Бургаската рафинерия „Нефтохим“, чийто основен собственик е руската „Лукойл“, заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол, и, възползвайки се от полученото изключение от забраната за внос на руски суров петрол и нефтопродукти, е натрупала солидни печалби. Това сочи съвместен анализ на данни, изготвен от „Глобъл Уитнес“, българския Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от „Политико“. 
Според доклада предоставените от ЕС изключения на България и централноевропейските нации без излаз на море като Унгария, Словакия и Чехия да внасят руски петрол до края на 2024 г. позволяват задкулисното навлизане на руски петрол в по-широкия европейски пазар.
„Текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена. Руската смес „Уралс“ сега се търгува на около 75 долара за барел. Руският износ продължава да расте, достигайки рекорд от 3,72 милиона барела на ден в началото на октомври. Приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и рафинирани продукти все още е с руски произход, често непряко през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия“, отбелязват авторите на анализа.
Още: Енергийната комисия предложи промени, които отнемат монопол на „Лукойл“
Според тях България е типичен пример за неефективността на настоящите санкции, които всъщност осигуряват около 3 млрд. долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г.
Милиард евро от Бургас за Кремъл
Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4.5 млн. т руски суров петрол (95% от използвания в предприятието). Това е осигурило в хазната на Кремъл близо 1 млрд. евро като преки данъци – сума достатъчна за управлението на наемническата група „Вагнер“ за година.
Реално дадената от ЕК на България дерогация за ембаргото върху руския петрол е превърнала страната ни в четвъртия по големина вносител на „Уралс“ след Индия, Китай и Турция. Изключението бе получено при изричното условие, че руските петролни доставки трябва да задоволяват вътрешния пазар. Рафинерията обаче не само е увеличила влиянието си на българския пазар и вече държи 90 процента от него, но и ударно изнася нефтопродукти, включително за Турция, Египет и Обединените арабски емирства (за възможно трансгранично прехвърляне към ЕС).
Още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ не е в процес на продажба, посочи основният акционер в компанията
Потенциално избягване на санкции
Анализът показва, че износът на „Лукойл“ е за 930 млн. евро през 2023 г. и Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Въпреки че прекият износ за страните от ЕС е намалял през 2023 г., „Лукойл“ е използвал пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (като Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС. Между март и юли 2023 г. 239 000 т рафинирани продукти са напуснали български пристанища за пътувания, чиято крайна дестинация може да бъде скрита чрез поредица от прехвърляния от кораб на кораб, се посочва в доклада на трите организации.

Те са анализирали данни от проследяване на кораби с товари от „Нефтохим“, според които вероятно рафинерията е нарушила забраната за продажба на петролни продукти в други страни членки на ЕС.
Даден е пример как на 8 август корабът Seaexpress, управляван от гръцката компания Thenamaris Ship Management, пристига на пристанище Бургас, където товари 40 000 т мазут от рафинерията. Данните от проследяването разкриват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване през Средиземно море, като в крайна сметка е разтоварил в холандското пристанище Ротердам. Прави впечатление, че преди Seaexpress да вземе товара си, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол за период от 21 дни. Вместо това са пристигнали четири пратки руски суров петрол за общо над 340 000 тона. Следователно е много вероятно горивото, натоварено на Seaexpress, да съдържа значителен компонент, получен от руски суров петрол, смятат анализаторите.
Бургас не просто осигурява алтернативен вход за руския петрол в ЕС; рафинерията изнася продуктите си и в други региони, подложени на петролно ембарго, категорични са авторите на доклада. В САЩ например са били внесени над 70 000 тона рафинирани продукти от Бургас.
Прехвърляне от кораб на кораб
Данни от платформата Kpler показват как през юли 2023 т. корабът Argolis е натоварил 30 000 MMbbl гориво от терминала на бургаската рафинерия „Росенец“ (който тогава още не е бил под контрола на държавата) и е поел към Каламата (Гърция), където прехвърля товара на кораба Sunny Victory. Той на свой ред предприема плаване край гръцкото крайбрежие до Бахамските острови, където на 11 юли разтоварва 21 376 MMbbl нафта, а останалите количества стигат до морското пристанище Канаверал във Флорида, САЩ. Това означава, че влезлите в САЩ 10 862 млн. барела нефтопродукти са почти изцяло с руски произход, е изводът на „Глобъл Уитнес“, Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Това представлява модел за вратичка в западните санкции, позволяваща суровият петрол, след като бъде транспортиран извън Русия и преработен в продукти като дизел или бензин, да бъде законно внесен от страни, подложени на санкции.
Данни на „Евростат“ показват, че между март и юли 2023 г., което е първият пълен месец на наличност на данни след прилагането на забраната за износ, България е изнесла 304 000 тона рафинирани петролни продукти за Европейския съюз. През същия този период рафинерията е била активно ангажирана с вноса на 2,1 милиона тона руски суров петрол, заедно с 216 000 тона неруски суров петрол. Това предполага потенциално отклонение от условията на дерогацията и повдига въпроси спазва ли ги рафинерията, се казва още в доклада.
 
 

Индонезия откри най-голямата плаваща соларна ферма в Югоизточна Азия на стойност над 100 милиона долара на фона на усилията на архипелага да увеличи все още слабото производството на възобновяема енергия, предаде Франс прес.
Плаващият соларен парк „Сирата“ с капацитет от 192 мегавата е изграден върху изкуствено езеро от 200 хектара на запад от големия остров Ява, на около 130 километра от столицата Джакарта.

Още: Чешка компания изгражда най-големия соларен парк у нас в Силистра
„Днес е исторически ден, тъй като голямата ни мечта да изградим мащабна централа за възобновяема енергия най-накрая се реализира“, заяви при откриването индонезийският президент Джоко Видодо. 
„Успяхме да построим най-големия соларен плаващ парк в Югоизточна Азия и третият по големина в света“, добави той. 
Кои го построи и финансира?
За финализирането на проекта, реализиран в резултат на сътрудничество между Националната електрическа компания на Индонезия и компанията за възобновяема енергия Masdar, базирана в Абу Даби, бяха необходими три години и инвестиция от 108,7 милиона долара (100 милиона евро). 
Финансиран от Sumitomo Mitsui Banking Corporation, Societe Generale и Standard Chartered, соларният парк има 340 000 соларни панела и ще покрие нуждите от електроенергия на 50 000 домакинства, по данни на индонезийската електрическа компания. 
Още: Гърция влага 180 милиона евро за мащабен соларен проект по Плана си за възстановяване
Понастоящем соларната и вятърната енергия представляват по 1 на сто всяка от енергийния микс на страната, но индонезийското правителство си е поставило за цел да постигне нулеви емисии до 2060 година. 
Най-голямата икономика в Югоизточна Азия все още разчита в голяма степен на изкопаеми горива, най-вече въглища за производството на електроенергия.
Сблъсквайки се с проблеми със замърсяването на въздуха, Индонезия се ангажира от 2023 година да не строи повече нови въглищни централи. Въпреки протестите на екоактивистите обаче страната продължава да строи вече планираните централи.
Индонезия се опитва също се позиционира като ключов играч на пазара на електрически превозни средства в качеството си на водещ производител на никел, метал от критична важност за батериите. В някои промишлени паркове, са разположени енергоемки леярни за никел, захранващи се енергия от въглища, припомня АФП, цитирана от БТА. 
 

Краткосрочния натиск от заплатите може да се съчетае с дългосрочно затягане на трудовите пазари и да подхрани инфлационния натиск. Това предупреждават икономисти от МВФ в блог публикация, озаглавена „Ръстът на заплатите в Европа подпомага възстановяването, но икономиките са изправени пред рискове“.
Предизвикателствата
Според публикацията икономическото възстановяване в Европа получава силно необходимо стимулиране от нарастващите заплати и по-високите доходи. Но в държави, където населението застарява и работната сила се свива, политиците може скоро да се изправят пред нови предизвикателства.
Номиналният ръст на заплатите в еврозоната е 4.5% в първата половина на годината, а в други части на Европа е над 10%. В Централна, Източна и Югоизточна Европа ръстът на заплатите е по-бърз и върви паралелно със скока на цените. „Този регион и преди е имал висок ръст на заплатите, но тогава растежът на производителността също беше силен. Сега е слаб. Това означава, че по-нататъшно силно повишаване на заплатите може да подкопае конкурентоспособността“ на региона, отбелязват икономистите на МВФ.
Още: Кабинетът вдига минималната работна заплата
Следователно „структурните реформи за повишаване на производителността стават критично важни,“ пишат авторите на блог поста. Те трябва да бъдат съчетани с политики на централните банки, които намират „финия баланс между подпомагане на икономическото възстановяване и недопускане на продължително запазване на висока инфлация“.
Средната заплата в Сърбия се увеличи с 15%, надмина ли българската?