Държавата ще участва в инвестициите на спортните клубове, като това ще се случва по определени правила, посочени в новата Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти, която бе представена днес от министъра на финансите Асен Василев и министъра на младежта и спорта Димитър Илиев, става ясно от съобщение, публикувано на сайта на финансовото ведомство.
„Крайно време е спортът в България да спре да се финансира по симпатии, а да започне да се финансира по правила“, заяви министърът на финансите Асен Василев по време на представянето на новата програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти, одобрена от Министерския съвет на 18 октомври 2023 година.
В срещата в Министерството на финансите участваха представители на обединените спортни клубове „ЦСКА-1948“, „Левски“, „Славия“, „Академик-София“, „Стара Загора“, големите футболни клубове „ЦСКА“, „ЦСКА-1948“, „Левски“, баскетболните клубове БУБА, „Балкан-Ботевград“, волейболен клуб „Хебър-Пазарджик“ и др. Присъстваха и футболистите Димитър Бербатов, Михаил Александров и Валентин Михов, пише в съобщението.
„Правилата по програмата са направени така, че за всеки лев, който клубовете сами си осигурят и решат да го инвестират в спортна инфраструктура, държавата ще си поеме ролята и ще инвестира още един лев, заедно с тях“, обясни Асен Василев.
Според него това ще помогне за финансирането на спортните съоръжения по три начина: първо – клубовете, които имат повече фенове, повече спонсори, повече телевизионни права и играят по-добре, ще получат и повече финансиране, като това няма да зависи от политическото решение на министъра на спорта, на министъра на финансите или на премиера.
Второ – когато половината пари са на клуба, гарантира, че ще бъдат похарчени разумно, като няма да се започне с проект за 5 млн. лв. и после той ще стане 50 млн. лева.
Трето – ще се премахнат опитите да се влияе на клубовете политически през формата и начина на финансиране, пише в съобщението.
Министърът пое ангажимент средствата, които клубовете заявят, да бъдат осигурени и от държавата, като това се отнася за всички спортове и правилата за всички са еднакви. „Така няма да има приоритизиране на спортове. Програмата гарантира равни условия за всички и феърплей. Ресурсът в спорта трябва да се определя от феновете, а не от държавата – това е целта на тази програма“, заяви министър Василев, цитиран от пресцентъра на финансовото ведомство.

Среща на министъра на финансите Асен Василев и министъра на младежта и спорта Димитър Илиев с представители на спортни клубове;
Снимка: Министерство на финансите
Чрез програмата ще могат да се реновират спортни обекти, държавна и общинска собственост, както и да се изградят нови обекти. За тази година общият осигурен публичен финансов ресурс по нея е 10 млн. лв., като има възможност за допълнителни 50 млн. лв.
По програмата клубовете могат да подават предложения до 30 ноември т.г., които в рамките на две-три седмици ще бъдат оценени и средствата ще бъдат осигурени до края на годината, като общините може да кандидатстват също.
„Догодина може да тръгнем с бюджет от 50-100 млн. лв., а ако има интерес ще намерим достатъчно средства“. Министърът посочи още, че общините също могат да осигурят финансиране.
„През 2021 година отпуснахме 500 млн. лева за общински проекти, а догодина в бюджета сме заложили 1 млрд. лв. за общински проекти. Така, ако общината прецени, че й трябва стадион, тя може да кандидатства – това е преценка на местната общност, а не на правителството, като от държавата поемаме ангажимент за осигурим 50% от съфинансирането, предоставени през Министерството на младежта и спорта“, обясни министърът на финансите.
„Стремим се да има обективни измерители и методика за оценка, които да дават ясни числа кой и как трябва да получи финансиране. То няма да е насочено само към клубовете, а и към общините и спортните федерации, към всеки, който използва държавни или общински терени и имоти. Това е добър механизъм за финансиране. Всеки, който иска да построи нещо, трябва да даде своето, за да постигне това, което иска“, добави спортният министър Димитър Илиев.
Представителите на спортните клубове споделиха актуалните проблеми пред спорта в България – проблеми със собствеността на стадионите и залите, за липсата на кадри, за заплащането в спорта, както и много други натрупани предизвикателства от години, които досега не са намирали решение, пише в съобщението.
Министърът на финансите и министърът на спорта поеха ангажимент публичните финанси за спорта да са разпределят занапред с максимална откритост и да се приоритизират според нуждите на видовете спорт, а не по политическа преценка, се посочва в съобщението.
По време на срещата министър Илиев съобщи, че бюджетът на програмата за развитие на спортните клубове за догодина ще бъде увеличен, защото именно там се раждат добрите спортисти.
В отговор на журналистически въпроси министър Василев коментира, че местните клубове могат да ползват общината, към която са, тя да кандидатства, така че половината средства да дойдат от финансите на общината, а другата половина – от държавата, като клубът ще бъде бенефициент и той ще контролира инвестицията. По думите на финансовия министър, това се прави, за да не се наблюдава порочната практика от последните години – села, в които няма хора, но имат нови стадиони.
„През последните 30 г. спортът в България е зарязан, ние правим така, че държавата да даде половината средства за финансиране, а другата половина да намери клубът“, категоричен беше министър Василев, пише в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Топ 50 на най-скъпите спортни отбори в света за 2023 година
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път
Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година?
Кои са най-добре печелещите тенисисти в света за 2023 година?

Комисията по енергетика в парламента внесе промени Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, целящи да отнемат монополно положение на „Лукойл“. Те бяха внесени от Делян Добрев от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС.
Законопроектът бе подкрепен от 10 членове на комисията, против нямаше, само един депутат гласува с „въздържал се“. Предстои гледането на законопроекта на първо четене в пленарна зала.
Законопроектът коригира грешка на Народното събрание от преди няколко седмици, която дава монополно положение на „Лукойл“ на пазара на горива. Става въпрос за изискването към икономическите оператори да съхраняват 100% от запасите на нефт, нефтопродукти за извънредни ситуации само на територията на страната, което не е изискване по европейската директива.
Още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ не е в процес на продажба, посочи основният акционер в компанията

Промените целят връщане на стария режим за 50% съхранение в страната и 50% извън страната. Законопроектът предвижда възможност от 30 юни 2024 г. запасите от нефт и нефтопродукти, съхранявани на територията на други страни-членки на ЕС да са в размер на до 70 на сто от индивидуалното определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт на задължените лица. 
Със законодателната инициатива се предлага още значително повишение на санкцията за отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет, а при повторно нарушение се предвижда отнемане на лицензията.
Още: НС реши: България отменя дерогацията за руския петрол 3 месеца по-рано

Новите потребителски кредити поевтиняват минимално, докато новите ипотечни заеми отчитат леко поскъпване, сочат данните на Българската народна банка за месец септември тази година.
Средната годишна лихва по новите кредити за потребление в левове намалява до 8.59% през септември, спрямо 8.66% през предходния месец август. На годишна база обаче, лихвите потребителските заеми отчитат повишение от 0.36 процентни пункта. За сравнение, през септември 2022 година, новите потребителски кредити в левове са били отпускани при средна годишна лихва от 8.23%.
Годишният процент на разходите (ГПР) по новите потребителски кредити, който включва всички лихвени плащания, такси и комисиони и други разходи, свързани с отпускането на заема, възлиза на средно 9.12% през септември, спрямо 9.21% преди месец и 8.76% преди 12 месеца.
ОЩЕ: Спад на лихвите по депозитите през септември
През септември средната годишна лихва по новите ипотечни кредити, договаряни в левове, записва лек ръст от 0.04 процентни пункта спрямо предходния месец август, достигайки до средно 2.61%. Преди 12 месеца новите жилищни кредити са били договаряни при средна годишна лихва от 2.47%.
ГПР по новите ипотечни заеми през септември възлиза на средно 2.91%, спрямо 2.88% през август и 2.66% през септември 2022 година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Жилищното кредитиране отказва да изпусне парата, ипотечните заеми вече гонят 19 млрд. лева
Финансовият сектор у нас: Лихвите по кредитите ще вървят нагоре
Драстичен ръст на кредитите и депозитите за суми над 1 млн. лева
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно

Лихвите по новите депозити за домакинства намаляват през септември спрямо предходния месец август, сочат данните на Българската народна банка.
Средната годишна лихва по новите срочни депозити за граждани, разкривани в български левове, възлиза на 0.63% през септември. Това представлява понижение от 0.10 процентни пункта спрямо предходния месец,когато тези влогове са били договаряни при средна годишна доходност от 0.73%.
Средната годишна лихва през септември по новите депозити в евро на домакинствата достига 1.04%, което е спад от 0.26 процентни пункта спрямо предходния месец, когато средното ниво е било 1.30%.
Въпреки понижението на месечна база, лихвите по депозитите за граждани са по-високи спрямо същия месец на 2022 година. За сравнение, през септември миналата година, гражданите са разкривали депозити в родната банкова система при средна годишна лихва от 0.27% за тези в левове и 0.30% за влоговете в евро.
ОЩЕ: Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
Очакванията на БНБ предвиждат лихвите по кредити и депозити да тръгнат нагоре в края на тази и през следващата 2024 година в резултат на пренасянето на затегнатата парична политика на Европейската централна банка към българската икономика. Паралелно с това и БНБ взе мерки, като повиши размера на задължителните минимални резерви на банките у нас по привлечените средства от резиденти и нерезиденти.
Лихви по депозитите за бизнеса
Лихвите по депозитите за бизнеса нарастват по новите влогове в левове през септември, като остават на същото ниво при тези, разкривани в евро, сочат данните на БНБ.
Средната годишна лихва по новите депозити за нефинансовия бизнес през септември възлиза на 2.36%, което представлява ръст от 0.63 пр. пункта спрямо месец август (1.74%).
Средната годишна лихва по новите бизнес депозити в евро остава 2.12% през септември, запазвайки нивото си от месец август.
На годишна база средните лихви по бизнес депозитите отчитат сериозно покачване от 2.22 процентни пункта при влоговете в левове и 1.87 пр. пункта при тези в евро. За сравнение, през месец септември 2022 година, нефинансовите предприятия са разкривали депозити при средна годишна лихва от 0.14% за левове и 0.25% за тези в евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Какво показват данните на БНБ за депозитите?
Спестяванията на домакинствата достигнаха 76.4 млрд. лева