В навечерието на вероятно обръщане на паричната политика в Европа, кредитният пазар в България остава силно динамичен, за разлика от намаляваща кредитна активност в еврозоната. Това е изводът от проучване, изготвено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Ето какво още се отбелязва в него:

При лихвените проценти по жилищните кредити промяна почти липсва, въпреки че ЕЦБ започва да вдига лихвите през юли 2022.
Кредитирането към предприятия, което формира 50% от кредитния пазар, се забавя през първите три тримесечия на 2023 спрямо същия период на 2022, но кредитирането към домакинства, което формира 42% от кредитния пазар, се ускорява.
При домакинствата през първите три тримесечия на 2023 средният ръст на кредитирането е 24.0%, в сравнение с 22.7% през същия период на 2022.
Небанковите дружества специализирани в кредитиране изпълняват все по-голяма роля, по последни данни техният дял в кредитния пазар достига 6%.
Кредитирането в потребителския сегмент от страна на небанковите дружества расте с изпреварващи темпове през последните две години – 18.4% в сравнение с 13.1% растеж при потребителското кредитиране като цяло.
Възможно обяснение на това е, че поради високата инфлация и повишаването на лихвените проценти (по потребителските кредити), потребителите са се насочили към небанковото кредитиране като по-гъвкава и бърза алтернатива за финансиране на своите покупки, особено по-крупните такива.
В данните за кредитния пазар не личат никакви индикации за забавяне на растежа, особено с оглед на силния ръст в депозитите и рекордните печалби, които се трупат в банковата система.
Макроикономическата обстановка обаче показва някои признаци на потенциално влошаване, забелязват се сигнали за отслабване на пазара на труда, което би могло да доведе до охлаждане на ръста в доходите.
Високият ръст в кредитирането няма признаци да е довел до натрупването на съществени икономически дисбаланси освен що се касае влиянието на жилищното кредитиране върху имотния пазар в София.

Авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев коментира по повод данните:
„Анализът показва, че към края на цикъла на вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ трансмисията на паричната политика е непълна. Това повдига въпроси за евентуално натрупване на дисбаланси, конкретно по отношение на жилищното кредитиране, където лихвената динамика изостава най-много в сравнение с тази в еврозоната.”
„Анализът показва, че към края на цикъла на вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ трансмисията на паричната политика е непълна. Това повдига въпроси за евентуално натрупване на дисбаланси, конкретно по отношение на жилищното кредитиране, където лихвената динамика изостава най-много в сравнение с тази в еврозоната.
Още: За какво взимат бързи кредити българите?
Той допълва: „Що се касае кредитите за потребителски цели, в отговор на покачването на лихвите изглежда наблюдаваме адаптация на пазара в посока небанковото кредитиране.“