Независимо дали става въпрос за обувки, пълни с шоколад, вечерно каране на ролкови кънки или празнично хапване на KFC, различните нации имат свои собствени особени начини за отбелязване на Коледа. Daily Mail представя някои от тях:
Япония – коледна вечеря от KFC

Снимка: iStock
Коледните вечери в Япония изглеждат много различни от тези в повечето страни – няма и следа от пуйка, свинско или йоркширски пудинги. Японците обикновено празнуват Коледа с храна от KFC, като някои я поръчват месеци предварително.
На 25 декември пред ресторантите на веригата в страната се образуват дълги опашки от желаещи да спазят дългогодишната традиция. Заведенията получават празнично преобразяване в навечерието на Коледа, а талисманът им полковник Сандърс се превръща в Дядо Коледа.
Коледната кофа на KFC се предлага с колекционерска чиния с ограничено издание на тема Коледа.
Не е изненадващо, че седмицата преди Бъдни вечер е най-печелившата в годината за франчайза в Япония, като веригата отбелязва рекордни продажби от 55,3 млн. долара (7,1 млрд. йени) през 2019 г.
Полша – говорещи животни

Снимка: iStock
Вероятно не е странно да се чудите какво мисли вашият домашен любимец и какво би ви казал, ако можеше да говори. В Полша вярват, че по време на вечерята на Бъдни вечер животните получават дарбата да говорят.
Според легендата това е благодарение на животните, които са помогнали за посрещанет на бебето Исус след раждането му. В резултат на това полячетата често се опитват да разменят по някоя дума със своите объркани кучета и котки в навечерието на Коледа.
Германия – обувки, пълни с шоколад

Снимка: iStock
Вечерта на 5 декември, ден преди Свети Никола, децата в Германия лъскат обувките си и ги оставят на улицата или близо до камината. Те вярват, че по-късно ще ги намерят пълни с шоколадови бонбони и сладки от Николаус (св. Никола) като награда за добро поведение.
Мандарини и малки подаръци също често се включват в обувките, подобно на концепцията за коледен чорап. Според легендата, непослушните деца намират гнил картоф в обувките си, а не лакомства.
Венецуела – ролкови кънки

Снимка: iStock
За някои Бъдни вечер означава празник в ресторант с приятелите и семейството, за други това е уютна вечер с домашна храна и филми. Във Венецуела обаче това е забавна вечер, прекарвана в каране на ролкови кънки.
В навечерието на Коледа жителите на столицата на страната Каракас могат ще бъдат видени да се придвижвар до коледната за коледната литургия на ролкови кънки.
Карането на кънки е толкова популярна традиция, че улиците са затворени за автомобили, което позволява на местните да пътуват безопасно и да се наслаждават на това забавно коледно занимание.
Китай – „сестрите“ на Дядо Коледа

Снимка: iStock
Ако сте в Китай за Коледа, недейте да очаквате да срещнете елфи или джуджета. В страната Добрия старец е известен като Sheng dan Lao ren, а неговите помощници се наричат „сестри“. Те често носят червено и бяло и следват Дядо Коледа, както правят елфите.
Нидерландия – ранна Коледа

Снимка: iStock
Противно на световната традиция, вечерта на 5 декември е най-вълнуващият коледен ден за децата в Нидерландия, тъй като това е времето, в което Синтерклаас пристига с подаръци. Децата оставят обувка до камината, пеят традиционни коледни песни и чакат подаръците им да пристигнат.
Денят бележи началото на празничните тържества, а Дядо Коледа често пристига в страната в средата на ноември за различни събития и паради. Синтерклаас се основава на Свети Никола, но традицията гласи, че той живее в Испания със своите помощници – пиетените, и неговият бял кон.
Пиетените са подобни на елфи и се обличат в ярки цветни дрехи, за да раздават сладкиши на децата.
Италия – овчари свирят на гайда

Снимка: iStock
Италианската традиция повелява овчари, облечени в традиционни наметала от овча кожа, да свирят на гайда на площада.
Те обикновено пътуват по двойки от планинските си домове за празничния спектакъл. Известни като zampognari и изпълняват традиционни химни и музика в някои части на Италия, като Неапол и Рим.
Румъния – клане на прасе

Снимка: iStock
Коледните традиции в Румъния са много уникални, а най-важната от тях в миналото е клането на прасе. Семействата ще се съберат в селските райони, за да пожертват едно от своите животни, като използват месото му за приготвяне на коледни ястия.
Обикновено тази традиция се спазва на 20 декември и се нарича Ziua de Ignat, което в превод означава Ден на Игнатий. Тъй като някои румънци смятат, че е проява на жестокост, този обичай вече не е толкова популярен.
Австралия и САЩ – сърфиращи Дядо Коледа

Снимка: iStock
Коледа в Австралия се пада през лятото, така че е обичайно да видите сърфиращи Дядо Коледа в яркочервени поларени костюми, бяла брада и големи черни ботуши.
Традицията се разширява и в САЩ, където сутринта на Бъдни вечер хора от цялата страна се събират на плажовете във Флорида, за да гледат как сърфистите, облчени като Дядо Коледа, поемат по вълните.
Испания – Коледна лотария

Снимка: iStock
Испанската коледна лотария е най-голямата в света и почти всички испанци я играят. Хората обикновено се комбинират с приятели, колеги или съседи, като всяка година се изплащат над 2 млрд. евро джакпот.
Известна като El Gordo, лотарията се тегли на 22 декември в Мадрид – това е най-големият и най-популярен тираж за годината, като билети за него се продават месеци предварително. Традицията започва през далечната 1812 г. и все още е вълнуваща за испанците.
Източник: Daily Mail

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европейските градове, които наистина си заслужава да посетите по Коледа
Спокойни и евтини: Кои европейски градове да посетите тази зима?
Санторини, Лондон, Лисабон: 10 по-евтини алтернативи на популярни дестинации
Кои са най-търсените туристически атракции в света?
Топ 100 на най-добрите градове за 2024 година

Каква част от компаниите у нас раздават празнични бонуси тази година?
На какво залагат европейците за Коледа, за да пестят пари?

Жена се качва в автобуса с бебе на ръце.
– Ауууу това е най-грозното бебе, което съм виждал…, възкликва шофьорът.
Жената, разплакана отива назад и сяда до един господин…
– Защо плачете…, пита той…
– Шофьорът ме обиди…
– Идете и му кажете, че е простак, а аз ще подържа маймунката…

Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща ѝ Филип бил управител на гр. Александрия и цял Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите ѝ се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба за един от знатните и богати момци тогава.
Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете ѝ такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка ѝ станала чужда. Това четиво – посланията на св. ап. Павел, пренесло душата ѝ в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От цялата си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тази цел тя търсила начин да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество.
Тя не се надявала да получи позволение от родителите си, а напротив – бояла се, че ще срещне всякакви пречки от тях. Затова убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да тръгнат с нея. Облякла се в мъжки дрехи, за да се скрие, когато започнат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в мъжки манастир и се представила за брат на придружаващите я слуги. Те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана да го замести. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която достигнала, не могла да мине без последствия – вражда, клевета. Като обърнала вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, защото с ужас отказала нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.
 
– Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, – и знай, че не за това сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с хората е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.
Крайно засрамена и разярена Мелантия не се спряла и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която смятала за монах, и пуснала против него жалба, че искал да я прелъсти.
Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща…
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него думите: „Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си… Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря. Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата. Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел. Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него. И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук. Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха. А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!“.

Едва успяла да каже това Евгения, и баща ѝ, като я познал, докогато говорела и като дошъл на себе си от силното вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията ѝ със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря. Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която отдавна смятала за загинала!
Не само родителите на Евгения, но и целият присъстващ народ, възторжено се провикнал: „Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защитава правдата, посрамва лъжата!“.
След това управителят Филип с целя си дом и с голяма част от народа приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител – бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филип семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия с блажената си дъщеря се заживяла в своето имение вън от града, където разпространявали Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на знатната девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество, тя понасяла различни изтезания. Сетне била обезглавена заедно с Васила на Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение и сама след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения. Заедно с Евгения били обезглавени и Прот и Якинт, за това, че не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.
На 24 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 14 декември 2023 година?