Във време на гонението срещу християните при Диоклетиан и Максимиан започнали смутове в Армения и Кападокия. Царете изпратили там двама сановници – Лисий и Агриколай със задачата да съдят християните колкото се може по-строго, защото тогава всички граждански смутове били приписвани на християните. Започнало страшно гонение; безбройно много християни били убити за вярата. Но гонението възбуждало в тях голяма ревност. Те сами се откривали, предавали се на мъчителите и смятали смъртта в името Христово най-голямо щастие.
Св. Презвитер Авксентий заедно с много християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени. В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници – Евстратий, дошъл в тъмницата и заявил на затворниците:
– Моля ви за Бога, помолете се за мене, защото аз искам сега да бъда участник във вашия подвиг!
Всички, като застанали на колене, заедно се помолили и се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един след друг. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с радост изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Разгневеният съдия заповядал още повече да го мъчат, но Господ запазил Своя служител. След ужасните изтезания той бил здрав и невредим. Виждайки това, много започнали да славят християнския Бог. А един от другарите на Евстратий – Евгений, извикал гръмогласно:
– Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!

Лисий заповядал да хванат Евгений и с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий престоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и затворниците и те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, когото много и уважавали, но не смеели да го приближат, понеже се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий показал голяма ревност към вярата. Той бил небогат човек, строял си нова къща и я покривал. Когато видял затворниците и Евстратий бързо слязъл от покрива и казал на жена си:
– Виждаш ли тоя знатен мъж? Той не е пожалил ни сан, ни своето богатство, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти славен, и в бъдещия ще се удостоиш с неизказана радост.
– Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? – заявила жената на Мардарий, християнка.
Същата мисъл била на ума и на Мардарий. Облякъл набързо, застанал на колене извикал:
– Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене грешния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с голяма радост и усърдие идвам при Тебе!

След това целунал децата и жената, помолил съпругата си да не скърби за него, простил се с приятелите си и се присъединил към затворниците християни, като викал: „И аз съм християнин!“. Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като съобщили за него на Лисий. Лисий се разгневил и осъдил на смърт първо презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял само: „Аз съм християнин!“. Бил обесен с главата надолу и опалван с огън. По време на това изтезание повтарял само: „Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия блага. Приеми душата ми в мир!“. Евгений също бил жестоко убит.
Постоянно обаче се появявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи преглед на войските в града. Между тях той забелязал войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Извикал го отпред и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието, но докато се готвел да хвърля, при движението му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
– Какво е това? – попитал Лисий, като взел с ръка кръста. – Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?
– Аз съм раб на моя Владика и Бог – отговорил младият войник. – И кръста Му нося за отклоняване на всякакво зло.
Лисий заповядал веднага да хванат войника и да го заведат при останалите християни. В гр. Никопол пък много войници се явили при него като обявявали себе си за християни. Тях също затворили в тъмница. Но Лисий бил в голямо недоумение; той се боял да не би смъртното наказание на толкова много хора да предизвика вълнение сред народа. Страхувал се и от проявата на Христовата сила, понеже често ставали чудеса при разследванията и убиването на мъчениците, които се увеличавали. Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).

Агриколай също бил крайно жесток към християните. Но когато видял и чул Евстратий той проявил милосърдие. Тъй мъдро и убедително му говорил Евстратий за Господа, за неизказаната благост, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият съдия скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да спаси Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест, който бил убит на нагорещен одър. В тъмницата Евстратий за утеха го посетил севастийският епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. Внезапна светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: „Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец!“
На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да спаси живота си с престорено отричане от вярата, Евстратий останал непоколебим, и бил осъден на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказание, той произнесъл молитвата, която и сега се чете на съботната полунощница. След това, като се прекръстил и извикал: „Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух“, св. мъченик влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си. Св. епископ Власий взел тялото му, което останало невредимо в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се чества паметта на св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се почита паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и добродетелен пример. Починал блажено в 1837 г.
На 13 декември 2023 г. имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгений, Адам.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 9 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 4 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 30 ноември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 ноември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 ноември 2023 година?