Кои коледни филми донесоха най-големи печалби на създателите си? Изданието The Richest направи класация с лентите, донесли най-големи приходи.
10. Договор за Дядо Коледа 3: (2006 г.) – 110 млн. долара
Този филм е третият от поредицата за Дядо Коледа, излязъл през 2006 г. с участието на Тим Алън и Мартин Шот, като е един от най-малко популярните от поредицата, но е натрупал печалба от 110 млн. долара, въпреки ниските оценки на критиците.
Още: Европейските градове, които наистина си заслужава да посетите по Коледа
9. Четири Коледи (2008 г.) – 163.7 млн. долара
Четири Коледи е един от най-звездните филми за празниците от 2008 г., с главни актьори Рийз Уидърспуун и Винс Вон. Той също не получава особено добри отзиви от критиката, но приходите са добри.
8. Договор за Дядо Коледа 2 (2002 г.) – 172 млн. долара
Филмът е продължение на историята на Скот Калвин (изигран от актьора Тим Алън), превърнал се в Дядо Коледа. 
Още: Единствените 5 филма, които са печелили над 2 млрд. долара в боксофиса
7. Договор за Дядо Коледа (1994 г.) – 189 млн. долара
Когато излиза през 1994 г., филмът бързо става хит, което отчасти се дължи на популярността на Тим Алън по онова време
6. Елф (2003 г.) -220 млн. долара
За феновете на Уил Феръл, Елф е един от най-забавните коледни филми. Комедията вдъхновява и бродуейската версия – мюзикъла „Елф“, която дебютира през 2010 г.
5. Полярен експрес (2004 г.) – 311 млн. долара
Базирайки се на едноименната детска книга от 1985 г., филмът предлага компютърно анимирано приключение, което да заинтригува деца и възрастни. Той се откроява с реалистичната си графика и красивите сцени, в които се включва и актьорът Том Ханкс.
4. Коледна песен (2009 г.) – 325 млн. долара
Филмът е базиран на едноименната история от Чарлз Дикенс от 1843 г. Той е отново компютърно анимиран. Джим Кери озвучава част от героите във филма.
3. Как Гринч открадна Коледа (2000 г.) – 345 млн. долара
Това е един от най-обичаните коледни филми на всички времена. Базиран е на популярната книга на Доктор Сюс, издадена през 1957 г. Джим Кери отново е част от продукцията, но този път като зеленото чудовище.
2. Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк (1992 г.) – 359 млн. долара
Най-известният коледен филм на всички времена – „Сам вкъщи“, излиза с продължение през 1992 г., само две години след първия, като този път Маколи Кълкин, играещ Кевин, трябва да се справи сам в Ню Йорк.
1. Сам вкъщи (1990 г.) – 476 млн. долара
Повече от 30 години по-късно, филмът все още е смятан за най-добрата коледна продукция на всички времена и е гледан от всяко поколение фенове всеки празничен сезон.
 

В чакалнята на гарата се чуло по уредбата:
– Внимание! Внимание! Загубено е куфарче, в което има десет хиляди лева! Собственикът Ви очаква пред гишето за продажба на билети!
И ще връчи на този, който му предаде куфарчето – парична награда от сто лева!
Един тарикат се обадил:
– А ако някой го предаде на мен – ще му връча парична награда от двеста лева!

На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа, познато още като Божик или Божич. Това е сред най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември и е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово еднакво тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото НС от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, отбелязва се и като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. В дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се украсява с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символ на Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Главна роля имат момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни ги прогонват.
Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се преструват на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през следващата година. На места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (по старшинство и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа у нас се празнува 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите, а обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат плодове.
На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, свързани с големия празник. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени спрямо вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите. Върху някои от тях се поставя и паричка – символ на богатство и благоденствие.
Според най-старите традиции, брашното за религиозните хлябове и питки се пресява 3 пъти, за да стане „копринено“, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да е донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
На 25 декември имен ден празнуват всички, които носят името Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 декември 2023 година?

На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа, познато още като Божик или Божич. Това е сред най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември и е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово еднакво тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото НС от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, отбелязва се и като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. В дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се украсява с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символ на Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Главна роля имат момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни ги прогонват.
Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се преструват на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през следващата година. На места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (по старшинство и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа у нас се празнува 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите, а обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат плодове.
На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, свързани с големия празник. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени спрямо вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите. Върху някои от тях се поставя и паричка – символ на богатство и благоденствие.
Според най-старите традиции, брашното за религиозните хлябове и питки се пресява 3 пъти, за да стане „копринено“, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да е донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
На 25 декември имен ден празнуват всички, които носят името Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 декември 2023 година?