В крайпътно барче влиза рокер и казва:
– Маце, дай три спукани гуми и два фара!
Момичето шашнато докладва на готвача.
– Ааа, този ли, знам го, иска три мекици и две яйца на очи.
След малко момичето носи на рокера купа с боб.
– Какво е това, бе, аз друго поръчах!
– Готвача каза, че вашата поръчка, ще е готова след няколко минути, а дотогава… да давате газ…

На 4 януари църквата почита и Св. Онуфрий Габровски.
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители (баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, където се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, където добре се учел. Когато бил на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не се случи, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир „Св. Богородица“, където до днес има предание, че там преподобномъченик Онуфрий е започнал монашеския си подвиг и приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.
Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това се е отправил за Света гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон.

Но – както говорят светите отци на Църквата – колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: „Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен“ (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св. мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба – да подготви и него за такъв мъченически подвиг.
В продължение на 4 месеца той се подвизавал усилено под ръководството на духовник Никифор. Всеки ден Манасий правел по 4000 поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези 4 месеца подготовка той изял 2,5 кг. сушено грозде, а в най-строгия 40-дневен пост ял през 2-3 дни по 30 гр. хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици, там щял да се извърши подвигът.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък – деня на Христовите страдания – се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. Така той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
На 4 януари имен ден празнуват всички, които носят името Тихомир, Тихомира, Тихомирка и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 2 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 27 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 декември 2023 година? 
Кой празнува имен ден днес, 25 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?