Запознават се в парка мъж и жена, от дума на дума става въпрос кой какво работи.
Мъжа пита:
– Вие какво работите?
Жената отговаря:
– Учителка. А вие?
Мъжа казва:
– Доктор.
Жената плясва с ръце радостно и казва:
– Ауу гинеколог ли?
Мъжа леко смутено отговаря:
– Не, но мога да погледна…

Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като дъщеря на знаменит сенатор и носила името Евсевия, отговарящо на религиозното ѝ настроение, защото означава благочестива. Когато станала девойка, родителите ѝ я сгодили за един велможа и сенатор. Друго обаче искала благочестивата Евсевия – отдавна била решила да посвети целия си живот на Иисус Христос.
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени само към нейния свещен обет за целомъдрие. Усърдно се молила и най-сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да причини такава скръб на благородния баща, на милата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: „Който остави баща или майка заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Мат. 19:29). Възторжено съчувствие и всеотдайна преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята господарка двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито отделила Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и се качили на кораб за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, на 54 км южно от Халикарнас, в малоазийска Кария
На малкото островче Евсевия наела една бедна къща и помолила своите спътнички да я считат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад името, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите ѝ. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията ѝ и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот.
Само едно им липсвало – имали нужда от духовно ръководство и от защита на тяхната душевна чистота. Скоро Бог им изпратил подходящ отец.
Веднъж Евсевия срещнала на острова старец с почтен вид, облечен в монашески дрехи и го помолила да приеме за свои духовни дъщери нея и другарките ѝ
– Аз мисля, че ти си епископ Божий
– Кои сте вие?
– Ние сме от далечна страна и търсим само едно – спасение на душите си самият аз съм странник, идвам от светата земя. Не съм епископ, а игумен на манастира „Св. ап. Андрей“ в Карийския гр. Милас.

Старецът Павел се съгласил да поеме ръководството на римските подвижнички, ако дойдат в неговия град, където купили дом и устроили малка църква наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител св. архидякон Стефан. Игуменът се грижил за малката девическа община и подстригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се присъединили и други ревнителки на монашеското целомъдрие.
Мало след това Павел заел мястото на починалия миласки епископ Кирил. Посетил малката обител и посветил Ксения за дякониса, въпреки нежеланието ѝ.
Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден-два, а понякога и през неделя. Помнейки псаломските слова: „Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам“ (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който единствено се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото ѝ било бедно. Колкото била строга към себе си, толкова била грижовна, снизходителна и милосърдна към сестрите си.
Когато епископ Павел бил в с. Левкин и заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка.

– Сестри, вие проявихте много любов към мене. Продължете и нататък вашата любов, молете се за мене, аз умирам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкова много се е грижил за душата ми. Апостол Петър казва: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем“ (2 Петр. 3:9-10). И затова не бива да се леним, а трябва да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете готови да срещнете Господа с елея на добрите дела и с гореща любов!“
Отпратила сестрите, останала сама в храма и по пладне я намерили починала. Епископ Павел положил тялото ѝ в посочения от нея гроб при стечение на много хора. След година починала и едната от нейните другарки, която помолила останалата да разкаже, коя е била светата покойница.
Така светът узнал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената вечност през втората половина на V век на 24 януари.
На 24 януари имен ден празнуват всички, които носят името Аксения, Аксиния, Ксения и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 22 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 19 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 18 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 16 януари 2024 година?