Цените на петрола отново леко се покачиха в днешната азиатска търговия заради продължаващото напрежение в Близкия изток и проблемите с корабоплаването в Червено море, предаде Ройтерс.
Още: Цените на петрола скачат на фона на изостряне напрежението в Червено море
Ситуацията е критична
Ситуацията в региона остава критична за световното корабоплаване на фона на атаките, извършвани от йеменските бунтовници хути срещу преминаващи съдове. 
Още: Как атаките на хутите удариха световната търговия?
А в понеделник, според полуофициалната иранска агенция „Тасним“ в Червено море е влязъл ирански боен кораб.
Фючърсите за сорта Брент от Северно море, който е референтен за европейския пазар, добавиха 26 цента или 0,4 на сто до 76,11 долара за барел.
Американският лек суров петрол с доставка през януари се покачи също с 26 цента или 0,03 на сто до 70,64 долара за барел.
 
 
 

Дефицитът в държавния бюджет за 2023 г. се очаква да достигне 2,2% от прогнозния БВП, съобщиха от Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки.
Той е оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).
Още: Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано
Разплащане към общините
Постигнатият по-добър дефицит на КФП за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. на МРРБ за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След разхода от 1,2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лв., като съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2,3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по ПВУ се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9 на сто (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г. Подобрението от предходните месеци при ДДС от ВОП продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано. Приходите, събрани от Агенция „Митници“ през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 г. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лв. (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към декември 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2024 година.