Защо терминът „Глобален юг“ измести „развиващи се пазари“?

Сред различните термини, използвани за описване на по-слабо развитите икономики в света, “Глобален юг” изглежда е моден в наши дни. За негова сметка етикетът „развиващи се пазари“ е загубил част от блясъка си.
Това може да изглежда като несъществено преминаване от един аналитично беден жаргонен израз към друг. Но не е точно така. Тази промяна тихо сигнализира за две тенденции, на които инвеститорите трябва да гледат с известна тревога. Първата е спадът на потенциалния икономически растеж в много части на развиващия се свят. А втората е пълзящата глобална фрагментация, пише за Financial Times Дейвид Лубин, бивш ръководител за развиващите се пазари в Citigroup.
След войната в Украйна
Данните на Google показват, че търсенията за „Глобалния юг“ редовно превишават тези за „развиващите се пазари“ от началото на 2022 г. Това може да се счита за временно явление след инвазията на Русия в Украйна миналия февруари. Но използването на „развиващи се пазари“ като термин за търсене е в сравнително постоянен спад от няколко години.
Този спад може да се открие и в реалните капиталови потоци. Една мярка за стабилното отдръпване на международните портфейлни мениджъри от развиващите се пазари е спадът при вложенията на чуждестранните инвеститори в държавни облигации на тези пазари, деноминирани в местни валути.
През 2016 г. международните инвеститори притежаваха средно около 21% от облигациите в местна валута на развиващите се пазари. Сега тази цифра е едва 13%.
В някои страни – Индонезия или Южна Африка например – тези спадове са относителни: т.е., количеството облигации, притежавани от чужденци, се е увеличило през последните години, но с по-бавен темп от общия местен пазар на тези книжа. Но в други, например Мексико, този спад е абсолютен: инвеститорите просто се оттеглиха.
Така или иначе това е тревожна тенденция. Развиващите се икономики се справят най-добре, когато могат да се финансират в собствените си валути, така че чуждестранните инвестиции в местните пазари на облигации са форма на външно финансиране, която трябва да се приветства.
Спадът в ангажираността на инвеститорите с пазарите на облигации в местна валута на развиващите се икономики се обяснява най-добре като отговор на усещането им, че потенциалът за растеж на тези страни намалява след бума при суровините и това, което може да се нарече пик на глобализацията.
Помислете за това по следния начин: ако инвеститорите се чувстват по-малко оптимистични относно потенциалния темп на растеж на дадена страна, тогава става по-трудно да се разчита, че валутата ѝ ще поскъпне с течение на времето. И ако това е вярно, тогава аргументите за инвестиране в местните пазари на облигации отслабват, особено след като „изключителността“ на САЩ си остава валидна тема на финансовите пазари.
Притеснителното в това е, че въпреки цялата си неточност терминът „развиващи се пазари“ целеше да привлече вниманието към развиващите се страни като дестинация за международните капиталови потоци. С други думи, този псевдоним винаги е имал основно търговска цел. Но търговската стойност на марката изглежда пада.
Политически цели
„Глобален юг“, от друга страна, е етикет, който служи не толкова на търговски, а по-скоро на политически цели. Едно от основните му приложения изглежда е да привлече вниманието към „несправедливостта“ на световния ред – доминирането на институции, оформени от САЩ, като МВФ и Световната банка, извънредно голямата роля на долара и уязвимостта, която тя създава за развиващите се страни, чиито достъп до международен капитал зависи от решенията, взети от Федералния резерв.
Не е изненада, че на китайските власти този термин много им харесва. Но Пекин има известна конкуренция: лидерите както на Индия и Бразилия, например, също се опитват да се позиционират повече или по-малко явно като лидери на Глобалния юг.
Следователно смисълът, в който „Глобалният юг“ засенчва „развиващите се пазари“, може да се разбира като триумф на политиката над икономиката, отразяващ борбата за влияние след края на периода след Студената война на неоспоримо глобално господство на САЩ.
Трябва да помним обаче, че именно пиковият период на световната доминация на Америка – епохата на Вашингтонския консенсус  – много развиващи се държави имаха най-добрия си момент по отношение на конвергенцията към нивата на БВП на човек на развитите икономики. Въпреки многото си недостатъци Вашингтонският консенсус беше сравнително честен опит да се дефинира набор от политики и институции, които биха насърчили сближаването на доходите.
Може би ще има глобален ред в бъдеще, който да върне условията на стабилен растеж на световната търговия, нужен на малките отворени икономики, за да процъфтяват. Но засега изглежда инвеститорите са изплашени от политиката, която взема превес, завършва Лубин.