Жилищното кредитиране в България отказва да изпусне парата, като записва пореден месец на внушителен темп на растеж. Така, в резултат на високата кредитна активност и поскъпването на недвижимите имоти в страната, обемът на жилищните кредити уверено върви към границата от 19 млрд. лева.
Жилищните кредити записват ръст от 18.8% на годишна база (+18.7% месец по-рано), достигайки до обща стойност от 18.763 млрд. лева към края на месец септември, сочат данните на Българската народна банка. Това означава, че за последните 12 месеца, обемът на ипотечните заеми е нараснал с 2.96 млрд. лева. За сравнение, през месец септември на миналата година, жилищните заеми достигаха 15.79 млрд. лева.
Високата кредитна активност в България продължава, въпреки затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка, тъй като увеличението на лихвените проценти не се прехвърля у нас с очакваните темпове. Според редица експерти, включително самата БНБ, това се дължи на високото ниво на ликвидност в родната банкова система.
Казано с други думи, банките у нас разполагат с достатъчно налични средства, поради което не се налага да търсят оскъпен ресурс, а това от друга страна не вдига лихвите по жилищните заеми, които остават едни от най-ниските в ЕС.
Очаква се очертаване на тенденция към покачване на лихвите по кредити и депозити у нас в края на тази 2023 година и през следващата 2024 година, посочи гуверньорът на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА от месец юли.
ОЩЕ: Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
В последното съобщение на БНБ за определяне на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, се посочва, че има риск от ръст на необслужваните кредити при евентуални неблагоприятни икономически развития.
„Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение, тенденцията на повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите.”, посочват от БНБ в съобщението от края на септември.
„Във връзка с това кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда.”, добавят от институцията.
Редом с повишаването на доходите у нас, ниските лихви и ускорената инфлация, друга причина за големия обем жилищни кредити може да се търси в поскъпването на имотите, което има пряко отношение към размера на отпусканите заеми.
ОЩЕ: Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Жилищата у нас поскъпват с втория най-висок темп в Европейския съюз – ръст от 10.7% на годишна база, сочат данните на Евростат за второто тримесечие на тази година.
Конкретно поскъпването на жилищата на най-големия имотен пазар у нас, София, отрежда на столицата място в топ 10 в световна класация по ръст в цените, става ясно от доклад на консултантската компания Knight Frank. През второто тримесечие на тази година цените на жилищата в София нарастват с 8.8% на годишна база, което я нарежда на 9-та позиция от общо 107 града, поместени в изследването.
ОЩЕ: София е трета в ЕС и девета в света по най-бърз ръст на цените на жилищата

София се нарежда в топ 10 по най-бързо нарастване на цените на жилищата в световна класация;
Снимка: iStock
Поскъпването на жилищата се случва в условията на годишен спад в сделките с имоти у нас, продължаващ четири поредни тримесечия, според данните на Агенцията по вписванията, актуални към края на второто тримесечие на тази година.
Въпреки силния ръст у нас, трябва да се има предвид, че все още имотите в България са едни от най-евтините спрямо останалите страни в Европейския съюз.
Потребителски заеми и кредити за бизнеса
Заемите за потребление в България нарастват с 10.5% на годишна база (+10.8% през предходния месец) до общо 16.49 млрд. лева към края на месец септември тази година. За сравнение, преди 12 месеца общият обем по тези заеми, където лихвите са приблизително 4 пъти по-високи от тези по ипотечните кредити, възлизаше на 14.92 млрд. лева.
ОЩЕ: Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Общият обем на всички заеми за домакинствата у нас (и НТООД) достига 36.920 млрд. лева към края на септември, като нараства с 14% на годишна база (+14.2% месец по-рано).
В същото време кредити за нефинансовия бизнес записват увеличение от 7.1% на годишна база (+6.1% месец по-рано) до общо 43.26 млрд. лева.
В края на септември 2023 г. кредитите за неправителствения сектор са 87.493 млрд. лева (46.8% от БВП) при 86.218 млрд. лева към август 2023 г. (46.1% от БВП). През септември 2023 г. те се увеличават на годишна база с 11.3% (10.8% годишно повишение през август 2023 година).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ: Затегнатата парична политика по света ще започне да се пренася по-бързо върху лихвите у нас
Докато цените на имотите падат в Европа, България се изкачи до второ място по поскъпване на жилищата
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Ипотечните кредити с нов рекорд
Финансовият сектор у нас: Лихвите по кредитите ще вървят нагоре
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
Рекордното нарастване на жилищните кредити продължава и през 2023 година