Министърът на енергетиката на Франция обяви, че страната ще построи 8 нови атомни централи, освен вече обявените 6, като твърди, че са необходими повече реактори, за да се постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии, предаде АФП.
В проектозакона, който ще бъде представен скоро, се признава, че „ще имаме нужда от ядрена енергия отвъд първите шест европейски реактора под налягане“ (EPR), обявени от президента Еманюел Макрон в началото на 2022 г., заяви Агнес Пание-Рунаше.
Още 8 атомни централи
Проектът ще включва още 8 централи, които досега са били обсъждани като „опция“ от правителството, каза Пание-Рунаше.
Още: Малка европейска страна ще строи АЕЦ
За сметка на това текстът няма да включва никакви цели за производство на енергия от възобновяеми източници до 2030 г., като ще остане „технологично неутрален“, добави тя.
По данни на Climate Watch Франция е в долната част на класацията на емисиите на парникови газове в 27-те държави от Европейския съюз – около 4,7 тона на глава от населението през 2020 г.
Това се дължи отчасти на флота от 57 ядрени реактора, построени през 70-те години на миналия век, някои от които се нуждаеха от дълъг и скъп ремонт през последните години.
„Историческият ядрен парк няма да продължи вечно“, каза Пание-Рунаше.
Още: Учен: България се нуждае от още четири ядрени реактора
Франция има за цел да намали дела на изкопаемите горива в енергопотреблението от над 60 % сега до 40 % през 2035 г., което ще изисква „допълнително строителство, равняващо се на 13 гигавата“ енергия от 2026 г. нататък, добави тя.
Това съответства на „мощността на осем реактора EPR, без да се посочва конкретна технология“, допълни министърът.
Пание-Рунаше предположи, че въпросът за изграждането на дори повече от 14 ядрени реактора може да бъде повдигнат в разговори с депутатите, след като законопроектът за енергетиката влезе в парламента.
Проектът на държавната енергийна компания EDF за следващо поколение EPR имаше труден старт. Три от тях са в експлоатация – един във Финландия и два в Китай, след като претърпяха огромни забавяния в строителството и превишаване на разходите, които засегнаха и проектите във Великобритания и Франция.
Първият EPR във Франция, във Фламанвил в Нормандия, ще бъде пуснат в експлоатация за тестове в средата на 2024 г., съобщи EDF миналия месец – 17 години след началото на строителството и на стойност 12,7 млрд. евро, което е около четири пъти повече от първоначалния бюджет от 3,3 млрд. евро.

Тайландска компания – оператор на електробуси съобщи, че е продала първите въглеродни кредити в рамките на новата система, създадена от Парижкото споразумение, на швейцарска група, представляваща компании, занимаващи се с изкопаеми горива, предаде Ройтерс.
Това е една от първите стъпки, вкарваща в действие споразумението, сключено в края на 2015 г., което дава възможност на държави и компании да намаляват емисиите си от парникови газове като плащат за мерки, водещи до намаляването на замърсяването другаде. Мерките са под формата на „въглеродни кредити“, изчислявани на еквивалента на един метричен тон въглеродни емисии.
Природозащитници обаче критикуват системата с аргумента, че тя дава възможност на замърсяването да продължи, докато фокусът трябва да бъде върху премахването му.
Още: Проучване: Дистанционната работа намалява парниковите емисии
Сделката
Швейцарската KliK Foundation, която представлява вносителите на горива в страната, съобщи, че през декември е купила 1916 въглеродни кредита от тайландската Energy Absolute.
„Ние сме пионерите, но този пазар ще процъфти в бъдеще“, заяви Чатрапон Срипратум, директор в Energy Absolute, отговарящ за проекта. Той посочи, че сделката е сключена на цена от над 30 долара за кредит, без да посочва подробности.
Компанията генерира кредити като пуска по улиците на Банкок електробуси, които трябва да заменят традиционните автобуси с двигатели с вътрешно горене.
Още: 2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
На преговарящите по мерките за борба с промените на климата им трябваха години, за да договорят подробностите по прилагането им, а уточняването на много детайли продължава, посочва Ройтерс.
„Все още няма ясни правила как да се извърши сделката. В този смисъл да си пръв може да се окаже предимство в дългосрочен план, но като начало става дума за тежка работа и висока цена“, заяви управляващият директор на „Клик“ Марко Берг.
Швейцарската група е приела до 2030 г. да купи от Energy Absolute кредити за 1,5 милиона метрични това въглеродни емисии, което е само малка част от общо 20-те милиона кредита, с които трябва да се сдобие до края на десетилетието.