Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) окончателно утвърди цената на природния газ за ноември да е 82,12 лв./MWh, без такси и налози, или с близо 36% по-висока от тази за октомври, която беше 60,41 лв./MWh., съобщава КЕВР. По-рано днес от „Булгаргаз“ предложиха синьото гориво да поскъпне със същата стъпка.
Цената на природния газ за ноември е без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ и компонента за компенсиране на разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в газохранилището „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.

Снимка: iStock
КЕВР утвърди цената след извършен анализ на внесените днес от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за ноември. Те отчитат котировките на международните газови пазари до 31 октомври включително. 
ОЩЕ: Природният газ поскъпва драстично
Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от 4 различни източника за доставка. В ценовия микс за ноември е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора България – Гърция от Азербайджан. Тези количества покриват 36% от потреблението за месеца и имат ключово значение за благоприятни цени на синьото гориво.
„Булгаргаз“ е сключил за ноември 3 договора за доставка на втечнен природен газ с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане. С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за ноември – към крайните снабдители и топлофикационните дружества и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти.

Снимка: iStock
Въпреки неблагоприятните ценови фактори регулираната цена за ноември е над 10% по-ниска от цената на европейските газови пазари, заявяват от КЕВР.
„Независимо, че през зимните месеци доставяният от Азербайджан газ намалява като относителен дял в общите количества, той остава благоприятен фактор за България, тъй като неговата цена не е обвързана с цените на международните газовите пазари. Благодарение на това цената на газа за българските потребители – битови и стопански – остава съществено по-ниска спрямо другите европейски страни“, заяви председателят на КЕВР Иван Иванов на открито заседание на КЕВР през октомври.
Според него основните фактори със съществено влияние върху регулираната цена на газа са значителния ръст на ценообразуващия индекс TTF „месец напред“ за ноември, увеличените количества за доставка за предстоящия отоплителен сезон и негативното влияние на военните конфликти в Украйна и Близкия изток върху пазарните цени на синьото гориво.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
КЕВР утвърди по-ниска цена на природния газ за октомври
Наша съседка замразява цената на газа за потребителите до май 2024 година
Мрачна прогноза: Възможни са трудности за газовия пазар в Европа в края на зимата

Цената на газа за октомври се очертава да е по-ниска от тази и за август, и за септември

Две костенуки прекосяват пустиня. След две седмици, умряли от жажда, намират оазис. Едната се навела да пие директно от оазиса, а другата възмутено казала:
– Ние да не сме селянки, как ще пиеш директно от локвата, изчакай да се върна малко по-назад по пътя ни, имаше чаша, а ти пази оазиса и не пий от водата! Обещаваш ли?
Съгласила се другата костенурка и зачакала. Минали няколко дни и не се виждало и следа от културната костенурка и нашата се навела да пие. А от един храст се чул гласа на другата:
– Ааа, ако ще се лъжем, въобще няма да тръгвам!

Колко часа трябва да работи човек на седмица? Този въпросът се задава в Индия през последните няколко дни, след като софтуерният милиардер Н. Р. Нараяна Мърти заяви, че младите хора трябва да са готови да работят 70 часа седмично, за да помогнат за развитието на страната, пише BBC.
„Производителността на труда в Индия е една от най-ниските в света. Освен ако не подобрим производителността на труда… няма да можем да се конкурираме със страните, постигнали огромен напредък. Така че молбата ми е младежите в страната да си кажат: „Това е моята страна. Бих искал да работя 70 часа на седмица“, заяви той наскоро в подкаст.
След като казаното стана широко коментирано, Мърти получи както подкрепа, така и критики, докато хората в социалните медии обсъждаха „токсичните“ работни култури и какво работодателите могат да очакват от служителите си.
Част от критиките идват от хора, които посочват ниските начални заплати за инженери в индийски технологични компании, включително Infosys, на която Мърти е съосновател.
Други се фокусираха върху проблемите с физическото и психическото здраве, които могат да възникнат от работата без почивка.
„Няма време за общуване, няма време за разговори със семейството, няма време за упражнения, няма време за отдих. Да не говорим, че компаниите очакват хората да отговарят на имейли и обаждания и след работно време. Тогава се чудете защо младите хора получават инфаркти?“, написа в Х кардиологът д-р Дийпак Кришнамурти, базиран в Бенгалуру.

Снимка: iStock
А някои посочиха, че повечето жени работят много над 70 часа седмично – както в офиса, така и в домовете си.
Дебатът идва в момент, когато по целия свят COVID-19 накара хората да преоценят отншението си към работата. Много смятат, че са по-продуктивни, когато работят от вкъщи, докато други подкрепят здравословен баланс между работата и личния живот.
Експертите казват, че има ползи от това не само за служителите.
„Компаниите, които прилагат политики за баланс между професионалния и личния живот, се възползват от повишено задържане на служителите си, подобрено набиране на персонал, по-ниски нива на отсъствие от работа и по-висока производителност“, гласи доклад на Международната организация на труда, публикуван през 2022 г., цитирайки проучване на 45 компании в САЩ.
ОЩЕ: Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?
Индийците вече работят много часове, тъй като според доклада на МОТ те са работили средно над 2000 часа всяка година преди пандемията, много повече от САЩ, Бразилия и Германия.
„Повишаването на производителността не е просто да работите повече време. Става въпрос за това да ставате по-добри в това, което правите – повишаване на уменията, положителна работна среда и справедливо заплащане за свършената работа. Качество на свършената работа е по-важно от отчитането на повече часове“, пише индийският предприемач и филмов продуцент Рони Скрювала в X.
Тази тема е чувствителна в Индия – страната има строги трудови закони, но според активисти властите трябва да направят повече, за да ги прилагат стриктно.

Снимка: iStock
По-рано тази година протести на работници и опозиционни лидери принудиха правителството на щата Тамил Наду да оттегли законопроект, който позволяваше работното време във фабриките да се увеличи на 12 часа от 8.
Мърти беше критикуван през 2020 г., когато предложи индийците да работят минимум 64 часа седмично в продължение на 2 до 3 години, за да компенсират икономическото забавяне, причинено от блокирането на COVID-19.
През 2022 г. друг индийски главен изпълнителен директор беше критикуван за предложението младите хора да работят по 18 часа на ден в началото на кариерата си.
ОЩЕ: Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай
Но някои бизнес лидери в Индия са съгласни със съвета.
Ч. П. Гурнани, главен изпълнителен директор на IT компанията Tech Mahindra, заяви, че Мърти може би е целял коментарът да бъде възприет по по-холистичен начин. „Вярвам, че когато става въпрос за работа, това не се ограничава до компанията. Отнася се и до вас и вашата страна. Той не е казал, да работите 70 часа за компанията, можете да работите 40 часа за компанията, но 30 часа за себе си. Инвестирайте 10 000 часа, които правят човек майстор в сферата си. Работете и учете до среднощ и станете експерт в своята област“, публикува той на X.
„Културата на 5-дневна седмица не е това, от което се нуждае една бързо развиваща се нация с нашия размер“, заяви Саджан Джиндал, председател на JSW Group от компании.
4-дневна работни седмица

Снимка: iStock
Докато Индия обсъжда по-дългото работно време, някои развити страни експериментират с четиридневни работни седмици.
През 2022 г. Белгия промени законите, за да даде на работниците право да работят 4 дни в седмицата без намаление на заплатите. Премиерът на страната заяви, че идеята е „да се създаде по-динамична и продуктивна икономика“.
Миналата година няколко компании в Обединеното кралство участваха в 6-месечна пробна схема, организирана от 4 Day Week Global, която провежда кампании за по-кратка седмица – в края на пробната фаза 56 от 61 компании, които участваха, заявиха, че ще продължат с 4-дневната седмица, поне засега, като 18 обявиха, че ще я направят постоянна промяна.
ОЩЕ: Великобритания тества 4-дневна работна седмица
Доклад, оценяващ въздействието на схемата във Великобритания, установи, че тя има „огромни ползи“, особено за благосъстоянието на служителите. Авторите му твърдят, че това може да предвещава промяна в нагласите, така че почивката в средата на седмицата или 3-дневният уикенд скоро да се възприемат като нещо нормално.
Подобен експеримент сега се провежда в Португалия.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Западни компании обръщат гръб на Китай, пренасочвайки инвестициите си към други развиващи се пазари
В тази голяма икономика възрастното население ще изпревари броя на децата през идните десетилетия
Страната с най-голямото население в света ограничава вноса на лаптопи, таблети и сървъри
5 причини защо Индия няма да се превърне лесно в новия Китай

Най-населената страна в света инвестира милиарди в електрификация на градския транспорт

Линията на бедност за 2024 ще бъде в размер на 526 лева. Това съобщи на брифинг министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, след като правителството прие решението на днешното си заседание.
Решението предвижда новият размер на линията на бедност да нарасне с 22 лв., или 4,4%.
„С увеличаването на линията на бедност за 2024 г. ще нараснат и социалните помощи по линия на Закона за социалното подпомагане, финансовата подкрепа по линия на Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства за превенция и реинтеграция, отглеждането на дете при роднини и близки и отглеждането на дете в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето“, отбеляза министърът.
Шалапатова посочи, че в изпълнение на днешното правителствено решение ще се разшири обхватът на хората, които получават пенсия за старост.

Снимка: iStock
По думите на социалния министър подобряването на линията на бедност ще повиши и социалната подкрепа за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства в нужда ще получават подкрепа от държавата.
„Около 800 000 души от уязвими групи ще получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г. вследствие на увеличаването на линията на бедност. За следващата година се предвижда да бъде оказана финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания над 672 000 души над 18-годишна възраст. По закона за социално подпомагане помощта ще достигне до 123 508 души през 2024 г.“, обясни Шалапатова.
ОЩЕ: Социалният министър: Започва цялостен анализ на пенсионната система
Тя увери, че необходимите средства се отчитат при изготвянето на Закона за държавния бюджет за 2024 г.
Средствата за подкрепа по Закона за социалното подпомагане е предвидено да нараснат със 75,6 млн. лева. За хората с увреждания ще има 27,6 млн. лв., повече, а за финансовите помощи по смисъла на Закона за закрила на детето средствата ще се увеличат с 1 млн. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
КНСБ не приема подхода за определяне линията на бедност
Дават добавки на най-бедните пенсионери до линията на бедност
Новата линия на бедност вдига доходите на 770 000 души
Близо една четвърт от българите са под прага на бедност