Развитието на българската икономика през 2023 г. определено не беше скучно, а наблюдавахме голям брой любопитни и важни събития.
За първи път от три години в България беше приет бюджет навреме, а не в годината, която трябва да се изпълнява. Затова пък предишната план-сметка беше гласувана в средата на лятото, през юли и бюджетът влезе в сила чак от 1 август, нещо невиждано в най-новата ни история. Така бяхме свидетели на два бюджета, приети в рамките едва на четири месеца.
Бюджет 2023
Този бюджет мина през сериозни перипетии и видя бял свят през лятото.
Първо, служебният финансов министър Росица Велкова-Желева излезе с доклад, в който се бие тревога, че България ще се изправи пред сериозни финансови проблеми. В него се съдържаха плашещи прогнози за фискалната стабилност и дори се поставяше под въпрос стабилността на валутния борд.
Наложи се от БНБ изрично да опровергават апокалиптичните прогнози на служебното финансово министерство. Малко след това, служебният кабинет на Гълъб Донев предложи бюджет с 6,4% дефицит от БВП. Нещо, което автоматично премахваше близката перспектива на България за еврозоната. Но за нея малко по-нататък.
В крайна сметка се оказа, че дяволът не е толкова черен и бюджет с 3% дефицит все пак бе приет от редовното правителство в средата на лятото. Финансовият министър Асен Василев го описа като „един съвсем нормален бюджет, в който всяка сфера е финансирана“. Той критикува прогнозата на служебното правителство за 6,4% дефицит и увери, че цифрата 3% не е само на хартия, каквито мнения имаше. Управляващите го определиха като бюджет, който дава път на България към еврозоната.
Бюджет 2024
Само четири месеца по-късно парламентът прие и бюджета за 2024 г.
Новото в него е, че са уредени парите за проектите на всички общини – над 1500 проекта. По думите на управляващите това се случва за първи път в историята на България. Бюджетът за 2024 г. е разчетен при ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,2% догодина и 1,8% до края на тази година. Средногодишната инфлация, която се очаква за догодина, е 4,8 на сто. Включва общо приходи за 2024 г. – 77,6 млрд. и общо разходи – 83,8 млрд. лв.
План-сметката е разчетена при дефицит от 3%, което позволява на България да остане в Маастрихтските критерии и да изпълни критерия за членство в Еврозоната.
Още: Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите
Увеличен е размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. – от 780 лв. на 933 лв.
Пенсионната политика се базира на осъвременяване на размерите на пенсиите и те ще бъдат увеличени с 11 на сто през 2024 г. по швейцарското правило.
Беше решено държавата да може да придобие вземания на „Българския енергиен холдинг“ и „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“ с номинален размер до 1,6 млрд. лв.
Покрай новия бюджет финансовият министър предложи няколко дискусионни промени в данъчните закони, но в крайна сметка повечето от тях бяха отхвърлени. Остана новият корпоративен данък от 15% за големите компании, а за попълване на приходната част бе увеличена тройно таксата за хазартните оператори.
Приемане на еврото
Още в началото на годината стана ясно, че България ще се забави с приемането на еврото и ще може да влезе в еврозоната най-рано не на 1 януари 2024 г., а на 1 януари 2025 г.

Служебният финансов министър Росица Велкова тогава обясни, че не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към ERM 2 или 4 закона, които трябва да бъдат приети, а втората причина е непокриването на критерия за инфлация. Тя хвърли вината върху бездействието на парламента по въпроса.
В края на годината обаче, редовният финансов министър Асен Василев беше доста по оптимистичен: „От гледна точка на законодателство вече сме напълно в еврозоната. От гледна точка на дълг и дефицит в момента изпълняваме условията и ще продължим да ги изпълняваме и през 2024, и през 2025 г. Остава ни единствено критерият за инфлация“, обясни той. За това „единствено“ обаче ни предупредиха и от ЕК, и от големи агенции като S&P.
Така пътят към приемането на еврото на 1 януари 2025 г. поне засега изглежда открит, а БНБ дори одобри художествените проекти за дизайн на българските евромонети.
Инфлация и цени на храните
Като стана дума за инфлацията, в началото на годината тя беше двуцифрена. Тръгнахме от 16% през януари, но постепенно до средата на годината тя намаля до едноцифрена през май – 8,6 на сто, а на месечна база за първи път от две години дори бе отчетена дефлация. Към ноември годишната инфлация постепенно се сви до 5,4 на сто. 
Още: И през ноември инфлацията в България продължава да се забавя
Доколкото инфлацията удари хората най-вече при цените на храните, и служебното, и редовното правителство опитаха с административни мерки да я овладеят. Служебният икономически министър Никола Стоянов предложи таван на надценката, който за 17 основни вида храни да е 10%. Той обаче така и си остана само идея и никога не влезе в сила.
Редовният икономически министър Богдан Богданов поде инициативата „Достъпно за вас“ за доброволно намаление в цените на част от основните хранителните стоки. Въпреки че, ведомството отчете от 10% до 40% намаление на цените на „някои продукти“, обещаното масово падане на цените на основните храни отново не се случи.
„Лукойл Нефтохим“
Бургаската рафинерия на „Лукойл“ беше ябълка на раздора през цялата година. Но най-важното, свързано с нея, изглежда ще се случи през следващата.
През лятото Народното събрание скоростно прие на първо и второ четене поправки в закона, които прекратяват концесията на „Лукойл“ и връщат контрола на пристанище „Росенец“ на държавата.
Малко по-късно, парламентът прекрати предсрочно дерогацията на Европейския съюз, която позволява внасянето в България на руски суров петрол до края на 2024 г. Гласовете в подкрепа на решението дойдоха от партиите от т.нар. „сглобка“ – ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. Така, от 1 март, рафинерията ще трябва да работи изцяло с неруски петрол. Решението не дойде лесно, а допринесоха и публикации в международни медии, че „Лукойл“ не я използва по предназначение за вътрешния пазар и изнася руски петрол за трети страни. На всичкото отгоре това решение дойде след поредица законодателни „лутаници“ – първо беше гласувано и утвърдено дерогацията да падне октомври, 2024 година, бързо обаче се стигна до политически скандали, където Делян Добрев беше главно действащо за пред публиката лице и срокът за махане на дерогацията стана още по-малък. В цялата бъркотия отворен остава въпросът с данъците на „Лукойл“ – Добрев и Пеевски говореха едно, накрая да не стане съвсем друго.
Министърът на финансите Асен Василев пък намекна, че „Лукойл Нефтохим“ се продава. От рафинерията първо отрекоха, но по-късно на практика признаха за преговори. „Лукойл“ е наел международни консултанти и заедно с тях ще се анализира какво точно да се прави, като има „различни опции“, написаха от компанията. Финалът тук засега остава отворен.
Още: Асен Василев заговори за смяна на собствеността на „Лукойл“ у нас
А като говорим за горивата, правителството се опита да въведе транзитна такса за руския газ, минаващ през България, но ожесточената съпротива на Унгария и заплахата за вето за Шенген накара управляващите да я оттеглят.
АЕЦ
През 2023 г. имаше сериозни новини, свързани с ядрената енергетика. От една страна, беше окончателно зачеркнат проекта АЕЦ „Белене“, с решение на правителството. Оборудването на централата, според решение от Народното събрание, ще бъде продадено на Украйна. Уж Киев имаше сериозен интерес и се очакваше бързо да има развитие – е, няма.
В същото време бъдещето на АЕЦ „Козлодуй изглежда розово. Парламентът одобри график за изграждане на 7 и 8 блокове на централата по американска технология. Срокът, който се предвижда е 2033 г.

Общата мощност на бъдещите реактори е 2300 мегавата, с което те значителна надхвърлят мощността от 1760 мегавата на затворените 1-ви до 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Изпълнител ще е американската компания „Уестингхаус“, която подписа меморандуми с пет български компании за изграждането на реактори от технологията АP1000.