Поскъпването на основните хранителни стоки и на повечето плодове и зеленчуци на борсите в страната от предходната седмица се запазва и тази, сочат данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, остава почти на същите нива от предишната седмица (2,205 пункта). Тази седмица показателят спада с 0,23% до 2,200 пункта. Нивото на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Тази седмица ябълките от внос поскъпват с 0,5% до 2,09 лева за кг. Цената на бананите се вдига с 2,2% и се търгуват по 2,81 лева за кг. Дините поскъпват с 9,2% до 0,95 лева за кг, а пъпешите – с 11% до 1,72 лева за кг. Поевтиняват само лимоните – с 3% до 2,87 лева за кг, и гроздето – с 8,8% до 2,19 лева за кг.
Зеленчуци

Картофите отстъпват с 0,7% до 1,34 лева за кг. Цената на зелето се покачва с 2,7% до 1,14 лева за кг и на доматите (оранжерийни) – с 13,3% до 3,40 лева за кг. Оранжерийните краставици падат с 2,4% до 2,83 лева за кг. Зелените чушки поскъпват с 0,6% до 1,77 лева за кг, а червените поевтиняват с 0,5% до 2,08 лева за кг. Цената на морковите остава без промяна и се продават по 1,20 лева за кг, а на зрелия лук кромид (внос) спада с 1,4% до 1,43 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поскъпва с 1,5% до 11,36 лева за кг. Кашкавалът тип „Витоша“ поевтинява с 0,7% и се продава по 17,25 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поскъпва с 2,7% и кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв. Цената на прясното мляко (3% масленост) също нараства – с 0,5%, и то се продава по 2,14 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 2,6% и се предлага по 6,67 лв. за кг, яйцата (размер М) остават без промяна и се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Цената на ориза се покачва – с 2,5%, и се търгува по 3,25 лв. за кг. Поскъпва и лещата – с 0,7% до 4,13 лева за кг и зрелият фасул – с 0,3% до 3,95 лв. за кг.
Захарта остава без промяна и се продава по 2,43 лв. за кг. Брашното тип 500 поскъпва с 4,8% до 1,53 лева за кг. Цената на олиото се покачва с 1% и то се търгува по 3,02 лв. за литър в пластмасова бутилка. Кравето масло (пакетче от 125 гр.) поевтинява с 1,9% до 2,53 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основните храни се повишават за поредна седмица. Кое с колко поскъпва?
Цените на основните храни се повишават тази седмица. Кое с колко поскъпва?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно

„Дефицит от 5 до 6 милиона тона“ в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише в анализ на Франс прес.
Защо медта е важна за енергийния преход?
„Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта“, твърди индустриален производител от сектора.
Още: Откраднаха близо 200 млн. долара от най-големия производител на мед в Европа
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в Nexanе.
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
Още: Световната банка посочи кои метали ще поскъпнат най-много и за дълго
„Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона“, уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от „два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене“, според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели „винаги предвиждат дефицит на предлагането“, но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност „по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване“. Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то „в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона“, добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, „блокирани“ в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
„Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане“, подчертава Шокуале.
„Съществуващите операции обаче все още срещат трудности“, тъй като Чили, водещият световен производител, „се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода“, а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква „три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона“, подчертава Десал.

Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място „има и геополитически елемент – един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара“, допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или „около една трета от годишното предлагане“. Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
 

На сайта на НАП са публикувани новите банкови сметки, по които от днес 2-ри октомври ще се извършват плащанията към приходната агенция. При нареждане на суми към закритите сметки след тази дата, обслужващата банка ще връща парите на данъкоплатците по сметката, от която са направили превода, посочват от НАП.
Всяка от новите банкови сметки е предназначена за погасяване на определено задължение: данъци, социалноосигурителни и здравни вноски, вноски за ДЗПО и вземания, подлежащи на принудително събиране от публичен изпълнител. Гражданите и дружествата от цялата страна ще плащат по определената сметка съответния вид задължение, независимо към коя структура на НАП са регистрирани по постоянен адрес или адрес на управление, напомнят от приходната агенция.
Гражданите и дружествата могат да продължат да погасяват своите задължения без такси като използват физическите ПОС терминали в офисите на приходната агенция, както и виртуалния ПОС (е-услугата за плащане) в Портала за електронни услуги на НАП.
Пет нови банкови сметки на БНБ за плащания към НАП
НАП: Публикувани са нови образци на данъчна декларация
НАП: Вноските за здравна осигуровка вече са по-високи

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за месец октомври в размер на 60,41 лева/MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, обявиха от КЕВР.
В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от наредбата, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в газохранилището „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации, обясниха от КЕВР.
Цената е утвърдена след анализ на внесените от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за октомври. Те отчитат котировките на международните газови пазари и валутния курс до 30 септември т. г. включително.

Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от 3 различни източника за доставка. В ценовия микс за октомври е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ /IGB/, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват 47,72 % от потреблението за месеца и имат ключово значение за благоприятни цени на синьото гориво. „Булгаргаз“ е сключил за октомври 2 договора за доставка на втечнен природен газ с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане.
С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за октомври – към крайните снабдители и топлофикационните дружества и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти. Утвърдената цена от 60,41 лв./MWh е с 4,6 % по-ниска от цената на природния газ през септември, която беше 63,35 лв./MWh. На откритото заседание представителите на „Булгаргаз“ ЕАД отбелязаха, че намалението е постигнато въпреки повишението на борсовият индекс TTF с близо 8% през месеца.

Според председателя на КЕВР Иван Иванов благоприятната цена на газа октомври се дължи на рекордната запълняемост на газовото хранилище в Чирен и на европейските хранилища – съответно 96,22%, и 95,19% и на много добрата цена, постигната от „Булгаргаз“ след преговори с единия от доставчиците. „Тези фактори имат определящо значение за постигане на добри ценови условия за българските потребители на природен газ“, посочи Иванов.
На открито заседание за обсъждане на доклада относно заявление от обществения доставчик „Булгаргаз“ от 15 септември 2023 г. за утвърждаване на цена за октомври от КЕВР изразиха очаквания за спад на цената от 5% спрямо септември. В доклада на КЕВР се предлагаше цената на природния газ от 1 октомври да бъде 57,41 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на газа за октомври се очертава да е по-ниска от тази и за август, и за септември
Газохранилището в Чирен съхранява рекордни количества газ
„Булгаргаз“ предлага още по-ниска цена на газа за октомври