С решение на Министерския съвет ще стартира реализацията на строителството на седми блок на АЕЦ Козлодуй. Ще бъде капитализирано с 500 млн. лв. допълнително предприятието, което ще отговаря за тази реализация и то ще започне преговорите с фирмите, които трябва да построят седми блок. Това заяви премиерът Николай Денков, предава БГНЕС.
Срокът, който се предвижда е 2033 г. Със същото решение ще започне подготовката и за осми блок на АЕЦ Козлодуй, тъй като планът е двата да вървят успоредно като строителство и в рамките на 2 до 3 г. да бъдат готови и двата блока, които са нужни за енергийната система, добави Денков.
Тяхната обща мощност е 2300 мегавата, с което те значително надхвърлят мощността от 1760 мегавата на затворените 1 до 4 блок на АЕЦ-а. Освен това технологията, която е избрана на тези реактори е уникална в света, тя позволява да се променя два пъти в кратък срок, мощността на реакторите, което е важно за управление на енергийната система. Пожелаваме успех на енергийния министър и неговия екип. Това е едно от най-важните решения, които ще вземем по време на нашия мандат, каза още Денков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Удължава се срокът за доставки от Русия, свързани с плановия ремонт на Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“
Спират шести блок на АЕЦ „Козлодуй“
Westinghouse подписа ключов договор с АЕЦ Козлодуй за потенциално изграждане на нов реактор

Тъй като изследването на космоса става все по-често срещано, компании като AstroForge, Trans Astronautica Corporation и Karman+ обмислят добив на ценни ресурси от астероиди. Неотдавнашно проучване на икономиста Йън Ланг от Colorado School of Mines показва, че космическият добив потенциално може да изпревари земния в осигуряването на важни метали през следващите 30-40 години.
Космическият добив предлага устойчиво решение
Последиците от космическия добив са огромни, тъй като той предлага устойчиво решение за задоволяване на нарастващото търсене на минерали, които са от решаващо значение за различни индустрии, като същевременно се свеждат до минимум социалните и екологичните разходи, свързани с традиционния добив. Идеята за добив на полезни изкопаеми от астероиди може да звучи като научна фантастика, но тя е обоснована от потенциала, който те притежават, съобщава ARS Technica, цитирани от БГНЕС.
Още: Най-големият производител на графит в света, ограничава износа на ключовия материал за електрическата мобилност
Тези космически скали са пълни с важни метали като кобалт, никел, желязо, платина и др. Изследването на Ланг разкрива, че металните астероиди съдържат над хиляда пъти повече никел на метричен тон, отколкото земната кора. С нарастващата нужда от тези метали в електрониката, технологиите за чиста енергия и електрическите превозни средства перспективата за космически добив става все по-привлекателна.
Екологичните и социалните разходи, свързани с добива на полезни изкопаеми на Земята, като принудителен труд и екологични щети, предизвикват сериозни опасения в сравнение с добива в космоса. Демократична република Конго, на която се пада 70% от производството на кобалт, е известна с детския труд и нарушенията на човешките права. За разлика от тях, астероидите са безжизнени скали и предлагат по-етично решение за добив на ресурси.
В сравнение с дълбоководния добив, който създава екологични рискове за водните организми и крехките екосистеми, космическият добив изглежда по-приемлив компромис за широката общественост. Все пак има няколко предизвикателства и етични съображения, които трябва да бъдат разгледани, преди учените да започнат да добиват ресурси от астероиди.
Основното предизвикателство е липсата на правна рамка
Още: Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Едно от основните предизвикателства е липсата на правна рамка за регулиране на добива на полезни изкопаеми в космоса. Специалистите по космическа етика се застъпват за отговорни практики за добив, които да не раздробяват астероидите и да гарантират справедливо разпределение на ресурсите. Ръководените от САЩ споразумения „Артемида“ понастоящем осигуряват основа за правилата за изследване на Луната, но за добива на астероиди са необходими по-всеобхватни разпоредби.
Преди да започне добивът на полезни изкопаеми в космоса, са необходими по-изчерпателни данни за потенциалните астероидни цели. Това включва разбиране на видовете и количествата минерали, техническите предизвикателства, свързани с добива им, и сложността на транспортирането на тези ценни ресурси обратно на Земята. Освен това получаването на тази информация е трудна задача.
Изпращането на изследователски екип до астероидите за задачи като заснемане на изображения с висока разделителна способност или получаване на ядрени проби е неосъществимо. В резултат на това компаниите разчитат на данни от земни телескопи. Но следващият важен етап от превръщането на космическия добив в реалност включва изпращането на специализирани космически апарати за извършване на задълбочени изследвания.
Досега AstroForge е успяла там, където предишните начинания не са успели. Със седалище в Лос Анджелис компанията насочва вниманието си към космическия добив на метални астероиди от тип М, известни с богатите си запаси от метали от платинената група. Главният изпълнителен директор Мат Джалич разкрива, че метеоритите, които по същество са остатъци от астероиди, често достигат до Земята. Стратегията на компанията включва извличане на рафинирани материали от тези астероиди до края на десетилетието.

След галия и германия дойде ред и на графита. Миналия петък Пекин обяви, че от 1 декември ще изисква специални разрешения за износ на графит и някои графитни продукти, сред които сферичен графит, използван при производството на батерии за електромобили.
Мярката е плашеща, тъй като Китай е най-големият производител на графит в света и рафинира около 90 на сто от този материал, който се ползва за производството на батерии за почти всички елетромобили и е основна съставка на анодите – отрицателните полюси на батериите, пише БТА.
Решението на Пекин от една страна ще задълбочи и без друго тежките търговски спорове в глобален мащаб, но от друга ще стимулира много държави да потърсят алтернативни източници и материали и да инвестират в научни разработки, посочват мениджъри от сектора и анализатори, цитирани от Reuters.
„С това си решение Китай еднозначно каза на Запада: ние няма да ви помагаме да произвеждате електоромобили, трябва да намерите други начин“, коментира главният изпълнителен директор на „Нортърн графит“ (Northern Graphite) Юг Жакмен.
А първият и най-естествен отговор на потребителите беше да ускорят вноса преди влизането в сила на ограничителния режим. Поръчките заваляха, казват експерти, но много от тях едва ли ще могат да бъдат изпълнени поради сложните процедури за износ от Китай. По думите на Том Бъркит, консултант в „Глоубъл графит адвайзъри“ (Global Graphite Advisory), до края на ноември ще има ръст както на поръчките, така и на цените.
ОЩЕ: Русия поиска държавните служители да карат Лада, Москвич, УАЗ и няколко китайски модела коли
Случващото се при графита е идентично със станалото при галия и германия. Китай наложи рестрикции на износа от 1 август, без да го забранява изцяло. Последва рязък скок на поръчките през юли, спад през август и септември, а сега чуждестранните компании вече започват да се връщат на пазара и да получават лицензи за търговия с двата метала в желаните от Пекин рамки. „Очаквам същия сценарий и при графита – първоначално забавяне и постепенен рестарт“, казва Джеймс Уилоубай от „Ууд Макензи“ (Wood Mackenzie).
По думите на Джон Димейо, президент на подразделението за графен на „Графекс груп“ (Graphex Group), стъпката на Китай е потенциален катализатор на необходимостта да се подобри и разнообрази веригата за доставки на графит.
Амбицията на „Графекс“ е да се превърне в основен преработвател на графит за Запада. Компанията планира до края на 2024 г. да открие завод за преработване на графит в Уорън, щата Мичиган, който да снабдява американските производители на електромобили с поне 10 000 метрични тона графит годишно. За целта „Графекс“ си е осигурил договори с австралийската „Сира рисорсиз“ (Syrah Resources) за доставки на необработен графит и се оглежда за други възможни източници.
„Тесла“ (Tesla), най-големият производител на електромобили в света, засега не коментира темата, но е известно, че компанията има договори за доставки на графит със „Сира рисорсиз“ и с друго австралийско дружество „Магнис енерджи текнолъджис“ (Magnis Energy Technologies) за доставки на графит.
ОЩЕ: Китайските електромобили: Проблем за ЕС, брак по сметка за европейците
САЩ и Европа ще се опитат посредством нови разработки да ликвидират „хватката“ на Китай върху графита, като според експерти от сектора разковничето се крие в разработването и производството на на т. нар. синтетичен графит. Битката обаче обещава да бъде трудна, коментират те.
Според оценки на „Бенчмарк минерал интелиджънс“ (Benchmark Mineral Intelligence) през 2025 г. близо две трети от пазара на батерии за електромобили ще бъде осигуряван от синтетичен графит. По голямата му част ще се произвежда от компании в САЩ и Европа, но Китай едва ли ще си позволи да изостане. Китайски „графитни“ гиганти като Би Ти Ар (BTR) и „Шаншан“ (Shanshan) вече инвестират милиони долари в производството на синтетичен графит.
Норвежкият стартъп „Вайанод“ (Vianode) започва догодина производството на синтетичен графит, като амбициите на компанията са към 2030 г. да е в състояние да осигури графит за около 2 милиона електромобила.
Главният изпълнителен директор на компанията Ханс Ерик Ветне неотдавна каза за Ройтерс, че разработката на синтетичен графит е скъпа, но тази цена трябва да се плати, за да се намали зависимостта от Китай. „Готови ли сме като потребители да платим повече, за да имаме гарантирани материали за нашите батерии“, пита реторично Ветне и не чака отговор.
ОЩЕ: САЩ ограничават допълнително продажбата на чипове за китайския пазар
Някои производители търсят начин да заменят графита в батериите със силиций. В момента той съставлява около 10 на сто от анодите и дава възможност на батериите да поддържат заряд по-дълго. Влагането на по-големи количества от този материал засега не е препоръчително, тъй като при употреба той увеличава обема си и може да повреди батерията.
Американският стартъп Джи Ди Ай (GDI) обаче разработва аноди със 100 процента силиций. Главният изпълнителен директор на компанията Роб Ансти посочва, че вече е влязъл в контакт с автопроизводители. „Китай е десетилетия напред по отношение на графика и е твърде късно да го гоним. Трябва да поемем по друг път при производството на батерии“, казва той.
Автомобилопроизводителите засега предимно запазват мълчание по темата и се опитват да се снабдят с количества поне за известно време напред. Една батерия за електромобил изисква между 50 и 100 кг графит или два пъти повече от количеството на влагания литий.
Битката тепърва ще се разгаря, но едно е сигурно – електромобилите скоро няма да поевтинеят, освен може би китайските.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-големият производител на графит в света, ограничава износа на ключовия материал за електрическата мобилност
Китай пести милиарди долари чрез внос на петрол от санкционирани страни
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?