Глобалният икономически растеж ще остане стабилен тази година, след като през 2023 г. беше по-добър от очакваното, заяви Международният валутен фонд (МВФ) в четвъртък, цитиран от Reuters. Ще е нужна обаче усилена работа за ускоряване на темповете на растеж над нисите 3% в средносрочен план.
Говорителят на МВФ Джули Козак каза на брифинг, че глобалната икономика изглежда се е насочила към „меко приземяване“ със забяваща се инфлация и силен пазар на труда, но има опасност по-бедните страни да изостанат още повече. Очаква се МВФ да публикува актуализация на икономическите си прогнози в края на месеца.
Във вторник Световната банка публикува мрачна прогноза за 2024 г., като заяви, растежът на глобалния БВП ще се забави за трета поредна година до 2,4%, а това ще изложи на риск целите за намаляване на бедността.
По този повод Козак припомни, че ужасните прогнози за рецесии в много региони преди година, не се сбъднаха през 2023 г.
„Така че световната икономика досега се оказа много стабилна и очакваме тази устойчивост да се запази и през 2024 г.“, заяви говорителят на МВФ, отбелязвайки, че инфлацията вече намалява.

Снимка: iStock
Новините обаче „не са само добри“, тъй като текущият икономически растеж и този в краткросрочен план от около 3% е по-нисък от средните темпове на световен растеж преди пандемията от около 3,8%.
„Така че имаме още доста работа, за да засилим растежа, особено в средносрочен план“, казва Козак, добавяйки, че ситуацията изисква стабилни политики и реформи, които биха могли да повишат производителността.
На въпроса дали икономическата стабилност през 2024 г. ще се разпространи и извън САЩ, тя отговори, че има различия в състоянието на държавите и регионите и с риск бедните страни да изостанат още повече.
„На тях ще им бъде най-трудно да се възстановят от поредица от сътресения, сред които и последиците от пандемията, шоковете при цените на храните и петрола“, заяви тя и добави, че фокусът на МВФ през 2024 г. ще бъде подпомагането на най-уязвимите му членки.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се очаква от световните пазари през 2024 г.?
МВФ с предупреждение за заплатите в Източна Европа
Аржентина продава дълг за 3,2 милиарда долара 

Цените на петрола се повишиха с над 2% в петък, след като САЩ и Великобритания нанесоха военни удари срещу контролирани от бунтовници хути райони в Йемен, а напрежението в Червено море нарасна допълнително.
Фючърсите на суровия петрол Брент поскъпнаха с $1,53, или 2%, до $78,94 за барел, докато тези на щатския лек суров петрол (WTI) се оскъпиха с $1,53, или с 2,1% по-високо, до $73,55.
Ударите на САЩ и Великобритания са сред най-драматичните демонстрации досега за разширяването на войната Израел-Хамас в Близкия изток след избухването ѝ през октомври. Свидетели в Йемен потвърдиха експлозии в цялата страна.
„Тези удари са ясно послание, че с нашите партньори няма да толерираме нападения или да позволим на военни действия да застрашават свободата на корабоплаването по един от най-важните търговски маршрути в света,” заяви американският президент Джо Байдън. „Австралия, Бахрейн, Канада и Нидерландия подкрепиха операцията“, добави той.
Атаките на хутите в Червено море прекъснаха международната търговия по ключовия маршрут между Европа и Азия, който представлява около 15% от световния корабен трафик.

Снимка: iStock
От октомври хусите нападат търговски кораби в Червено море, за да покажат подкрепата си за палестинската въоръжена групировка „Хамас“ в битката ѝ срещу Израел.
Корабният гигант Maersk обяви в четвъртък, че ще отклони всички кораби далеч от Червено море в обозримото бъдеще, предупреждавайки клиентите за по-нататъшни прекъсвания.
Предвожданите от САЩ атаки също следват отблизо конфискацията от Иран на танкер с иракски суров петрол, предназначен за Турция, като отмъщение за конфискацията от миналата година на същия кораб от САЩ. Белият дом осъди конфискацията.
Атаките на хутите са съсредоточени върху протока Баб ал Мандаб на югозапад от Арабския полуостров. Завземането на Иран беше по-близо до Ормузкия пролив между Оман и Иран, което според анализаторите е притеснително.
„Оманският залив е много близо до Ормузкия проток, критична точка за задушаване на петролните потоци. Над 20 млн. барела на ден петрол се движат през Ормузкия проток, еквивалентно на 20% от световното потребление“, отбелязват анализатори на ING.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола нарастват на фона на продължаващото напрежение в Близкия изток 
Данни за американските запаси тласнаха петролните цени нагоре
Петролните цени са на кръстопът
Петролът поевтинява заради Саудитска Арабия
Петролът поскъпва в първата седмица от новата година