На тържествена церемония в Столична община, новоизбраният кмет на София Васил Терзиев положи клетва малко след 10 часа, заедно с кметовете на райони и кметства. Той поема властта след четири поредни мандата на бившия вече кмет на София Йорданка Фандъкова.
Какво възнаграждение обаче ще получава новият градоначалник?
1 лев заплата обеща да взима Васил Терзиев като кмет на София.
Още преди да прекрачи прага на Столична община Терзиев заяви, че иска да получава символично заплащане, за да работи за София. „Аз няма по никакъв начин да се възползвам от публична дейност. Няма да крада хората“, заяви той още преди началото на предизборната кампания.

Снимка: БГНЕС
Като кмет на София досегашният градоначалник Йорданка Фандъкова получаваше малко над 3500 лева месечно.
Все още не е ясно какво ще е трудовото възнаграждение на новите общински съветници, тъй като те ще се определят от новия правилник на СОС.
Преди ден Карлос Контрера от ВМРО предложи заплатата на общинарите да се сведе до минимална работна, но заплащането за участие в бордовете на общински фирми също да се ограничи в тези граници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко ще се увеличат заплатите на депутатите в следващия парламент?
Увеличават заплатите на прокурорските помощници
Вдигат заплатите на данъчни и митничари, възнаграждението на шефа на НАП става 7 000 лева

Прецедент: Сирийски бежанец стана кмет в Германия 

Когато Лаура Ларока посещава Дания през 2019 г., климатологът преглежда хиляди стари въздушни снимки на леденото крайбрежие на Гренландия, открити в замък край Копенхаген преди около 15 години.
Сега съхранявани в Датския национален архив, историческите изображения вдъхновяват нея и други изследователи да реконструират ледниковата история на региона и как тя се е променила на фона на бързо затоплящия се климат.
След дигитализиране на хиляди архивирани хартиени изображения, датиращи от 30-те години на миналия век, екипът на Ларока ги комбинира със сателитни изображения на Гренландия днес, за да измери колко се е променил нейният леден пейзаж.
Сравнението установиява, че ледниците на Гренландия са претърпели тревожна скорост на отстъпление, която се е ускорила през последните две десетилетия. Проучването, публикувано в списанието Nature Climate Change, установява, че скоростта, с която ледниците са отстъпвали територия през XXI век е 2 пъти по-бърза от тази през XX век.

Източник: iStock
Работата отнема „много часове ръчен труд на много“, казва Ларока, водещият автор на изследването и асистент в School of Ocean Futures на Държавния университет в Аризона. „Промяната е зашеметяваща – тя наистина подчертава бързите темпове, с които Арктика се затопля и променя“, допълва тя.
През последните няколко десетилетия Арктика се е затопляла 4 пъти по-бързо от останалия свят, сочи проучване от 2022 г. Последиците от това се увеличават.
За първи път в историята валя дъжд на върха на Гренландия – приблизително 3 км над морското равнище през лятото на 2021 г. Миналата седмица учените установиха, че огромните ледници в северната част на Гренландия, за които отдавна се смяташе, че са относително стабилни, сега носят потенциално „драматични“ последици за покачването на морското равнище.

Източник: iStock
Това, което поразява Ларока най-много обаче е как датските пилоти, които са направили оригиналните снимки, не са имали представа, че ще имат основен принос към науката за климата почти век по-късно.
„Много от тези снимки са направени заради военни операции, като имат връзки със световната история. Повече от век по-късно обаче ги използваме, за да документираме колко са се променили тези ледници“, обяснява експертът.
Ларока се надява това ново визуално проучване да привлече вниманието към бързо топящата се територия и заплахата, която представлява тя за световните брегове с повишаването на морското равнище.
„[Документът] наистина зaтвърждава, че изборите ни през следващите няколко десетилетия и степента на намаляване на вредните емисии имат значение за тези ледници. Всяко нарастващо повишаване на температурата ще има значителни последици за тези ледници и бързите действие за ограничаване на глобалното затопляне ще помогне да се намалят бъдещите им загуби и принос към морското равнище“, предупреждава Ларока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели
2023 е напът да стане най-горещата година в историята
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

За третото тримесечие на 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) отчeте средната месечна работна заплата от точно 2 000 лв. Размерът нараства спрямо второто тримесечие на 2023 г. с 2.2%, когато беше 1957 лв. 
За първи път средната заплата стига 2000 лева
Това е първо тримесечие, в което средната работна заплата стига 2000 лева.
Още: Българите получават сред най-високите средни заплати на Балканите
Само за септември средното брутно месечно възнаграждение е 2072 лв. Заплатата за юли 2023 г. е 1 973 лв., а за август – 1 957 лв.
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“1 – с 13.4%, „Образование“1 – с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ – със 7.5%.

Колко са наетите?
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 34.1 хил., или с 1.5%, спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ – с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ – с 1.4%.
Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 19.9 и 16.7%.
Спрямо миналата година в края на септември 2023 г. в сравнение с края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 22.1 хил. или с 1.0%.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – със 17.4 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6.8 хил., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 4.0 хил., а най-голямо намаление – в „Преработваща промишленост“ – с 9.0 хил., и в „Административни и спомагателни дейности“ – с 8.2 хиляди.
В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 10.4%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – със 7.2%, и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 3.4%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ – с 6.7%, и „Добивна промишленост“ – с 2.1%.