Гърция постави рекорд по приходи от туризма тази година, дори без да се отчитат данните от последното тримесечие. Прогнозите са за около 34 милиона туристи за цялата 2023 година.
Само през първите девет месеца на годината приходите от туризъм са 17,9 милиарда евро, съобщи министерството на туризма, цитирано от държавната телевизия.
Абсолютен рекорд
Тези приходи надвишиха дори и най-успешната досега туристическа година 2019 г., в сравнение с която сега има над 11 процента ръст. Общо 3,2 милиарда са приходите от сектора само през септември, въпреки пожарите и наводненията през този месец.
Още: България очаква силен зимен сезон, ще посрещне над 1,7 млн. чуждестранни туристи
Международното летище в Атина отчита увеличение на печалбата за първите девет месеца с 43% в сравнение със същия период на миналата година.

Положително за държавните финанси
Положителното развитие на туризма се отрази и като цяло положително за държавните финанси. То доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка на страната.
С цел засилване на приходите от туризъм правителството реши да остави всички услуги в туристическия бранш с по-нисък ДДС от 13%.
Още: Чужденци купуват имоти в Гърция с рекордни темпове

Отвличането на кораба Galaxy Leader от бунтовниците хути в Йемен създаде нова ситуация с корабоплаването в района на Червено море и Аденския залив. Кризата, на която сме свидетели през последните дни, заплашва с последици както в геополитически, така и в икономически план.
Безпрецедентното нападение над кораба с български капитан беше извършено от добре подготвени командоси с хеликоптер и е първо по рода си. То коренно се различава от нападенията на сомалийските пирати, на които бяхме свидетели през първите две десетилетия на новото хилядолетие и които рязко намаляха след военните мисии на НАТО в района, пише в свои анализ БГНЕС.
Разликата е и в това, че зад последната атака стои добре организирана сила, която е „държава в държавата“. Става дума за бунтовниците хути или хуси, които в превод означават „вярващи студенти“. Те разполагат с армия от около 250 000 бойци, която е калена във войната с водената от Саудитска Арабия коалиция. Конфликтът, започнал през 2015 г., отне живота на най-малко 377 000 души, повечето от тях цивилни. Хуманитарната катастрофа е далеч от своя край, въпреки че хутите вече контролират една значителна част от територията на Йемен със столицата Сана.
Още: РИОСВ ще предяви иск за щети към корабособственика на „Вера Су“
Сега бунтовниците се заявяват и на международната сцена, отвличайки голям товарен кораб с многонационален екипаж, сред които има и двама български граждани. Корабът е собственост на известен израелски бизнесмен. Мохамед Абдул-Салам, главният преговарящ и говорител на хутите, заяви след отвличането, че израелците разбират само „езика на силата“. „Задържането на израелския кораб е практическа стъпка, която доказва сериозността на йеменските въоръжени сили във воденето на морската битка, независимо от нейната цена“, подчерта той и добави: „Това е началото“.
Отвличането беше осъдено от Япония, САЩ и държавите от Европейския съюз. Главният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно заяви, че правителство в Токио прави всичко възможно за предсрочно освобождаване на екипажа чрез преговори с бунтовниците, като същевременно комуникира с Израел и си сътрудничи с правителствата на Саудитска Арабия, Оман и Иран.
Геополитически измерения
Акцията е заявена като насочена срещу Израел и неговите действия срещу терористите от Хамас, които на 7 октомври вероломно нападнаха еврейската държава и убиха много невинни цивилни граждани и отвлякоха най-малко 240 други, които в момента са в неизвестност в Газа. Много анализатори видяха в действията на хутите възможност за откриването на нов фронт срещу Израел и подкрепящия го Запад, макар че те се съмняват, че Червено море е годно за разгръщането на подобен фронт.
Още: Блокирането на Суецкия канал носи загуби за 9,6 млрд. долара на ден
Други експерти обръщат внимание, че атаката на хутите има много сходни моменти с начина на действие на Иран в Персийския залив. Самата Ислямска република има сериозни интереси, които се представляват от кораба „Бехшад“. Този товарен кораб е превърнат в оперативна база, която вероятно се използва и за шпионски цели. Според експерти е много възможно тя да е подпомогнала с разузнавателни данни хутите.
Действията на йеменските бунтовници идват в деликатен момент, когато Израел с помощта на посредниците от Катар успя да договори примирие и освобождаване на част от взетите заложници. Отвличането си поставя за цел още повече да разпали антиизраелските настроения сред мюсюлманите в региона, които се увеличиха многократно след започването на израелската война срещу тероризма в Газа.
Хутите са опасни и по причината, че те не представляват държава, а религиозна армия. Повечето държави започнаха да нормализират отношенията си с Израел. Така през 2020 г. Бахрейн и ОАЕ подписаха така наречените Авраамови споразумения, нещо подобно трябва да се случи и между Йерусалим и Рияд. Нападението на Хамас прекрати този процес. Иран използва хутите, като недържавни играчи, които да нарушават корабоплаването и да ескалират конфликта в Газа и да го изкара в морските пространства, нанасяйки по този начин сериозни щети на световната общност под формата на нарастващи разходи за транспортиране на стоки и товари.
Икономически последици
Само броени дни след нападението вече имаме и първите резултати – промяна в морските маршрути първо на корабите, които плават под израелски флаг или са собственост на израелски бизнесмени.
Два търговски кораба вече са променили своя курс си в Червено море и Аденския залив, пренасочвайки се към други по спокойни води, показват данните на британската компания за морска сигурност Ambrey. Със сигурност техният пример ще бъде последван и от други плавателни съдове.
Сериозно се нарушава свободата на корабоплаване, това вече е тежък проблем за световната икономика, защото покрай бреговете на Йемен минават хиляди кораби и почти половината от доставяния петрол, петролни продукти и природен газ.
Ако атаките на хутите продължат, както те се заканват и засегнат не само корабите, свързани с Израел, това ще доведе до оскъпяване и нарушаване на веригите на доставки, което никак няма да е добре за световната икономика, преживяваща турбулентен период след пандемията от ковид, инфлацията и енергийната криза.