Над 12 000 чужденци от държави извън Европейския съюз (ЕС) са получили различни по вид разрешения за работа у нас в периода 1 януари – 17 ноември 2023 г. Това сочат данните на Агенцията по заетостта.
Броят на чужденците от трети страни, на които е предоставен документ „Разрешение за работа“ през този период, е 1556. Най-много са те от Турция (1309), Киргизка република (75) и Русия (43). За граждани от Сърбия и Република Северна Македония (РСМ) са издадени съответно 23 и 21 разрешения. Строителството е основният сектор, в който тези работници са заети. София, Пловдив, Варна, Бургас и Елин Пелин са градовете с най-много издадени разрешения от този вид, показват данните на Агенцията, цитирани от БТА.
На свободна практика
На свободна практика у нас до 17 ноември са дошли седем души – трима от Руската федерация, двама от Украйна, и по един от Сърбия и Япония. Те са намерили работа в сферата на „създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ както и в здравеопазването. Основно работят в София и Варна.
Още: Бизнесът ще наема по-лесно чуждестранни работници
Сезонна заетост
От началото на годината до 17 ноември 6837 души от държави извън ЕС са се регистрирали за сезонна заетост до 90 дни в България. Те са заети в хотелиерството и ресторантьорството, а също и в селското, горското и рибното стопанство. Работят предимно в курортните комплекси „Слънчев бряг“. „Златни пясъци“, Албена, Несебър , Банско и Разлог. Сред тях най-много са от Киргизка република (2033), от Турция (1364), Молдова (1058). Има още и от Узбекистан и Казахстан.
Командировани
На 3741 граждани от Турция е предоставена регистрация на краткосрочна заетост на командировани лица до 90 дни. Останалите държави с най-много разрешения от този вид са Китай (25), Косово (20), Сърбия (18) и Албания (11). Отново строителството е секторът, в който тези граждани са наети. Те работят в София, Пловдив, Варна, Бургас и Хасково.
Заради липсата на кадри внасяме персонал от Индия

Основните ски курорти на България са готови за зимния туристически сезон. Проблемите на някои от зимните ни курорти са същите каквито бяха и през миналата година, а за някои тях и повече от 30 зими. Те са свързани най-вече с развитието на ски инфраструктурата, която пречи дестинация България да стане конкурентна на западните държави в сектора на зимния туризъм. За целта обаче трябва да бъдат направени промени в редица закони. Част от тях бяха подготвени, а други предстои да се разработят, а в този процес са ангажирани редица ведомства. Това стана ясно по време на обсъждане в парламентарната Комисия по туризъм на тема „Подготовка за зимен туристически сезон 2023-2024 г. – перспективи и предизвикателства“. В дискусията участваха представители на законодателната, изпълнителната и местната власти, на бизнеса, браншови организации.
Витоша вече не е курорт
Изпълнителният директор на „Витоша ски“ АД Ян Калчев заяви, че положението на Витоша за последните двадесет години е изчакване на промяна на закони и концепции и липса на визия за планината. Витоша вече не е никакъв курорт, а през осемдесетте години туристическата база през зимата беше запълнена в продължение на пет месеца, каза Калчев. Той допусна, че тази зима децата ще ходят на ски училища в к.к.“Боровец“, защото съоръженията на Витоша са опасни за ползване. Съоръжения и проекти са „на трупчета“ заради липса на време – краткият живот на няколко парламента, както и на организация, а в това време много съоръжения остаряха и поддръжката им вече е невъзможна, каза Калчев. Той отбеляза необходимостта от законова промяна във връзка със ски съоръженията.
Областният управител на Област София Юлиян Леков акцентира върху проблема с довеждащия път София – Боровец, който по думите му е в много лошо състояние и изрази надежда след предприетите мерки следваща година да започне основният му ремонт. Проблеми има и с качеството на питейната вода. Отдавна ВиК асоциациите са загубили съдържанието си и не са отговорни за нищо, допълни областният управител.
Още: Британците не искат в българските зимни курорти преди да са сигурни, че има сняг
Банско посреща зимата с готови за работа съоръжения, които са минали профилактика, в готовност са и оръдията за сняг, каза Мая Христоскова, изпълнителен директор на „Юлен“ АД. Очакваме много туристи заради кръговете от световната купа през февруари, допълни тя. Христоскова постави въпроса за втори лифт заради огромното струване от чакащи пред сегашния. Да се чака по три-четири часа, при ниски температури, е неприемливо за туристите, допълни тя.
Няма нови лифтове
От двадесет години няма построени нови лифтове, това означава, че има нещо кардинално сбъркано, каза новоизбраният кмет на община Банско Стойчо Баненски. Ние не искаме милиони, а законодателни промени, които би трябвало държавата да ги разреши по най-лесния начин, за да може да се отвори икономическото развитие на общините, допълни той. Никакви хотели, ние в Банско сме против застрояването, искаме спортна инфраструктура, заяви кметът и посочи, че зимният туризъм е въпрос на законодателни промени. След като те се вземат, първият лифт ще може да бъде построен след три години, каза още Баненски.
Христо Зайков, заместник-кмет на община Разлог, постави проблема със спирането на тока в с. Баня, липсата на екологичен и „може би дотиран от държава транспорт“ между Разлог, Банско и Белица, който да бъде използван и от туристите. Друга необходимост за туристическата свързаност е създаването на велоалеи. Проблем, свързан с липсата на работна ръка, е нежеланието на кандидатите за работа да сключват трудови договори, защото междувременно са на трудовата борса след краткотрайна работа в западни курорти. ВиК проблемите и високата цена на водата във връзка с водните асоциации, също бяха сред откроените от заместник-кмета на Разлог проблеми.
Мариян Беляков, изпълнителен директор на „Пампорово“ АД съобщи, че тази година има индикация за малко по-ранен старт на сезона и той най-вероятно ще започне още от събота или неделя с производството на изкуствен сняг. Всяко късно стартиране води до потенциален крах на ски сезона, допълни Беляков. Той посочи, че по неокончателна информация се очаква да има частично откриване на сезона на 8 декември. Беляков изтъкна необходимостта от изграждането на нови лифтове съоръжения и даде пример с възможност, уредена в Закона за енергетиката за линейните съоръжения, които по думите му са сходни на лифтовите стълбове, като изтъкна необходимостта и за тези съоръжения да бъде облекчен режимът за изграждане. За да бъде построен един нов лифт се минава през ада, образно илюстрирана процедурите той. Други проблеми пред развитието на зимните ни курорти са свързани с темата за промяната на предназначението на горските територии, както и като цяло с дефиницията „национален курорт“, която по думите на Беляков освен да спъва развитието им, не прави нищо друго.
Още: Изпратихме ли най-силния зимен туристически сезон за XXI век?