Северната ни съседка Румъния може да се окаже в катастрофална ситуация от 2030 г. Това прогнозира в анализ за вестник Adevarul експертът по макро и микроикономика, икономика на развитието и монетарна икономика Богдан Главан, който е университетски професор, директор на румънско-американския център за политическа икономика и бизнес „Мъри Ротбард“ и автор на статии в западни академични списания, предава БТА.
„Лошите неща са на хоризонта през 2030 г. Тогава ще сме на дъното, защото ще сме приключили с Националния план за възстановяване и развитие, ще сме приключили с европейските фондове“, посочва Главан в статия, озаглавена „Икономически апокалипсис след изборите. Какво очаква румънците след 2025 г.“.
Той припомня, че от 2030 г. се очаква няколко бедни държави, дори много по-бедни от Румъния, да станат членове на ЕС.

Снимка: iStock
„Парите ще отиват по-скоро в Украйна, отколкото в Румъния. Освен това през периода от 2030 г. нататък разходите за пенсии ще се увеличат, ще има много голям, безпрецедентен натиск върху бюджета на Румъния, върху публичните финанси. И дори сега да вземем мерки да консолидираме бюджета и да го доведем до 3% от БВП, което би било идеално според поетите ангажименти, пак няма гаранция“, отбелязва Главан.
Експертът коментира, че властите в Румъния водят грешна политика, не се възползват от европейски средства, а страната живее в дълг и не е консолидирала бюджета си.
“Единствената направена консолидация беше през 2021 г., когато намалихме дефицита от пандемията от 9 на 7%, но след това всичко приключи. Без бюджетна консолидация рано или късно ще бъдем принудени от ЕК, от МВФ да предприемем мерки, които са тежки и лоши за обществото”, предупреждава той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?

България е с най-висок социален риск в ЕС
Румъния атакува ветото на Австрия за присъединяването ѝ към Шенген

Вносът на редкоземни метали в страните от Европейския съюз се е увеличил значително през 2022 г., сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
Общо 18 000 тона от тези стратегически метали са били внесени в ЕС (с 9 на сто повече спрямо 2021 г.) през миналата година, а 7000 тона са били изнесени (с 8 на сто по-малко спрямо 2021 г.).
Стойността на вноса на редкоземни метали нараства до 146 милиона евро (с 37 на сто повече спрямо 2021 г.), докато вносът достига 142 милиона евро (с 2 на сто повече спрямо 2021 г.).
Още: Още една страна забранява износа на редкоземни суровини
Редкоземните елементи са 17 сребристобели метала, които всъщност не са толкова редки в земната кора, но намирането на техни находища, чиято разработка да е икономически оправдана, е трудно, посочва Ройтерс. Тяхната „рядкост“ по същество се крие в трудния технологичен процес по отделянето им от другите елементи, с които „съжителстват“ в една руда и превръщането им в материали, годни за употреба при производството на модерните технологични продукти, най-вече мощни постоянни магнити.
Цената
Средната импортна цена на 1 килограм от редкоземните метали е била 7,9 евро (26 на сто повече спрямо 2021 г.), докато средната експортна стойност на килограм от тях е била 20,7 евро (11 на сто повече спрямо 2021 г.).
С най-голям дял при вноса на редкоземни метали в ЕС през 2022 г. е бил Китай (7400 тона – 40 на сто), следван от Малайзия (5600 тона – 31 на сто) и Русия (4500 тона – 25 на сто). На САЩ и Япония се падат по 2 на сто от вноса в Общността.
Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията