Банковото кредитиране за бизнеса в еврозоната спада през октомври, което се случва за за първи път от 2015 г. Това показват данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Ройтерс. Те идват на фона на забавен растеж с малки изгледи за значимо възстановяване.
Банковото кредитиране за бизнеса се свива с 0,3 на сто през октомври спрямо година по-рано, след увеличение от 0,2 на сто през септември, като обемът на непогасените заеми постоянно намалява от февруари насам.
По време на кризата с европейския дълг от началото на предходното десетилетие най-ниската стойност на динамиката в кредитирането бе достигната през 2014 г., когато за два поредни месеца (февруари и март) то се понижи с 3,5 на сто на годишна база.
Още: Кристин Лагард предупреди за риск от нарастване на необслужваните кредити
Ръстът на заемите за домакинствата междувременно се забави до 0,6 на сто на годишна база през октомври от 0,8 на сто, което е най-ниското темпо от юни 2015 г., когато блокът едва започваше да излиза от дълговата криза.
Данните, показващи забавяне в кредитирането, са отчасти „търсени“, тъй като ЕЦБ вдигна най-много лихвените проценти през своето четвъртвековно съществуване, за да се опита да ограничи търсенето достатъчно и така да ограничи ръста на инфлацията.
Твърде много ли са повишени лихвите?
Но някои се опасяват, че ЕЦБ е повишила твърде много лихвите през последната година и половина и че кредитирането става толкова ограничително, че може да задълбочи рецесията или да забави възстановяването на икономиката.
Агрегатът, измерващ т. нар. „широки пари“ – М3, е на отрицателно равнище за четвърти пореден месец, макар спадът му през октомври да е с по-малък темп спрямо това от предходния месец.
Още: За първи път от 16 месеца: ЕЦБ остави основната лихва без промяна
Индикаторът, който измерва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до 2 г., депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца и търгуемите инструменти (издадени дългови ценни книжа до 2 години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки), се е свил с 1 на сто на годишна база през деветия месец след спад от 1,2 на сто през септември.

През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9%, забавяйки се наполовина от този през 2022 г., когато е 3,9%. За растежа на реалния БВП ще допринесат вътрешното търсене и нетният износ, а изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Това прогнозират анализаторите от Българската народна банка, представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.
Прогнозата е изготвена към 10 ноември и се базира на допускания за развитието на световната икономическа активност към 30 август и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври.
Макроикономическата прогноза от юни текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през тази година и за по-нисък растеж през 2024 и 2025 г. За тази година растежът на реалния БВП е повишен с 0,9 пр. п. (1% в прогнозата през юни), което е възходяща промяна по отношение на положителния принос на нетния износ и на частното потребление.
ОЩЕ: БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година
Допълнителен фактор за очаквания по-висок растеж на частното потребление е прогнозираното по-слабо пренасяне на увеличенията на лихвите в еврозоната върху лихвите в България, което е причина в текущата прогноза кредитната активност в страната да е по-силна спрямо предишната прогноза.
Прогнозата на банковите анализатори са растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7% през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече заради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката и заради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, най-вече по проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Инфлация

Снимка: iStock
Прогнозата за инфлацията в края на годината е променена с 0,4 пр.п. нагоре до 6,1% заради очакваното поскъпване на храните и енергийните продукти и на ревизия в допусканията за международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Заедно с това очакванията са инфлацията при базисните компоненти в края на 2023 г. да е по-ниска заради по-бърз от очаквания спад на потребителските цени. Средно за 2023 г. прогнозите са общата инфлация да възлезе на 8,8%.
В краткосрочен план БНБ очаква проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да влияе за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.
ОЩЕ: Инфлацията в България намалява през октомври
Годишната инфлация в края на 2024 г. е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени до 3,1%, макар че средногодишната инфлация за догодина е ревизирана нагоре до 4,3% (при предходна прогноза от 3,7%).
Ревизията в прогнозата на инфлацията за края на 2024 г. се дължи най-вече на енергийните продукти вследствие на нови допускания за международната цена на петрола и на очакваната по-ниска базисна инфлация вследствие на по-слабо нарастване на цените на потребителските стоки. В края на 2025 г. прогнозираната обща инфлация се очаква да е с 0,1 пр. п. нагоре спрямо предишната оценка и да бъде колкото през 2024 г. – 3,1%, заради корекции при цените на услугите и храните.

Снимка: iStock
Подобряването на вътрешното търсене през настоящата година ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишените пенсии и другите социални трансфери и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината.
Фактори, ограничаващи износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и специфични за страната фактори.
Пазар на труда
Броят на заетите лица се очаква да нарасне с 1,7% до края на годината и да възлезе на 1,4% за цялата 2023 г. През идните две години се очаква забавяне до 0,3% в заетостта. Безработицата ще продължи да намалява плавно от 4,2% през 2023 г. до 3,4% към 2025 г.
Когато този показател е под 4% се смята, че икономиката работи на пълна заетост.
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банкнотите в обращение у нас в края на октомври намаляват до 583 795 354 броя
Брутният външен дълг възлиза на 43,04 млрд. евро към края на август
Забавяне на икономическия растеж в Бългрия през 2023 и 2024 г., показва есенната прогноза на ЕК
МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика

Финансирането ще е сред основните теми на конференцията за климатичните промени COP28, която започва след броени дни в Дубай, посочиха ясно световни лидери и техни представители.
Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да поддържаме начина си на живот и темпа на икономическо развитие, без да натоварваме допълнително околната среда (т.нар. смекчаване на последиците от климатичните промени), например за добив на енергия от възобновяеми източници и преминаване към електромобили.
Финансиране е необходимо за адаптиране към промените, които вече са факт, като засаждане на сортове, по-устойчиви на суши и високи температури, по-добро управление на водите и поддържане на отводнителни системи в случай на внезапни наводнения, подобни на помелите Черноморието през изминалото лято. Пари трябват и за възстановяване на загубите и щетите, причинени от явления, свързани с климатичните промени, които обикновено засягат най-тежко най-бедните общности, разполагащи с най-малко ресурси, за да ги предотвратят.
Още: С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните
Финансовите нужди се увеличават
Годишните нужди от финансиране за борба с климатичните промени към 2030 г. ще се увеличат от 8,1 до 9 трлн. долара, след което ще скочат до 10 трлн. д. през всяка от годините до 2050 г., сочи прогноза на базираната в Сан Франциско международна организация „Инициатива за климатична политика“, цитирана от БТА .

В средата на октомври д-р Султан Ал Джабер, председател на конференцията, разпространи писмо с приоритетите за предстоящата среща на върха – на първо място сред тях е необходимостта от „радикално увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата“ чрез „изпълнение на старите обещания“ и „създаване на рамка“ за ново финансиране.
Още: 2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Много вече е направено – средните годишни потоци на финансиране на борбата с изменението на климата са достигнали почти 1,3 трлн. долара през 2021/2022 г., което е почти двойно повече в сравнение с 2019/2020 г., отчита „Инициативата за климатична политика“. Макар част от това увеличение да се дължи на промени в методологията, нарастването е значително, което обаче не значи, че е достатъчно. По изчисления на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPSS) настоящите финансови потоци за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да се увеличат между три и шест пъти, за да бъдат посрещнат средните годишни нужди между 2020 и 2030 г., ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий или по-малко, както е заложено в Парижкото споразумение от 2015 година. При това към смекчаване на последиците е насочено близо 90 процента от климатичното финансиране; при средствата, отделяни за адаптация, недостигът е още по-голям.
История, география и климат
Когато говорим за климатичните промени, причинени от хората и тяхната дейност, разделението на света на Глобален Север и Глобален Юг, със съответните им социално-културни, исторически и политически характеристики, има определящо значение. Северните страни са тези, които са изхвърлили в атмосферата най-много парниковите емисии, развивайки индустрията си чрез масовото използване на изкопаеми горива през последния век и половина; днес те и мобилизират най-много целеви средства. Страните, които са най-тежко засегнати от измененията в климата, обаче са тези, които в исторически план са допринесли най-малко и същевременно се нуждаят от най-много инвестиции за преминаване към икономика без въглеродни емисии. Например Кирибати – архипелагът от 33 атола, разположени в средата на Тихия океан, между Хаваите и Австралия, и най-бедна държава в Океания, ще бъде първата страна, погълната от повишаващото се ниво на световния океан. След пандемията от КОВИД-19 много развиващи се и нововъзникващи икономики също така са изправени пред висока задлъжнялост, съчетана с повишени лихви, което прави трудно да се финансират от капиталовите пазари.
Финансирането на борбата с изменението на климата е географски концентрирано
Растежът на глобалното климатично финансиране през последните години до голяма степен се дължи на значителното увеличение на инвестициите в чиста енергия в няколко географски региона. Китай, САЩ, Европа, Бразилия, Япония и Индия са получили 90 процента от увеличените средства. Макар това да е обещаващ напредък, дори в тези географски региони остават големи пропуски, а при финансирането в други държави с високи емисии и уязвими към изменението на климата се наблюдава слаб напредък.
Районът на Източна Азия и Тихия океан, САЩ и Канада и Западна Европа получават общо 84 процента от общото финансиране за борба с изменението на климата. Тези региони също така значително изпреварват останалите в задействането на вътрешни източници, които са от решаващо значение за постигането на мащаб. Китай успява да мобилизира повече вътрешно финансиране за борба с изменението на климата от страна от това на всички останали държави, взети заедно, и представлява 51 процента от цялото вътрешно финансиране за борба с изменението на климата в световен мащаб. Същевременно обаче икономиката на страната все още не е готова да се откаже от някои от дейностите, които са най-голям източник на вредни емисии – заводите й имат нужда от евтината и обилна енергия на въглищата, например, за да захранват производството и търговията, които все още трябва да измъкнат от бедност милиони. Подобен е случаят и с Индия, която може и да има амбициозни проекти в зелената енергетика, но това просто не е достатъчно.
Именно дебатът за компенсирането на този исторически и икономически дисбаланс ще бъде сред централните на КОП28 в Дубай, както бе и за предишните конференции – в Шарм ел Шейх и Глазгоу, предвид че по-малко от 3 процента от общата сума на средствата за борба с климатичните промеи в световен мащаб (30 млрд. д.) са насочени към или в рамките на най-слабо развитите страни. Десетте държави, които са най-засегнати от изменението на климата в периода 2000-2019 г., са получили едва 23 млрд. долара.
Откъде идват парите?
В света има достатъчно капитал и ликвидност, за да се преодолее този недостиг на инвестиции, отбелязва Междуправителствената експертна група по климатичните промени. Това обаче ще изисква пренасочване на средства от други проекти, предупреждават финансисти.
Рамковата конвенции на ООН по изменението на климата разграничава местно, национално и международно финансиране от публични, частни и алтернативни източници.
Международното финансиране се е увеличило с 35 процента спрямо 2019/2020 г., което се дължи главно на засилените ангажименти от страна на развитите икономики – те са източник на 84 процента от него, докато нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, включително Китай, поемат около 13 процента.
През 2022 г. Европейският съюз е предоставил 28,5 млрд. евро за климатично финансиране от публични източници и е мобилизирал допълнителни 11,9 млрд. евро частно финансиране, сочат нови данни на Съвета на ЕС, публикувани в навечерието на КОП28.
Водещо значение в международното финансиране има ангажиментът, поет през 2009 г. на КОП15 в Копенхаген, когато развитите страни обещават 30 млрд. долара между 2010 г. и 2012 г., за да помогнат на развиващите се икономики да смекчат последиците и да се адаптират към измененията в климата, като до 2020 г. това финансиране трябваше да достигне 100 млрд. долара годишно. По нови данни на ОИСР през 2022 г. това обещание може би все пак е било изпълнено. Срокът на споразумението изтича през 2025 г., която вече не е далеч на хоризонта, и негов наследник тепърва ще трябва да се търси.
Големи надежди за в бъдеще се възлагат и на друг международен инструмент – т. нар. фонд за компенсиране на загуби и щети, който трябва да помогне на развиващите се страни да се справят с разрушения от катаклизми и климатични явления и бе принципно договорен миналата година в Шарм ел Шейх. КОП28 трябва да оформи структурата и функционирането на този фонд, а догодина, на КОП29, той да бъде запълнен. Пред фонда обаче все още има много неизвестни и най-вече – кой точно ще има право да получава пари от него и кой ще трябва да внася; от коя страна на линията например трябва да застане Китай – едновременно все още класифициран официално като нововъзникващ пазар, а от друга – един от най-големите замърсители, но и най-платежоспособните държави на планетата?
През 2010 г. Рамковата конвенция на ООН създаде и Зеления климатичен фонд (GCF) – най-големия фонд в света, помагащ на развиващите се страни да намалят парниковите си емисии и да се адаптират към климатичните промени, който понастоящем има активи за около 40 млрд. долара.
Действащите международни финансови институции са създадени след Втората световна война, в момент на криза, за да посрещнат критични нужди за развитие в конкретна страна, като например постояване на мост в Сенегал или електроцентрала в Индия. Днес, във връзка с изменението на климата, се нуждаем от нови модели, които да се занимават с колективни и системни проблеми, които възникват едновременно и се усложняват взаимно. Международните ни финансови институции трябва да се адаптират, за да работят по начин, който е едновременно по-цялостен и по-малко концентриран върху конкретни проекти, препоръчва Дейвид Ливей, научен сътрудник за международна климатична политика и дипломация във Фондацията на ООН.