Ледниците в Хималаите се топят бързо, но нов доклад показа, че удивително явление в най-високата планинска верига в света може да помогне за забавяне на ефектите от глобалната климатична криза.
Когато по-високите температури засегнат определени ледени маси на голяма надморска височина, това предизвиква изненадваща реакция, изпращаща силни студени ветрове надолу по склоновете, според проучването, публикувано на 4 декември в сп. Nature Geoscience.
„Затоплящият се климат създава по-голяма температурна разлика между въздуха над хималайските ледници и този, който влиза в пряк контакт с повърхността им“, обяснява Франческа Пеличиоти, професор по глациология в Института за наука и технологии Австрия и водещ автор на изследването.
„Това води до увеличаване на турбулентния топлообмен на повърхността на ледника и по-силно охлаждане на въздушната маса над него“, посочва още специалистът.
Повърхностен въздух става по-хладен и по-плътен и се спуска по склоновете в долините, предизвиквайки охлаждащ ефект в долните части на ледниците и съседните екосистеми.
Тъй като ледът и снегът от планинската верига се вливат в 12 реки, които осигуряват прясна вода на близо 2 млрд. души в 16 държави, е важно да разберем дали хималайските ледници могат да поддържат този охлаждащ ефект, тъй като регионът е изправен пред вероятен ръст на температурите през следващите няколко десетилетия.
Топене на ледниците

Снимка: iStock
Доклад от юни, показва, че ледниците в Хималаите са се топили с 65% по-бързо през 2010 г. спрямо предходното десетилетие, което предполага, че повишаващите се температури вече оказват влияние в района.
„Основното въздействие, което оказва ръстът на температурите върху ледниците, е повишение в загубата на лед заради по-бързото темпо на топене“, посочва Фани Брун, изследовател в Institut des Géosciences de l’Environnement в Гренобъл, Франция.
„Удължаването и интензифицирането на сезона на топене водят до изтъняване и отдръпване на ледниците, което пък създава деглациирани пейзажи, които допълнително повишават температурата на въздуха поради по-голямо поглъщане на енергия от повърхността на земята“, казва Брун.
Това поглъщане на енергия се определя от т.нар. ефект на албедо. Светлите или „бели“ повърхности като чист сняг и лед, отразяват повече слънчева светлина (високо албедо) спрямо „тъмните“ повърхности като земята, почвата и океаните (ниско албедо).
В подножието на връх Еверест обаче измерванията на общата средна температура изглеждат странно стабилни, вместо да се повишават. Внимателният анализ на данните разкрива какво наистина се случва.

Снимка: iStock
„Докато минималните температури непрекъснато се покачват, максимумите на температурата на повърхността на земята през лятото спадат“, смята Франко Салерно, съавтор на доклада и изследовател от Националния съвет за научни изследвания на Италия или CNR.
Но дори наличието на тези охлаждащи ветрове не е достатъчно, за да противодейства напълно на повишаващите се температури и топенето на ледниците. Томас Шоу, част от изследователската група на Института за наука и технологии, казва, че причината ледници, въпреки това да се топят бързо е сложна.
„Охлаждането е локално и може би още не е достатъчно, за да преодолее по-голямото въздействие на климатичното затопляне и да запази напълно ледниците“, казва Шоу.
ОЩЕ: Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна
Пеличиоти обяснява, че недостигът на данни в райони с висока надморска височина по целия свят е довело до фокуса на изследователския екип върху използването на записите за наземно наблюдение на една станция в Хималаите.
„Процесът, който подчертахме в статията, е потенциално от глобално значение и може да възникне на всеки ледник по света, където са изпълнени условията“, обясни тя.
Новото проучване е силен мотив за събиране на повече дългосрочни данни от висока надморска височина, които са необходими, за да се докажат новите констатации и тяхното по-широко въздействие, отбеляза Пеличоти.
Съкровищница от данни

Снимка: iStock
Разположена на надморска височина от 5050 метра, климатичната станция на Pyramid International Laboratory/Observatory се намира на южните склонове на връх Еверест. Обсерваторията записва подробни метеорологични данни в продължение на почти 30 години.
Тези наблюдения са използвали Пеличиоти, Салерно и екип от изследователи, за да заключат, че повишението на температурите предизвиква т.нар. катабатични ветрове.
Студените ветрове, създадени от въздуха, слизащ надолу, обикновено се появяват в планинските райони, включително Хималаите.
„Катабатичните ветрове са често срещана характеристика на хималайските ледници и техните долини и вероятно винаги са се случвали“, казва Пеличиоти. „Това, което наблюдаваме обаче е значително увеличение на интензивността и продължителността им, което се дължи на факта, че температурите на околния въздух са се повишили“, отбелязва експертът.
Друго нещо, което екипът наблюдава, са по-високите концентрации на приземен озон във връзка с по-ниските температури. Това показва, че катабатичните ветрове работят като помпа, която е в състояние да транспортира студен въздух от по-високата надморска височина към атмосферните слоеве на долината“, посочва Пеличиоти.
„Според сегашното ниво на познания, хималайските ледници се справят малко по-добре от средностатистическите ледници по отношение на масовите загуби на лед“, смята Брун.
Загуба на лед в Азия срещу Европа

Снимка: iStock
Специалистът обяснява, че в централните части на Хималаите средно са изтънели с около 9 метра през последните 20 години.
„Това е много по-малко от същия процес в Европа, където са изтънели с около 20 метра за същия период от време и е повече от други региони в Азия (например Каракорум) или в Арктическия регион“, казва Брун.
Информацията за това колко дълго тези ледници могат да противодействат на местно ниво на въздействието на глобалното затопляне може да бъде от решаващо значение, за да се справим ефективно с нашия променящ се свят.
„Вярваме, че катабатичните ветрове са реакцията на ледниците на покачващите се глобални температури. Това явление може да помогне за запазването на района на вечната замръзналост и околната растителност“, казва съавторът на изследването Николас Гуенон, изследовател в Националния изследователски съвет на Италия.
ОЩЕ: ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C
Необходим е обаче допълнителен анализ. Изследователският екип има за цел да идентифицира ледниковите характеристики, които благоприятстват охлаждащия ефект. Наземни станции за тестване на тази хипотеза и в други райони по света обаче практически липсват.
„Дори ако ледниците не могат да се запазят завинаги, те могат да съхранят околната среда около тях за известно време“, казва Пеличиоти. „Ние призоваваме за повече усилия на ефектите от глобалното затопляне.“
Друг доклад от 2019 г. установява, че дори в най-оптимистичния случай, при който средното глобално затопляне е ограничено до само 1,5°C над прединдустриалните температури, регионът на Хималаите ще загуби поне 1/3 от своите ледници.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните

ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели
2023 е напът да стане най-горещата година в историята
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват