Промишленото производство в Китай се е увеличило с най-бързите си темпове от февруари 2022 г. през ноември, въпреки че ръстът на продажбите на дребно е останал под очакванията. Това предполага нестабилно възстановяване на втората по големина икономика в света, предава CNBC, като се позова на най-новите правителствени данни.
Икономистите подхождат с известна предпазливост към данните за Китай, предвид базови ефекти, свързани със слабите икономически показатели на страната за последните месеци на 2022 г., когато още действаха строги пандемични ограничения.
„Данните са смесени. Ако погледнете целия набор от данни, те показват, че вътрешното търсене все още е от слабата страна… и [правителството] определено трябва да направи повече, за да стабилизира икономиката“, завяви пред CNBC Мяо Оуянг, икономист в Greater China на Bank of America.

Снимка: iStock
Китайското промишлено производство е нараснало с 6,6% през ноември на годишна база, което е достига връх от февруари 2022 г. Стойностите надхвърлят очакванията на анкетирани от Reuters икономисти, за ръст от 5,6%. През октомври промишленото производство нарасна с 4,6%.
Същевременно продажбите на дребно в Китай през ноември са се повишили с 10,1% спрямо година по-рано. Това е най-значимият темп на растеж на показателя от май, въпреки че анализатори очакваха скок от 12,5%. През октомври продажбите на дребно се повишиха със 7,6% на годишна база.
Инвестициите в дълготрайни активи в градските райони са нараснали кумулативно с 2,9% през първите 11 месеца на 2023 г., спрямо прогнози за ръст от 3%, разкриват отделно публикувани от китайската статистика данни. Безработицата в китайските градове се е задържала на ниво 5% през ноември.
Все още крехък

Снимка: iStock
Възстановяването след Covid на втората по големина икономика в света засега не отговаря на очакванията, заради назряващата криза с недвижимите имоти, дългови рискове и хронична младежка безработица.
Множеството мерки за подкрепа на политиката не повдигнаха достатъчно икономическите настроения, предизвиквайки призиви към Пекин да засили стимулите си на фона на страховете от задълбочаващо се забавяне.
ОЩЕ: Износът на Китай бележи ръст за първи път от седем месеца
На кумулативна база през първите 11 месеца инвестициите в инфраструктура и производство са се увеличили съответно с 5,8% и 6,3% на годишна база. За същия период инвестициите в недвижими имоти обаче са намалели с 9,4%.
Официални данни, показаха още, че цените на новите жилища в Китай са паднали за пети пореден месец през ноември, подчертавайки слабото доверие в търсенето и инвестициите, тъй като някои от най-големите компании на недвижими имоти са изправени пред сериозни дългови проблеми.
Източник: CNBC 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Промишленото производство в Китай през ноември отчита спад за втори пореден месец
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното
Moody’s понижи кредитната перспектива на Китай до негативна
Развиващите се страни дължат на Китай най-малко 1,1 трлн. долара

Общо 6 589 000 тона е производството на пшеница от тазгодишната реколта, сочат данните на земеделското министерство, предаде БНР.
Зърното е напълно достатъчно не само за нуждите на страната, но и за традиционния износ.
Още: Български фермерски съюз алармира: Пазарът на българско зърно тотално замря, липсват сделки за износ
Повече от миналата година
Тазгодишната реколта е с около 350 хил. тона повече от произведеното миналата година. Статистиката отчита среден добив 543 кг от декар, което е добър резултат за фермерите, а качеството на зърното е достатъчно високо, за да отговори на изискванията на мелниците за производство на качествено брашно за хляб.
Количеството ожънато тази година зърно е напълно достатъчно за задоволяване хлебния баланс на страната, тъй като средногодишното потребление на пшеница за производство на хляб и хлебни изделия е около 1,1 милиона тона.
Има достатъчни количества и за осигуряване на фуражния баланс, за семена и за износ – категорични са експертите. Към 8 декември т.г., България разполага със запаси от 3 млн. и половина тона пшеница, 401 хил. тона ечемик,, близо 2 млн. тона царевица, и милион и половина тона маслодаен слънчоглед.
Цената на пшеницата покори 4-месечен връх заради несигурността около Русия