Нивото на държавния дълг в Европейския съюз намалява минимално през второто тримесечие на тази година до 83.1% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на общността, като България остава страната с второто най-ниско съотношение на държавен дълг в ЕС, става ясно от най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат.
Дългът в ЕС намалява спрямо първото тримесечие, когато съотношението към БВП възлизаше на 83.4%. На годишна база, дългът също записва понижение, тъй като през второто тримесечие на миналата 2022 година достигаше 85.9% спрямо БВП.
Дългът в еврозоната записва лек спад през второто тримесечие до 90.3% към БВП, спрямо 90.7% през първото тримесечие на тази година. На годишна база понижението е по-сериозно, тъй като през второто тримесечие на миналата година съотношението възлизаше на 93.5% от БВП.
Размерът на дълга намалява от гледна точна на съотношението спрямо БВП, тъй като икономиките на страните растат и свиват този дял. Това обаче не важи за ноиналния размер на общия брутен държавен дълг в ЕС.
От номинална гледна точка, размерът на общия брутен държавния дълг в ЕС записва повишение до 13.6 трилиона евро към края на второто тримесечие, спрямо 13.5 трилиона евро през предходното тримесечие. Преди година, размерът на брутния дълг достигаше 13.1 трилиона евро.
Конкретно за еврозоната, номиналният размер на брутният държавен дълг възлиза на 12.6 трилиона долара към края на второто тримесечие, спрямо 12.46 трл. евро през първото тримесечие и 12.17 трл. евро през второто тримесечие на миналата 2022 година.
България остава на второ място в ЕС по-най-нисък държавен дълг като съотношение към БВП, като дори записва леко понижение спрямо първото тримесечие.
ОЩЕ: Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна

Източник: Евростат
Държавният дълг на България възлиза на 21.5% от БВП на страната към края на второто тримесечие, спрямо 22.1% към БВП през първото тримесечие. В номинално изражение дългът у нас възлиза на 38.3 млрд. лева към края на второто тримесечие, спрямо 38.6 млрд. лева през първото тримесечие. Преди година, през втория тримесечен период на 2022 година, номиналното изражение на брутния държавен дълг бе 32.1 млрд. лева. Евростат публикува номиналния размер на държавния дълг на отделните страни членки в национални валути.
Единствено Естония отчита по-ниско ниво на държавния дълг от България – 18.5% към БВП на страната. Останалите страни с най-нисък в ЕС са Люксембург (28.2%), Дания (30.2%) и Швеция (30.7%).
Най-високо ниво на дълга спрямо БВП през второто тримесечие се регистрира в Гърция (166.5% от БВП), Италия (142.4%), Франция (111.9%), Испания (111.2%), Португалия (110.1%) и Белгия (106%), като това са всичките шест държави, чиито дълг, надхвърля 100% от БВП.
До края на годината предстои България да поеме нов държавен дълг, съгласно записания максимален размер в закона за дъжравния бюджет за тази година. Финансовият мнистър Асен Василев посочи наскоро, че това най-вероятно ще се случи чрез емисия дълг, плазирана на международните капиталови пазари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата емитира нов дълг до края на годината, вероятно на международните пазари
The Economist: България с един златен медал в европейския „икономически петобой“
Глобалният дълг нараства до 100% от световния БВП до няколко години
Дългът на подсектор „Централно управление“ възлиза на 37.2 млрд. лева към края на юли

Италианската банка UniCredit SpA предложи да купи 9-процентния дял на гръцката държава в Alpha Bank, като освен това е съгласна и да придобие местното подразделение на Alpha в Румъния. Това е стратегическа сделка, насочена към разширяване на присъствието на италианския банков гигант в Централна и Източна Европа, предава БНР, като цитира Bloomberg.
UniCredit, която не разкри цената за 9-процетния дял в Alpha Bank, изпрати оферта до Hellenic Financial Stability Fund, фондът за рекапитализация на гръцките банки, създаден в началото на дълговата криза в страната. На база на последната борсова цена на затваряне на акциите на Alpha Bank, този дял се оценява на 269 млн. евро.
Освен това италианската банка ще плати и 300 млн. евро в брой за румънското поделение на Alpha Bank и ще го комбинира със своето дъщерно дружество, за да създаде третия по големина кредитор по активи в Румъния. Същевременно Alpha Bank ще запази 9,9% от комбинираното дружество.

Снимка: iStock
Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орсел заяви, че банката ще обмисли по-малки придобивания в ключови страни от Централна и Източна Европа на „правилната“ цена. Сделката с Alpha Bank идва, след като кредината агенция S&P Global Ratings постави Гърция в зоната с инвестиционен рейтинг. Това е първата от трите водещи агенции, предприела тази положителна стъпка.
Гърция започна да се освобождава от своите кредитори, като приключи продажбата на своя дял в Eurobank Ergasias Services and Holdings SA в началото на октомври. Гърция също планира да започне през следващия месец процес за продажба на 20-процентното си участие в National Bank of Greece.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?
Пощенска банка финализира сделката по придобиването на бизнеса на „БНП Париба Лични финанси“
Нови членове на Надзорния съвет на „УниКредит Булбанк“
Нов шеф на корпоративното банкиране в „УниКредит Булбанк“
„Уникредит Булбанк“ продаде лоши кредити за 250 млн. евро

Правителствата трябва да отворят нов фронт в международното ограничаване на укриването на данъци с глобален минимален данък върху милиардерите, който може да събере 250 млрд. долара годишно, предаде Reuters, като цитира Данъчната обсерватория на ЕС.
„Ако бъде наложена, сумата ще бъде еквивалентна само на 2% от близо 13 трлн. долара богатство, притежавано от 2700 милиардери в световен мащаб“, заяви изследователската група, домакин на Парижкото училище по икономика.
Към момента ефективният личен данък на милиардерите често е доста по-малък от този, който плащат други данъкоплатци с по-скромни средства, тъй като могат да вкарат богатство във фиктивни компании, които ги предпазват от данък върху дохода, твърди групата в своя доклад за глобалните данъчни укривания за 2024 г.
„Според нас това е трудно да се оправдае, защото рискува да подкопае устойчивостта на данъчните системи и социалната приемливост на данъчното облагане“, заяви директорът на обсерваторията Габриел Зукман пред медии.
Личните данъци на милиардерите в САЩ се оценяват на близо 0,5% и равни на нула във Франция с иначе високи данъци, изчислява Обсерваторията.

Снимка: iStock
Нарастващото неравенство в богатството в някои страни подхранва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчната тежест, тъй като публичните финанси се борят да се справят със застаряващото население, огромните нужди от финансиране за климатичния преход и наследения дълг от COVID.
Бюджетът на президента на САЩ Джо Байдън за 2024 г. включваше планове за 25% минимален данък върху най-богатите 0,01%, но оттогав предложението беше отхвърлено заради законодателите във Вашингтон, заети със заплахите за спиране на правителството и задаващите се срокове за финансиране.
Въпреки че координираният международен натиск за данъчно облагане на милиардерите може да отнеме години, Обсерваторията посочи примера за успеха на правителствата във всичко, освен прекратяването на банковата тайна и намаляването на възможностите за мултинационални компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци.
Пускането през 2018 г. на автоматично споделяне на информация за сметки е намалило сумата на богатството, държано в офшорни данъчни убежища, с коефициент три, изчисли обсерваторията.
Споразумение от 2021 г. между 140 държави ще ограничи обхвата на мултинационалните компании за намаляване на данъците чрез записване на печалби в страни с ниски данъци чрез определяне на глобален праг от 15% върху корпоративното данъчно облагане от следващата година.

Снимка: iStock
„Нещо, което много хора смятаха за невъзможно, сега знаем, че всъщност може да бъде направено. Логичната следваща стъпка е да приложим тази логика към милиардерите, а не само към мултинационалните компании“, заяви Зукман.
По думите на Зукман при липсата на широк международен натиск за минимален данък върху милиардерите „коалиция от желаещи страни“ може едностранно да поведе пътя.
Въпреки че краят на банковата тайна и корпоративният минимален данък прекратиха продължилата десетилетия конкуренция между държавите по отношение на данъчните ставки, остават много възможности за намаляване на данъчните сметки, се казва в доклада.
Например богатите все повече инвестират богатството си в недвижими имоти вместо в офшорни сметки, докато компаниите могат да използват вратичките в минималния корпоративен данък от 15%.
Междувременно правителствата все повече се конкурират за инвестиции чрез субсидии, въпреки че това е по-малко вредно за техните данъчни основи, отколкото да се конкурират само с ниски данъчни ставки, каза Обсерваторията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвежки богаташи се стичат към Швейцария, за да избягат от високите данъци
ЕС добави нови страни към списъка на данъчните убежища
Унгария попречи на Европа да приеме глобален минимален данък
Безос подкрепя Байдън за повишаване на корпоративния данък