Норвегия твърди, че спорното ѝ решение да одобри дълбоководен добив е необходима стъпка към неизвестното, която може да помогне да се прекъсне господството на Китай и Русия в областта на редкоземните елементи, обяви CNBC.
По-рано този месец норвежкият парламент гласува 80-20 гласа за одобряване на правителствено предложение за отваряне на обширна океанска зона за дълбоководен добив в търговски мащаб.
Така северноевропейската държава става първата в света, която пристъпва към добив на минерали от морското дъно.
Правителството на Норвегия заяви, че тази практиката би могла да бъде един от начините да се улесни глобалният преход от изкопаеми горива, като добави, че всяка страна трябва да проучи начини за устойчиво събиране на метали и минерали, с които разполага.
Учените обаче предупредиха, че пълното въздействие върху дълбоководния добив върху околната среда е трудно да се предвиди, а групите за екологични кампании заклеймиха одобрението на това, което те наричат „изключително разрушителен“ процес, който изпраща „ужасен сигнал“ до останалата част от света.
Основни метали като кобалт, никел, мед и манган могат да бъдат открити във възли с размер на картофи на морското дъно. Крайните приложения на тези метали – заедно с други стратегически минерали и редкоземни елементи – са многобройни и включват батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

Снимка: iStock
В резултат на това търсенето нaраства бързо. МАЕ очаква тази тенденция да се запази, тъй като преходът към чиста енергия набира скорост, като отбелязва, че търсенето на кобалт и никел е скочило съответно със 70% и 40% между 2017 г. и 2022 г.
„Днес ние сме почти зависими от Русия и Китай и трябва да диверсифицираме производството на минерали по глобалната верига на доставки по целия свят“, заяви норвежкият министър на енергетиката Терье Асланд пред CNBC.
„От дълго време разглеждаме възможностите за добив на минерали от морското дъно. Имаме наистина надеждна традиция за това как използваме ресурсите в норвежкия континентален шелф. Правим го по устойчив начин и го правим стъпка по стъпка.“
Като част от бързото нарастване на търсенето на важни минерали, МАЕ предупреди, че днешното предлагане не отговаря необходимото за трансформиране на енергийния сектор. Това е така, защото съществува сравнително висока географска концентрация на производството на много енергийни преходни елементи.
Повечето запаси от редкоземни метали се намират в Китай например, докато Виетнам, Бразилия и Русия също са основни държави по отношение на редки земни елементи въз основа на обема на запасите.
Пропуски в знанията

Снимка: iStock
Парламентарното решение на Норвегия проправя пътя на компаниите да кандидатстват за добив в полезни изкопаеми в националните ѝ води в близост до архипелага Шпицберген. Районът, който е част от разширения шелф на морското дъно на Норвегия, се оценява на по-голям от този на Обединеното кралство – приблизително 280 000 кв. км.
Правителството на Норвегия не възнамерява веднага да започне сондажи за минерали. Вместо това компаниите ще трябва да представят предложения за лицензи, които ще бъдат гласувани за всеки отделен случай в парламента.
Асланд заяви, че първите търговски лицензи за проучване на морското дъно могат да се появят „може би през следващата година“, но лиценз за добив на тези минерали вероятно няма да бъде издаден през това десетилетие.
Одобрението на дълбоководния добив поставя Норвегия в противоречие както с Обединеното кралство, така и с ЕК, които настояха за временна забрана на опасенията за околната среда.
В отговор на критиките Асланд заяви, че резултатът от гласуването ще помогне на законодателите да разберат по-добре дали добивът на минерали на морското дъно може да се извършва по устойчив начин. „Един от ключовите въпроси в дебата е, че нямаме достатъчно знания, за да решим дали можем да извлечем тези минерали – и аз съм напълно съгласен. Трябва да съберем повече информация, преди да вземем решение за извличането на минералите. Това е целта и не е същото като да одобриш добива“, казва Асланд.
„Пирон в ковчега“ на климатичните характеристики на Норвегия

Снимка: iStock
Ан-Софи Ру, ръководител на дълбоководния добив в Европа в Sustainable Ocean Alliance, опредли решението на Норвегия да даде зелена светлина на дълбоководния добив като „безотговорно“ и „забива пирон в ковчега“ на страната като климатичен лидер.
„Целта на всякакви проучвателни дейности трябва да бъде по-доброто разбиране на мащаба на заплахите за околната среда, които дълбоководният добив представлява, а не да се оправдава парактика, за която знаем, че ще има огромно отрицателно въздействие върху морския живот и здравето на планетата“, казва Ру.
Морските екосистеми не са добре разбрани. Активистите се страхуват, че дейностите по проучване и експлоатация в дълбините на морето могат да го променят завинаги за известни и още неизвестни видове.
„Аргументът, изтъкнат от норвежкото правителство – и индустрията за дълбоководен добив – че „дълбоководният добив може да се извършва по устойчив начин“ противоречи на широкия консенсус в научната литература“, казва Ру.
„Няма устойчив начин за сондаж в морето в днес, тъй като това неизбежно би довело до унищожаване на екосистеми, изчезване на видове, различни източници на замърсяване и нарушаване на климатичните екосистемни услуги на океана“, добавя специалистът.
Мария Вартересян, зам.-министър на външните работи на Норвегия, отбеляза, че приема „сериозно“ репутацията си на устойчива океанска страна в случая се обмисля дали минералите на морското дъно могат да играят роля в енергийния преход.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вносът на редкоземни метали в ЕС се е увеличил значително
Още една страна забранява износа на редкоземни суровини

Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията
Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица

Цените на виното се покачват в целия свят. Тази тенденция е особено забележима в САЩ, където любителите на тази напитка са принудени през последните месеци да плащат все повече.
„Напоследък се наблюдава безпрецедентно покачване на цените“, посочва Андрю Адамс, редактор към специализирания онлайн портал за данни и анализи Wine Business Analytics, цитиран от БТА.
Инфлацията със сигурност играе роля при поскъпването на виното, но на фона на масовото повишаване на цените на стоки и услуги експертите от лозаро-винарския сектор посочват и други фактори за повишаването на цените отвъд Океана. Сред тях са нестабилната икономическа среда в световен мащаб, ограничителните механизми при ценообразуването на алкохолните напитки в САЩ и екстремните климатични условия.
Още: Драстичен спад в световното производство на вино
Цени на материали и разходи за труд
Експертът отбелязва, че са нараснали и цените на материалите, използвани при бутилирането на вино. „Скочиха цените на корковите тапи, на капсулите за бутилките, на етикетите. Всичко поскъпва твърде драстично“, посочва Адамс. 
„Често винопроизводителите са принудени да бутилират бързо виното, което ги принуждава да се съгласят с цените, които им предлагат доставчиците на бутилки и други материали, без много да се двоумят“, споделя Шалини Секхар, която притежава винарната Ottavino Wines в щата Калифорния.
На този фон предприемачи отбелязват, че са се повишили и разходите им за труд, тъй като са скочили възнагражденията на гроздоберачите, както и на другите работници и служители във винения сектор.
Още: Северна страна развива винената си индустрия заради затоплянето на климата
„През последните между 5 и 10 години главоломно скочиха и цените, на които собствениците на лозя продават гроздето си“, обяснява Камерън Хюз от калифорнийската изба Cameron Hughes Wine, специализирана в производството на бутикови вина.
Винопроизводителите прехвърлят голяма част от тези допълнителни разходи върху клиентите си, които купуват бутилки с вино в магазините или си ги поръчват в ресторантите и другите заведения.

Нискоалкохолната напитка започва да поскъпва съществено в САЩ по време на пандемията от коронавирус. Тогава редица винарни компенсират нарастващите си разходи, повишавайки цените. Това не води до спад на търсенето, тъй като продажбите на алкохол се повишават по време на пандемията на фона на ограниченията, целящи да бъде ограничено разпространението на коронавируса.
Ресторантите и другите заведения бяха периодично затваряни и много хора бяха принудени да стоят изолирани в домовете си, което доведе до увеличаване на консумацията на алкохол, посочва Би Би Си.
С утихването на пандемията намалява и търсенето на вино и на други алкохолни напитки, но потребителите са свикнали на по-високите цени и продължават да ги плащат. Заради това на винопроизводителите не им се налага да предлагат по-евтино своята продукция.
Освен това при продажбите на вино съществува един фактор, който не е характерен за редица други сектори. Потребителите често предполагат, че по-ниската цена на виното е знак, че и качеството му е по-лошо. Всъщност това не винаги е така, но на този предразсъдък робуват немалко любители на виното. Заради това дори и да могат да си позволят да намалят цените, редица винопроизводители не го правят, посочват експерти.