham House, глобален мозъчен тръст, базиран в Лондон.
„Регионалното напрежение означава дълга нестабилност, а дългата нестабилност означава, че няма работа за Китай в Близкия изток. Разбира се, Китай не иска да види обезкървяване на своите икономически интереси“, добави той.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?

В събота външният министър на Китай Ван И и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен са разговаряли по телефона, според двете страни.
„Блинкен е обсъдил значението на поддържането на стабилността в региона и обезсърчаването на други страни от влизане в конфликта“, гласи изявление на Държавния департамент на САЩ.
Китай призова за свикването на международна мирна конференция „възможно най-скоро“, се казва в изявление от министерството на Ван.
„Икономическите интереси на Китай в региона са фокусирани главно върху енергийни доставки от Персийския залив и в по-малка степен върху бизнес сделки, сключени в няколко страни в областта на цифровата свързаност и инфраструктури. Тези интереси ще бъдат засегнати, ако конфликтът ескалира с Иран и постави под въпрос сигурността на водите в Персийския залив. В известен смисъл [Китай] всъщност печели от участието на САЩ“, заяви Самаан.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?
Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол
Израел затвори газово находище край Газа. Как ще се отрази това на цените по света?
Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България през 2022 година е нараснал с повече, отколкото предварителните данни.
През миналата година икономиката на България е нараснала с 3.9% спрямо предходната 2021 година, сочат актуализираните данни на Националния статистически институт. Това е с 0.5 процентни пункта повече спрямо първоначалните данни,които сочеха ръст на БВП на България през миналата година в размер на 3.4%.
Така след ревизията, БВП на България за 2022 година достига номинален стойностен обем от 167.8 млрд. лева, което е с 2.42 млрд. лева повече спрямо първоначалните данни. Брутната добавена стойност възлиза на 149.1 млрд. лева.

Източник: НСИ
През 2022 г. за крайно потребление са изразходвани 76.4% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17.1% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.
ОЩЕ: Световната банка понижи прогнозата си за ръст на БВП на България
Предварителните данни на НСИ за родната икономика са базирани на сумата от оценките за всички тримесечия през годината, докато ревизираните данни идва след получаване на пълната информация от отчетните единици с годишните отчети на предприятията и актуализирана административна информация.
Върху актуализираните данни влияние оказват ревизиите, вследствие на годишните изчерпателни изследвания в областта на статистиката, получената информация от годишните отчети на предприятията, както и въз основа на актуализирана административна информация, спрямо наличната информация при оповестяването на предварителните данни, посочват от НСИ.
Върху актуализираните данни влияние оказват и измененията при компонентите на крайното използване на БВП – индивидуално потребление, колективно потребление, бруто образуване на основен капитал, изменение на запасите, внос и износ на стоки и услуги, в сравнение с наличната информация при оповестяването на предварителните данни, добавят от институцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Неизбежното забавяне на българската икономика
МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам