Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8,5 процента през периода януари – септември в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 21 802,9 млн. лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират 50,9 процента от износа за трети страни. През септември износът ни за трети страни намалява с 0,1 процента спрямо същия месец на предходната година и е 2 486,3 млн. лева.
През периода януари – септември при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. има в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14,2 процента) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13,8 процента, а най-голям спад – в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36,9 процента).
Още: НСИ отчете свиване на българския внос и износ през 2022 г.
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – септември намалява с 20,7 процента в сравнение със същия период на 2022 г. и е 28 707,7 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия.
През септември вносът на стоки в България от трети страни намалява с 31,8 процента спрямо същия месец на предходната година и е 3 319,8 млн. лева.
При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – септември най-голямо увеличение на годишна база е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17,6 процента) и „Храни и живи животни“ (14,4 процента), а най-голям спад в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40,2 процента).
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – септември е отрицателно и е в размер на 6 904,8 млн. лева. През септември външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 833,5 млн. лева.
Още: България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите
Според статистиката през периода януари – септември от България общо са изнесени стоки за 63 860,5 млн. лв., което е със 7,9 процента по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. През септември общият износ на стоки възлиза на 7 018,9 млн. лв. и намалява с 10,1 процента спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари – септември общо в страната са внесени стоки на стойност 71 790,5 млн. лв. (по цени CIF), което е с 10,4 процента по-малко спрямо същия период на 2022 г. През септември общият внос на стоки намалява с 21,2 процента на годишна база и възлиза на 7 913,4 млн. лева.
Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари – септември.

Анализирайки последните налични данни на БНБ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в банковия сектор в страната.   
Анализаторите на банката отчитат, че активите на банките през третото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 4.0 млрд. лв. (+2.5%) спрямо второто тримесечие и достигнаха 165.1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемаха дял от 63.4%. В рамките на кредитите и авансите, кредитите за домакинствата се увеличиха с 1.5 млрд. лв. (4.2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия (фирмите), които нараснаха със 711 млн. лв. (1.5%). 
„Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши – от  2.7% през септември 2022 г. на 3.8% година по-късно.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От своя страна депозитите през третото тримесечие също нараснаха, като тези на домакинства се увеличиха с 1.8 млрд. лв. (2.4%) спрямо предходното тримесечие, а депозитите на нефинансовите предприятия нараснаха с 1.9 млрд. лв. (4.5%).

„Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5.4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.“, допълни Калчев.
Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката.
„В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение: 241.9% към септември при 225.6% към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие.“, акцентира д-р Калчев.
Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1.5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2.0%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при  потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
„Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките: от 5% на 10% за юни и от 10% на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система.“, заключи Емил Калчев.