България е с най-висок социален риск в ЕС, според индекса за социална устойчивост (Social Rresilience Index), който следи 12 икономически, социални и политически параметъра в 185 страни от цял свят, предава БТА, позовавайки се на компанията Allianz Trade, която изготвя класацията.
Резултатите от изследването обхващат периода от началото на 2022 г. до септември 2023 г.
Индексът за социална устойчивост подрежда държавите от първо до 185-о място, като в челните позиции се класират тези с най-нисък риск. Тази година България запазва 59-а позиция, макар и с леко влошени показатели, докато Румъния вече е на 56-о място спрямо 2021 г., посочват от Allianz Trade. Експертите посочват, че двете държави остават най-бедните в ЕС и с най-ниска степен на доверие на гражданите към управлението и посочват като доказателство за това честите граждански протести, предсрочни избори и нестабилни правителства.

Снимка: iStock
Тази година експертите на компанията предупреждават за влошаване на социалната стабилност на глобално ниво, като сред основните причини за това са обезценката на валути, ръстът на цените на храни и горива, намаленото участие на работна сила. Така разликите в нивото на социален риск между развитите и развиващите се икономики по света се задълбочават заради различната устойчивост на растящите цени на живота и енергийната криза, отбелязват те.
ОЩЕ: Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото

Държавата с най-добра социална устойчивост в света остава Дания, а в топ 3 допълват още Финландия и Швейцария, които се изкачват с три и с една позиция спрямо 2021 г. Латинска Америка е единственият регион в света, където през последните 2 години се наблюдава спад на социалния риск. Най-сериозно влошаване има при държави, които разчитат изключително на внос на храна и горива. Същевременно при някои износители като ОАЕ и Катар се отчитат благоприятни тенденции, гласи още анализът.

Снимка: iStock
Като потенциален фактор за увеличаване на социалното напрежение и риск в световен мащаб експертите на Allianz Trade посочват предстоящите избори в голям брой държави през 2024 г. Като друг фактор през следващите години се очаква да е развитието на изкуствения интелект, което може да доведе до загуба на работни места и разпространение на дезинформация.
ОЩЕ: Все повече европейци имат финансови проблеми, българите срещат най-много трудности

„Някои правителства започват да въвеждат ответни регулаторни механизми, с които да се защитят работните места и да се избегнат други рискове за социалната стабилност с навлизането на изкуствения интелект. Но за икономиките, които са силно зависими от сферите на услугите, ще е сериозно предизвикателство да се адаптират бързо и да догонват технологичния напредък“, се посочва в доклада.
„Индексът за социален риск може да послужи като още един инструмент за компаниите да се ориентират за стабилността на бизнес средата в съответните държави. Това е допълнителен сигнал какво можем да очакваме в перспектива при осъществяване на търговски сделки с партньори на съответните пазари“, посочва Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, оперираща под търговската марка Allianz Trade, цитирана в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
83% от децата в домакинства с ниско образование у нас изпитват материални лишения

74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Близо 1/3 от българите застрашени от бедност или социално изключване
Колко са българите под прага на бедност?
България и Румъния с най-висок социален риск в ЕС

Годишната инфлация в еврозоната се е забавила през октомври и достига до ниво от 2,9%, най-бавният темп от юли 2021 г. Това е спад с 1,4 пр. п., спрямо 4,3% през септември, сочат предварителните данни на европейската статитическа служба Евростат. 
По този начин тя се доближава все повече до целта на ЕЦБ от 2%.
Ръстът на потребителските цени достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г., като оттогава стабилно намалява.
ОЩЕ: Инфлацията в еврозоната забавя рязко темпа на растеж през септември
Базисната инфлация, изключваща волатилни елементи като храни и енергия, също се забавя, макар и по-слабо. Нейното ниво достига 4,2% през октомври, като намалява с 0,3 пр.п. спрямо септември и остава доста над общата инфлация.
През последните месеци основната инфлация се движеше в тесни граници от 5,3% до 5,7%, без да постига особено забавяне. През септември обаче за пръв път спадна под 5%, до 4,5% и явно започва тенденция на забавяне и при този показател. През октомври 2022 г. базисната инфлация беше с 0,5 пр. п. нагоре – на ниво от 5,0%.

Снимка: Евростат
Разглеждайки отделните компоненти на инфлацията в еврозоната най-голям ръст отново отчитат храните, алкохолът и тютюневите изделия през октомври, макар че се забавя – 7,5%, спрямо 8,8% през септември. След това са услугите, които поскъпват с 4,6%, спрямо 4,7% през септември. Ръстът на неенергийните промишлени стоки също се забавя до 3,5%, спрямо 4,1% през септември.
За разлика от предходната година, когато енергоизточниците бяха основна причина за ускорената инфлация и достигането ѝ до рекордни стойности, през октомври те продължават да поевтиняват и то със сериозен темп с -11,1%, спрямо -4,6% през септември.
На месечна база инфлацията в еврозоната достига 0,1%.
ОЩЕ: ЕЦБ няма да успее да понижи инфлацията под 2% през следващите години, сочи проучване сред потребителите
В понеделник стана ясно, че инфлацията в Германия също се e забавила доста през октомври, достигайки най-ниското си ниво от август 2021 г. Инфлацията в най-голямата икономика в Европа е спаднала до 3% през октомври.
Според данните на Евростат сред по-големите икономики на ЕС инфлацията в Италия се е забавила до 1,9% през октомври (5,6% през септември), във Франция до 4,5% (5,7% през септември), а в Испания се е ускорила до 3,5% (3,3% през септември). Белгия отчита дефлация от 1,7%.
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в ЕС намаля до 4.9% през септември, България остава сред страните с най-сериозно поскъпване

Дефлация у нас за трети път през тази година, инфлацията с драстичен спад през септември
Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
Икономиката на еврозоната се е свила през последното тримесечие?