През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9%, забавяйки се наполовина от този през 2022 г., когато е 3,9%. За растежа на реалния БВП ще допринесат вътрешното търсене и нетният износ, а изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Това прогнозират анализаторите от Българската народна банка, представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.
Прогнозата е изготвена към 10 ноември и се базира на допускания за развитието на световната икономическа активност към 30 август и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври.
Макроикономическата прогноза от юни текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през тази година и за по-нисък растеж през 2024 и 2025 г. За тази година растежът на реалния БВП е повишен с 0,9 пр. п. (1% в прогнозата през юни), което е възходяща промяна по отношение на положителния принос на нетния износ и на частното потребление.
ОЩЕ: БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година
Допълнителен фактор за очаквания по-висок растеж на частното потребление е прогнозираното по-слабо пренасяне на увеличенията на лихвите в еврозоната върху лихвите в България, което е причина в текущата прогноза кредитната активност в страната да е по-силна спрямо предишната прогноза.
Прогнозата на банковите анализатори са растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7% през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече заради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката и заради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, най-вече по проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Инфлация

Снимка: iStock
Прогнозата за инфлацията в края на годината е променена с 0,4 пр.п. нагоре до 6,1% заради очакваното поскъпване на храните и енергийните продукти и на ревизия в допусканията за международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Заедно с това очакванията са инфлацията при базисните компоненти в края на 2023 г. да е по-ниска заради по-бърз от очаквания спад на потребителските цени. Средно за 2023 г. прогнозите са общата инфлация да възлезе на 8,8%.
В краткосрочен план БНБ очаква проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да влияе за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.
ОЩЕ: Инфлацията в България намалява през октомври
Годишната инфлация в края на 2024 г. е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени до 3,1%, макар че средногодишната инфлация за догодина е ревизирана нагоре до 4,3% (при предходна прогноза от 3,7%).
Ревизията в прогнозата на инфлацията за края на 2024 г. се дължи най-вече на енергийните продукти вследствие на нови допускания за международната цена на петрола и на очакваната по-ниска базисна инфлация вследствие на по-слабо нарастване на цените на потребителските стоки. В края на 2025 г. прогнозираната обща инфлация се очаква да е с 0,1 пр. п. нагоре спрямо предишната оценка и да бъде колкото през 2024 г. – 3,1%, заради корекции при цените на услугите и храните.

Снимка: iStock
Подобряването на вътрешното търсене през настоящата година ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишените пенсии и другите социални трансфери и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината.
Фактори, ограничаващи износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и специфични за страната фактори.
Пазар на труда
Броят на заетите лица се очаква да нарасне с 1,7% до края на годината и да възлезе на 1,4% за цялата 2023 г. През идните две години се очаква забавяне до 0,3% в заетостта. Безработицата ще продължи да намалява плавно от 4,2% през 2023 г. до 3,4% към 2025 г.
Когато този показател е под 4% се смята, че икономиката работи на пълна заетост.
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банкнотите в обращение у нас в края на октомври намаляват до 583 795 354 броя
Брутният външен дълг възлиза на 43,04 млрд. евро към края на август
Забавяне на икономическия растеж в Бългрия през 2023 и 2024 г., показва есенната прогноза на ЕК
МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика