Преди повече от половин век тогавашният министър-председател на Индия Индира Ганди говори за сериозното предизвикателство пред развиващите се държави да се индустриализират, без да навредят на околната среда.
„От една страна, богатите гледат неодобрително нашата продължаваща бедност – от друга, ни предупреждават за техните собствени методи. Не искаме да ограбваме още повече околната среда, но въпреки това не можем и за момент да забравим за бедността на толкова много хора“, казва тя на събитие на ООН в Стокхолм през 1972 г., първата световна конференция, превърнала околната среда в основен проблем.
Думите ѝ никога не са били по-актуални. Напрежението между икономическия растеж и опазването на околната среда е в основата на глобалните дискусии за това как да се справим с все по-засилващата се климатична криза.
Обръщайки поглед към откриващата сесия на преговорите за климата COP28 в Дубай, настоящият министър-председател на Индия Нарендра Моди заяви, че всички развиващи се страни трябва да получат „справедлив дял в глобалния въглероден бюджет“ – количеството въглеродни емиси, затоплящи планетата, което светът може да отдели и все пак да избегне климатичната катастрофа.
„Въпреки че сега Земята се затопля до опасни нива, много правителства по света продължават да гледат на въглищата, петрола и газа като на източници на икономическо развитие, енергийна сигурност и геополитическа сила“, заяви ООН тази година.

Снимка: iStock
В резултат на това световното производство на изкопаеми горива през 2030 г. се очаква да бъде над 2 пъти количеството, необходимо за ограничаване на глобалното покачване на температурата до 1,5°C, целта на Парижкото споразумение за климата, според скорошен отчет на Програмата на ООН за околната среда.
Един от основните фактори за това катастрофално превишаване ще бъде Индия, която изгаря все по-големи количества въглища и петрол, докато се опитва да отговори на нуждите на населението си от 1,4 млрд. души. Страната планира да удвои вътрешното производство на въглища до 2030 г.
Но дори когато страната с най-голямо население в света се придържа към въглищата, от една страна, има някои признаци, че се опитва да начертае по-устойчив курс и към климатичния преход.
Индия е направила „значителни инвестиции и е поставила амбициозни цели за възобновяема енергия“, се казва още доклада на ООН, като се отбелязва, че най-бързо развиващата се голяма икономика в света е заделила над 4 млрд. долара за енергиен преход в тазгодишния национален бюджет.
Други световни агенции също отбелязаха нарастващите амбиции на Индия в преследването на зелена енергия. Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви в доклад от октомври, че страната „се движи към динамична нова фаза в своето енергийно развитие, белязана от дългосрочна амбиция за нетни нулеви емисии“.

Снимка: iStock
През 2021 г. Моди обеща Индия да постигне нулеви нетни емисии до 2070 г., което все пак е няколко десетилетия по-късно от развитите икономики.
Трансформирането на енергийния сектор на Индия, както повечето неща в страната, ще бъде хаотично и объркано, но ще има обширни последици за световния енергиен пазар и надпреварата за ограничаване глобалното затопляне.
„Нетната нулева цел на Индия до 2070 г., ако бъде изпълнена изцяло и навреме заедно с всички национални цели, ще доведе света до 1,7°C покачване на средната глобална повърхностна температура до 2100 г.“, смята Сидхарт Сингх, анализатор на енергийните инвестиции в МАЕ.
Стигането до там не е необходимо да става с цената на растеж. Вече има „ранни признаци за постепенно разхлабване на връзката между икономическото развитие и въглеродните емисии“, отбеляза Сингх.
Ако страната успее да изпълни ангажиментите си, нейните въглеродни емисии ще намалеят с над 40% до 2050 г., въпреки че нейният БВП се учетвори през този период, гласи докладът на МАЕ.
Съвременната Индия тепърва ще се изгражда

Снимка: iStock
Индия е третата страна в света по потребление на енергия, въпреки че потреблението на енергия и емисиите на човек са по-малко от половината от средното за света, сочат данните на МАЕ.
Това бързо може да се промени. Заради нарастващите доходи от 2000 г. насам търсенето на енергия се е удвоило, като 80% от търсенето още се покрива от въглища и нефт. През следващите 30 години Индия ще види най-големия ръст в търсенето на енергия от всяка друга страна в света, казва МАЕ.
Тази превъзходство не е изненадващо, тъй като се очаква страната да постигне някои впечатляващи икономически успехи. Петата по големина икономика в света е в удобна позиция да расте с годишен темп от поне 6% през следващите години, смятат анализатори, и може да стане едва третата страна с годишен БВП от 10 трлн. долара до 2035 г.
И докато се развива и модернизира, населението в градовете ще нарасне, което ще доведе до огромен скок в строителството на имоти, офиси, магазини и др.
„Индия ще добавя еквивалента на Лондон към градското си население всяка година през следващите 30 години“, казва Сингх.
Правителството на Моди се опитва и да стимулира вътрешното производство и това отприщи строителен бум, като всичко – пътища, мостове, пристанища и жп линии се появяват в цялата страна.
Това благосъстояние на инфраструктурата ще доведе до скок в търсенето на въглища и стомана, които са огромни източници на въглеродни емисии.

Снимка: iStock
Търсенето на електроенергия също се очаква да скочи рязко през следващите години заради фактори, вариращи от подобряване на стандарта на живот до изменението на климата. Последното подхранва смъртоносни горещи вълни в Индия и затова търсенето на климатици ще отбележи рязък скок в следващите години. До 2050 г. общото потребление на електроенергия в Индия от битови климатици се очаква да надхвърли общото потребление на енергия в Африка днес, прогнозира МАЕ тази година.
Въглищата представляват почти 70% от производството на електроенергия в страната и няма изгледи това да се промени в близко бъдеще.
Бъдещата роля на изкопаемите горива е сред най-противоречивите въпроси, с които нациите се борят на COP28. Докато някои настояват за „постепенно премахване“, други призовават за „постепенно намаляване“.
Индия заяви, че първият вариант не е осъществим в момента. „Не можем постепенно да се откажем от изкопаемите горива, освен ако нямаме ядрена енергия или докато съхранението на [енергия] не стане жизнеспособно“, заяви министърът на енергетиката на Индия Р.К. Сингх, дни след като каза, че страната няма да прибързва с намаляването на използването на въглища.
„Няма да направим това… няма да правим компромис с електроенергията за нашия растеж, дори ако това изисква да добавим капацитет, базиран на въглища“, заяви министърът през ноември.
Огромни зелени цели

Снимка: iStock
Фактът, че Индия се развива в този момент от историята, ѝ дава уникална възможност да не повтаря климатичните грешки на по-богатите нации.
Страната неохотно подписа Парижкото споразумение за климата през 2015 г., когато над 190 държави се ангажираха да ограничат рязкото покачване на глобалните температури до доста под 2°C, с предпочитана цел от 1,5°C.
Тези обещания още не са изпълнени. Светът се движи към почти 3°C глобално затопляне, дори ако настоящите климатични политики се спазват, предупреди ООН.
Правителството на Моди си е поставило амбициозни цели. Той обеща, че възобновяемата енергия ще задоволи 50% от енергийните нужди на Индия до края на това десетилетие. Правителството също си постави цел от 500 GW мощности за производство на електроенергия, различни от изкопаеми горива, пак за същия срок – спрямо около 173 GW миналата година.
ОЩЕ: Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?

Индия започна насърчителна програма за стимулиране на вътрешното производство в критични сектори, включително слънчеви модули и усъвършенствани химически клетъчни батерии. Ако програмата има успех, тя може да накара Индия да се утвърди като „надежден износител“ на слънчеви модули, отбеляза МАЕ в своя доклад от 2023 г.
„Страната вече разполага с четвъртия по големина комбиниран капацитет в света за производство на вятърна и слънчева фотоволтаична електроенергия и ще бъде третият по големина до следващата година. В контекста на пътя ѝ на развитие, целите на Индия за чиста енергия са впечатляващи.“, посочва Сингх.
Ако третата по големина икономика в Азия успее да изпълни обещанията си, тя ще предложи и нова пътна карта за растеж, която позволява на развиващите се страни да забогатеят и да станат зелени едновременно.
Зелени милиардери

Мукеш Амбани, индийски милиардер
Снимка: Getty Images
Големите конгломерати се стремят да се възползват от зелената възможност.
Най-богатите хора в Индия, включително Мукеш Амбани и Гаутам Адани, инвестират милиарди в чиста енергия, въпреки че са създали империята си на гърба на изкопаемите горива.
„Вероятно никога не е имало по-подходящ момент Индия да расте по-устойчиво“, заяви Тим Бъкли, директор на мозъчния тръст Climate Energy Finance, базиран в Сидни.
По думите му това се дължи на две основни причини – светът вижда безпрецедентни нива на инвестиции в чисти технологии след войната в Украйна и слънчевата енергия става значително по-евтина.
ОЩЕ: Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай

Но все още има сериозен недостиг на финансиране. МАЕ заяви, че енергийните инвестиции трябва да се утроят почти до края на десетилетиетп, за да може Индия да поеме по пътя към постигане на целите си за нулеви емисии. Правителството на Моди иска богатите нации да направят повече, когато става въпрос за финансиране на климата.
Развитият свят се съгласи преди над 10 години да прехвърля най-малко 100 млрд. долара годишно на развиващите се страни, за да помогне както за техния зелен преход, така и за усилията им за адаптиране към климатичната криза. Това обещание беше препотвърдено в Парижкото споразумение от 2015 г., но целта така и не беше постигната.
В речта си пред COP в петък Моди предупреди, че „мисленето единствено за личния интерес само ще доведе света до мрак“.
Надяваме се, че това послание ще бъде чуто и от огромната бюрокрация на Индия. „Ние просто се нуждаем от повече действия на отдела и спешност, филтрирана по отношение на отличната възобновяема амбиция на Моди. Индия трябва да се увери, че изпълнението е съгласувано, така че тези амбициозни цели да бъдат постигнати“, каза Бъкли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика?
В тази голяма икономика обсъждат 70-часова работна седмица

Светът се подготвя за най-големия недостиг от 20 години на основна храна за над 50% от населението
Tesla ще удвои авточастите, произведени в Индия
Летящи таксита тръгват в Индия

Мъж минава през едно село и вижда че навсякъде щъкат деца. Учуден пита защо им се раждат толкова много деца.
– Ами работата е там, че всяка сутрин през селото минава влак в 5:30, че като свирне…
– Е, че какво общо има влакът?
– Как така какво, 5:30 е – нито имаш време за сън, а пък и за работа е още рано.

Правителствата на ЕС се споразумяха днес, че ядрените горива и устойчивите горива трябва да бъдат добавени към списъка на стратегическите технологии с нулеви вредни емисии или т.нар. въглеродна неутралност, които Европейският съюз трябва да насърчава, за да може индустрията на Европа да се конкурира с тези на Китай и САЩ, съобщава Ройтерс.
Единният блок планира да си постави цел до 2030 г. да произведе най-малко 40% от продуктите, от които се нуждае, за да намали емисиите на парникови газове. Тези продукти включват оборудване за слънчева и вятърна енергия, термопомпи и горивни клетки.
В тази връзка министри от 27-те членки на ЕС се съгласиха на среща в Брюксел да включат ядрената енергия и „устойчивите алтернативни горива“ като стратегически технологии.
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
И двете технологии са противоречиви, предвид съпротивата на някои членове на ЕС срещу ядрената енергия, докато алтернативните горива биха могли да включват т.нар. „електронни горива“ (e-fuels), за които Германия си осигури изключение от законодателните мерки на ЕС за прекратяване на продажбите на автомобили с емисии на въглероден диоксид (CO2) от 2035 г.
По-чиста алтернатива на конвенционалните изкопаеми горива, устойчивите горива предлагат енергия от зелени и възобновяеми източници като слънчева или вятърна енергия, биомаса, битови отпадъци, промишлен скрап и др. Устойчивите горива се наричат още алтернативни горива, но не всички алтернативни горива са устойчиви.
Окончателният законопроект, който трябва да влезе в сила следващата година, ще последва преговорите между Европейската комисия и представители на Европейския парламент.
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се е понижил с 0,1% в еврозоната и е останал стабилен в ЕС спрямо предходното тримесечие, сочат сезонно изгладени данни, публикувани от европейската статистическа служба Евростат.
За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. БВП на ЕС записа нулев растеж, спрямо ръст от 0,2% през първите три месеца на годината спрямо края на предходната 2022 г. Икономиката на еврозоната нарастна с минималните 0,1% през второто тримесечие спрямо първото, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие.
Спрямо третото тримесечие на предходната година БВП остава стабилен както в еврозоната, така и в ЕС, след като се разшири и в еврозоната, и в ЕС със съответно 0,6 и 0,5% за периода април-юни.
ЕС не успя да последва САЩ, чийто БВП е нараснал с 1,3% през третото тримесечие спрямо предходното.
Ръст на БВП по държави членки

Снимка: Евростат
Най-голям икономически растеж спрямо предходното тримесечие отчита Малта (2,4%), следвана от Полша (1,5%) и Кипър (1,1%). На другия полюс с отрицателната тенденция са Ирландия (-1,9%), следвана от Естония (-1,3%) и Финландия (-0,9%).
България се присъединява към положителната тенденция с ръст от 0,4% през третото тримесечие спрямо периода април-юни. На годишна база БВП на страната ни се разширява с 1,8% в периода юли-септември.
Ръст на заетостта в еврозоната и ЕС
Докладът на Евростат отчита и заетостта, нараснала с 0,2% както в еврозоната, така и в по-широкия европейски регион през третото тримесечие на 2023 г. спрямо периода април-юни. Наблюдава се известно ускорение от второто тримесечие на 2023 г., когато броят на заетите лица нарасна по 0,1% и в двете зони.
На годишна база заетостта е нараснала с 1,3% в еврозоната и с 1,2% в ЕС през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. отработените часове са намалели с 0,1% в еврозоната и са останали непроменени в ЕС спрямо предходните 3 месеца. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. се вижда ръст при отработените часове в зоната с единна валута и по-широкия блок от съответно 0,8% и 0,6%.
Ръст на заетостта по държави членки

Снимка: iStock
През третото тримесечие на 2023 г. най-сериозен ръст на заетостта на тримесечна база регистрират Литва, Малта (и двете от по 1,4%) и Испания (1,3%). Най-голям спад е регистриран в Естония (-0,9%), Чехия (-0,7%) и Финландия (-0,6%).
Нива на заетост в еврозоната и ЕС
216,6 млн. души от населението в трудоспособна възраст на ЕС са били заети през третото тримесечие на 2023 г., от които 168,7 млн. – в еврозоната.
Развитие на производителността на труда в еврозоната и ЕС
Комбинацията от данни за БВП и заетостта позволява да се направи оценка и на производителността на труда. Анализът на икономическия растеж спрямо същото тримесечие на 2022 г. показва, че ръстът на производителността се движел около 1% и при двете зони между 2013 г. и 2018 г., преди пандемията да предизвика сериозна волатилност през 2020 г.
През третото тримесечие на 2023 г. производителността на труда, базирана на броя на заетите лица, е спаднала с 1,2% в еврозоната и с 1,1% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. производителността, на база отработени часове, е намаляла с 1,2% в еврозоната и с 1% в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг
Икономиката на еврозоната се е свила през последното тримесечие?

Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
Ниски очаквания: ЕК прогнозира по-слаб икономически растеж на ЕС и еврозоната тази година