Президентът Румен Радев упражни правото си на вето върху промените в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. „Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, пише държавният глава в мотивите си.
Още: На първо четене: Битовите потребители излизат на свободния пазар на ток
Според него ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите.
Законът ни отдалечава от социалната държава
Президентът отбелязва, че приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
В закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.

Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.
Още: Ще има ли по-евтини ток, парно, газ и вода за бедните?
Румен Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.
 

България се нареди на 42-ро място за дистанционна работа в света. Работата от разстояние става все по-нормална част от съвремения бизнес свят. Интересът към този тип работа продължава да се увеличава. Глобалният индекс за отдалечената работа на NordLayer за 2023 г. показва интересни тенденции и местоположения, подчертаващи влиянието на дистанционната работа в съвременния свят, предава Pixotab.com.
Индексът изследва ключовите фактори, които влияят върху възможността за успешна дистанционна работа, включително цифровата инфраструктура, социалните гаранции, икономическата стабилност и кибербезопасността. След анализ на тези критерии, България застана на 42-ро място в света за дистанционна работа с резултат 0,702 като нито една страна няма максимума от 1,000.
Преди нас застават Румъния, Китай, Израел и Малайзия, които също се справят добре по показателите за дистанционна работа. След българите се нареждат страни като Уругвай, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Грузия.

Снимка: iStock
Най-високо класиралите се страни в общия Глобален индекс за отдалечената работа обикновено са по-скъпи за живеене. Това не е изненадващо, тъй като развитите икономики предлагат по-напреднала цифрова инфраструктура и по-голям брой социални гаранции. Въпреки това, те страни предоставят и високи възможности за дистанционна работа и качествен начин на живот. 
ОЩЕ: Колко струва нещастието на работното място? Отговорът е в трилиони долари

Топ 3 на тази класация се оформя от Дания, Нидерландия и Германия, но има и други интересни дестинации.
Индексът на NordLayerсе състои от четири равнопретеглени елемента: кибербезопасност, икономическа безопасност, социална безопасност и цифрова и физическа инфраструктура. Всеки от тях съчетава набор от подробни атрибути.

Кибербезопасност включва инфраструктура, реакция и правни мерки.
Икономическа безопасност включва туристическа привлекателност, владеене на английски език, разходи за живот и здравеопазване.
Цифрова и физическа инфраструктура, включително фактори като качество на интернет, достъпност, електронна инфраструктура, електронно правителство, физическа инфраструктура и пространства за съвместна работа.
Социална безопасност, включва подрезултати за обща безопасност, лични права и приобщаване.
ОЩЕ: 30% от служителите в еврозоната искат да работят повече от вкъщи
Глобалният индекс за отдалечената работа на NordLayer за 2023 г. представя важна информация за тенденциите в дистанционната работа и най-подходящите места за нея. България може да се гордее със своето 42-ро място в индекса, но още има работа за вършене, за да напредне по този показател. Той дава ясна картина за местата, където може да намерите най-добрите възможности за дистанционна работа.
Източник: Pixotab.com
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Технологичният гигант с оценка от 1 трлн. долара, който отказва да върне служителите си в офиса
Защо дистанционната работа е по-полезна за околната среда от тази в офиса?
Сериозен процент от офис бюрата по света остават празни през цялата седмица
Дистанционната работа ще изтрие стотици милиарди долари от стойността на офисите

„Лукойл Нефтохим Бургас“ не е в процес на продажба, не са получавани оферти и не е назначавала публична или частна организация да търси потенциални купувачи или да води преговори за продажба от името на компанията. Това се посочва от LITASCO, базирана в Швейцария компания, която е основният акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“, чрез съобщение, цитирано от БТА. Контролният пакет акции в LITASCO се държи от руската енергийна компания „Лукойл“.
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД е дружество, разположено в страна членка на ЕС, което е собственост на „Литаско“. Съгласно европейското законодателство за защита на частната собственост, както и обичайните бизнес практики, всяко намерение за закупуване на актив, принадлежащ на друга компания, трябва първо да бъде обсъдено между участващите контрагенти и едва след това – с властите на страната, в която се намират съответните активи, допълват от LITASCO в позицията си, изпратена ексклузивно до Bloomberg.
Наскоро пред журналисти министър-председателят Николай Денков заяви, че „интерес по отношение на „Лукойл Нефтохим“ се изразява вече от няколко месеца от различни страни“.
ОЩЕ: Асен Василев заговори за смяна на собствеността на „Лукойл“ у нас
Financial Times публикува преди два дни статия, в която цитира министъра на финансите Асен Василев, според когото натискът от страна на правителството върху руските компании е принудило „Лукойл“ да започне процедура по продажбата на най-голямата си рафинерия в Югоизточна Европа.
„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността на рафинерията“, заявява Василев за Financial Times. „Налице е интерес“.
Правителството не е намесено в продажбата на рафинерията, която изнася повече от половината от продукцията си, включително и особено важния дизел за Украйна. Финансовият министър обаче изтъкна, че наказателните мерки ще останат в сила до появата на нови собственици, а наскоро наложеният 60-процентов данък печалба ще бъде намален до стандартните 15 на сто едва след това. Междувременно рафинерията трябва да извърши промени, за да започне да преработва неруски петрол, като цената им може да достигне 500 милиона евро, припомни изданието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НС реши: България отменя дерогацията за руския петрол 3 месеца по-рано
Какво ще стане, ако рафинерията на „Лукойл“ затвори?
Ето какво ще се случва с „Лукойл“ в България

С близо 7% са се увеличили регистрираните трудови злополуки на работното място през първите девет месеца на 2023 г. спрямо същия период на предходната година. Това показват оперативните данни на Националния осигурителен институт.
През 2022 г. тези злополуки са 1574, а година по-късно достигнат 1683. На този фон се наблюдава спад на злополуките при отиване или при връщане от работа. При регистрирани 317 за деветмесечието на миналата година, през тази те са 276 или с 13% по-малко. За периода общият брой на приетите трудови злополуки нараства с 68 – от 1891 през 2022 г. до 1959 през тази година.
Налице е спад и при загубените календарни дни – за деветмесечието на миналата година те са 120 658, докато през тази са 115 008 или с 5650 (4,7%) по-малко. Промяна надолу има и спрямо тежестта на трудовите злополуки и свързаното с нея време за възстановяване – средният брой загубени календарни дни на една злополука спада от 64 на 59.
Още: Хиляди безработни намериха работа чрез бюрата по труда през септември
В кои дейности злополуките са най-много? 
За деветмесечието на 2023 г. икономическите дейности, в които са регистрирани най-много трудови злополуки, са „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (153), „Сухопътен транспорт“ (139) и „Държавно управление“ (127). Най-голям е броят на загубените календарни дни в сухопътния транспорт (9966), държавното управление (7503) и образованието (6351).
НОИ: Увеличават се трудовите злополуки сред мъжете