Европейската финансова система избегна най-лошия сценарий, при който едновременно възникват сериозни системни рискове. Политиците обаче трябва да останат проактивни и бдителни по отношение на евентуалните рискове, пред които може да бъде изправена финансовата стабилност. Това заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в реч пред годишната конференция във Франкфурт на Европейския съвет за системен риск (ESRB) към ЕЦБ.
Необслужваните кредити остават на ниско ниво, подкрепени от стабилните нива на трудова заетост, отбеляза ръководителят на ЕЦБ. Пазарът на жилищни имоти се забавя, но засега това става по организиран начин. Той до голяма степен се формира от обемите на ипотечните кредити, които съставляват значима част от кредитните портфейли на банките.
Фалити застрашават редица европейски банки
„Нарастването на разходите за финансиране на фона на по-високите лихвени проценти, както и много по-ниските обеми на кредитиране, ще окажат неблагоприятно влияние върху рентабилността на банките. Трайната комбинация от нисък икономически растеж и по-високи разходи за обслужване на дълговете ще продължи да оказва натиск върху уязвимите домакинства и фирми, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити“, посочи Лагард.
Още: Търговските банки в Европа трябва да заделят от печалбите си, призова МВФ
Част от ценните книжа с фиксиран доход, които притежават банките в ЕС, могат да бъдат продадени, ако се наложи, подчерта президентът на ЕЦБ.
 

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прекрати лицензите на „Топлофикация – Габрово“ ЕАД за дейностите „производство на електрическа и топлинна енергия“ и „пренос на топлинна енергия“. Искането за отнемането на разрешителните за работа беше отправено от самото дружество, което съобщи, че няма техническа възможност повече да изпълнява своята дейност.
От КЕВР уточняват, че решението е взето на базата на анализ и проверки дали ще бъде нарушена сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа или топлинна енергия, или да застраши националната сигурност и обществения ред, тъй като като енерийното съоръжение централата е част от критичната инфраструктура.
След становища на Министерство на енергетиката, МРРБ, Министерството на отбраната, ДАНС, областния управител на Габрово, кмета на община Габрово и омбудсмана на Република България и от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и „Електроразпределение Север“ регулаторът е установил, че дружеството не може да продължи да работи през настоящия отоплителен сезон, а в мрежата има достатъчно капацитет, за да се посрещне увеличеното потребление на електроенергия.
Извършените проверки от контролните органи на МЕ и КЕВР са констатирали, че енергийният обект за производство на електрическа и топлинна енергия е в техническа невъзможност да работи през предстоящия отоплителен сезон 2023 – 2024 г. и да снабдява с топлинна енергия общо 4208 абонати, в това число: 4113 битови и 95 стопански потребители. Топлинните мощности на централата са неработещи от месец май 2023 г., липсва достатъчен оперативен и ремонтен персонал, не са изпълнени голяма част от дадените предписания. Установено е, че ремонтната програма е без конкретни срокове и финансиране и включва само отстраняване на течове по тръбопроводи, подмяна на спирателна и регулираща арматура по топлопреносната мрежа и частична подмяна на тръбопроводи.

Снимка: iStock
От КЕВР се посочват, че независимо от преустановяването на лицензионните дейности от „Топлофикация-Габрово“ ЕАД, за клиентите на дружеството е гарантирана възможността да се отопляват чрез електрическа енергия.
Дори при по-студена зима мощностите са достатъчни за обезпечаване на електрозахранването на потребителите в Габрово и няма да се стигне до претоварване на електропреносната мрежа, сочат разчетите на ЕСО. По данни на електроразпределителното дружество в района също има достатъчно резерв в подстанциите на града след спирането на ТЕЦ „Габрово“.
С решение на Министерския съвет от 19.10.2023 г., за битовите клиенти на дружеството, които няма да имат централно топлоснабдяване през отоплителния сезон 2023-2024 г., е одобрена Програма за подпомагане в размер до 730 000 лв., която предвижда фиксирана сума на 1 MWh. Така се смекчават икономическите последици за над 4 000 абонати на дружеството.
Преустановяването на дейността на „Топлофикация – Габрово“ не създава опасност за националната сигурност и обществения ред, тъй като по информация от компетентните органи дружеството не попада в списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност, допълват още от КЕВР.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Габровската топлофикация хвърли кърпата, сама си даде лиценза
Спират ТЕЦ-а заради замърсяване – държавата поема отоплението
Ще отнемат ли лиценза на Топлофикация Габрово?
 

НАП ще събира транзитната такса за руски газ през България от 20 лв. на мегаватчас, вместо „Булгартрансгаз“. Това гласуваха депутатите с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Промяната е с вносители Радослав Рибарски, Васил Стефанов и Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Подкрепата за законопроекта дойде от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС със 142 гласа „за“. От „Възраждане“, БСП и ИТН се въздържаха.
По предложение на Радослав Рибарски законът окончателно се прие и на второ четене с 151 гласа „за“.
Още: България ще определи къде да отидат парите от таксите, наложени на транзита на руски газ

Целта на предложението е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на газовите операторите, пише в мотивите на законопроекта.
Заради новата такса „Булгартрансгаз“ бе длъжен да плаща 6 млн. лв. на ден и към момента вече дължи 250 млн. лв на държавата.
Преди близо месец президентът Румен Радев вече изказа опасения, че тази вноска ще доведе до фалит на „Булгартрансгаз“, защото операторът няма правен механизъм за събиране на средствата от „Газпром експорт“, който е резервирал 90 на сто от капацитета на продължението на „Турски поток“ през България до Сърбия и Унгария.  Той дори се обърна към Конституционния съд по въпроса.
Още: Президентът Румен Радев като адвокат на „Газпром“: Обърна се към Конституционния съд с редица аргуметни
Все още няма позиция на Европейската комисия дали увеличената такса противоречи на правилата на свободната конкуренция.
 

След като през второто тримесечие на тази година ръстът на разходите в България изпревари този на доходите, през третото тримесечие той обърна тенденцията, макар и с минимална стъпка, сочат данните на НСИ. Доходите на българите почти са доближили 2900 лв., а разходите са малко над 2700 лв през третото тримесечие.
Тримесечният общ доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 874 лв. и нараства с 22,5% спрямо същото тримесечие на 2022 г., обяви НСИ. През второто тримесечие той беше 2 668 лв. и отчете ръст от 20,9% на годишна база, а през първото съответно – 2 394 лв., с ръст от 19,3% спрямо същото тримесечие на 2022 г.
Тримесечният общ разход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 714 лв. и нараства с 21,2% спрямо същия период на 2022 г., сочат данните на НСИ. През предходното тримесечие на 2023 г. той беше 2 379 лв. и се увеличи с 21,3% спрямо второто тримесечие на 2022 г., а първото тримесечие на 2023 г. – 2 149 лв. и ръст от 18% на годишна база.
През третото тримесечие на годината в структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (54,4%), следван от доходите от пенсии (30,9%) и от самостоятелна заетост (6,3%). Доходът от работна заплата се повишава от 1 249 на 1 563 лв. (с 25,1%); този от самостоятелна заетост нараства от 116 на 182 лв. (с 57,1%); доходите от пенсии се увеличават от 801 на 888 лв. (с 10,7%); тези от социални обезщетения и помощи нарастват от 53 на 59 лв. (с 11,2%).

Снимка: НСИ
В структурата на общия разход с най-голям относителен дял през третото тримесечие на годината са разходите за храна и безалкохолни напитки (28,7%), следвани от разходите за жилище (16,1%), данъци и социални осигуровки (12,7%) и транспорт и съобщения (11,5%). Разходите за храна и безалкохолни напитки нарастват от 675 на 780 лв. (с 15,4%); за алкохолни напитки и цигари се повишават от 87 на 102 лв. (с 16,5%); за облекло и обувки нарастват от 69 на 88 лв. (с 28%); за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават от 426 на 436 лв. (с 2,3%); за здравеопазване се вдигат от 138 на 147 лв. (с 6,5%); за транспорт и съобщения нарастват от 248 на 311 лв. (с 25,5%); за свободно време, културен отдих и образование се увеличават от 149 на 251 лв. (с 68%); за данъци и социални осигуровки се повишават от 255 на 345 лв. (с 35,5%).

Снимка: НСИ
Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство спада през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Надмина ли средната заплата в България 2000 лева?
Средният осигурителен доход нарасна с близо 135 лева за година
Заплатите у нас растат с около 10% през 2023 г.
Вдигат с 20% минималната работна заплата