Вярващ пита попа:
– Отче, ама по време на пости нищо от месо ли не бива да се яде? Примерно салам, кренвирши?
– Ако са под 2 лева – може.

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент гласува връщане на атомната енергетика в списъка на технологиите, отговарящи на условията за преференциално финансиране, като част от пътя на Европа към икономика с нулеви въглеродни емисии.
Европейската комисия внесе своя Закон за промишленост без въглероден отпечатък през март тази година като отговор на Закона за ограничаване на инфлацията в САЩ, който предоставя милиарди субсидии за чисти индустрии.
Първоначалното предложение в закона, което предизвика противоречия, даваше предимство само на „стратегически“ технологии като слънчеви панели, батерии и термопомпи, като същевременно изключи други като ядрената енергетика.
Още: Ще преразгледа ли Италия отказа си от ядрена енергетика?
Впоследствие използването на мирния атом бе върнат отново като една от предпочитаните зелени технологии за съживяване на европейската промишленост, съгласно политическо споразумение, постигнато от депутатите в Европейския парламент. Така преференциалният списък бе разширен до 16 технологии – включително всички видове ядрено делене, както и термоядрен синтез, устойчиви горива и биогаз.
Основната цел в закона остава същата – 40% от изброените технологии, инсталирани на континента, трябва да бъдат произведени в Европа. Тази амбициозна задача обаче няма правно обвързващо задължение. Споразумението на Комисията по индустрия трябва да бъде потвърдено чрез гласуване на пленарната сесия на Европейския парламента през ноември.
Казахстан ще проведе референдум за изграждането на първата си атомна електроцентрала

България не се справя с планирането и комуникирането на целите си за декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Освен това няма ясна стратегия за отказ от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини. Документът, с който България трябва да начертае целите и стратегията за преодоляване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива, е по-известен като Интегриран национален план енергетика-климат (ИНПЕК). Това са заключенията в Доклада за процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение „За Земята“ и негови български партньори са изработили с над 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe, предава БТА.
В доклада се анализират климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно за постигане на целта от 1,5°C – т.е. нужни са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия, допълват от екологичното сдружение.

Снимка: iStock
Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи до 1,5°C, припомнят от „За Земята“. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати.
„Има индикации, че в средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“ в прессъобщението.

Снимка: iStock
„През оставащите 8 месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана“, отбелязва Апостол Дянков от природозащитната организация WWF-България. Според него това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. „Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство“, подчертава той.
ОЩЕ: Очакват търсенето на уран за ядрени реактори да скочи с една трета до 2030 година
Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на ЕК към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г.
Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо, се казва още в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години
Как недостигът на мед може да изложи на опасност световния енергиен преход?
Германия дава милиарди за прехода на промишлеността към зелена енергия
ЕС задължи България да намали вредните емисии с 10% до 2030 година