От Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще насърчават с 300 милиона лева взаимодействието между науката и бизнеса в България през 2024 година. Това ще се случи през Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), която се управлява от МИР. Целевата подкрепа е за внедряването в частния сектор на научни разработки и проекти. Това коментира министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева по повод предстоящото отваряне на процедури по ПНИИДИТ, се казва в съобщение на ведомството.
Грантова схема за микро, малки и средни компании с бюджет 25 млн. лева ще бъде открита през първите месеци на 2024 г. Компаниите ще могат да кандидатстват за ваучери от по 40 000 лв. за предоставяне на иновативни решения, внедряване на нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаване на различни технологични проблеми в областта на цифровизацията, за въвеждане на нови бизнес модели, за създаване на първообрази на продукти и др. Услугите ще се извършват от изследователски организации, университети, Центрове за върхови постижения и за компетентност, както и от научно-изследователския комплекс на София Тех Парк, уточняват от МИР.
С други над 96 млн. лева ще се насърчава участието на български организации в институционализирани европейски сътрудничества. Това са големи обединения на страни членки, Европейската комисия и европейската индустрия, като допълват съществуващата рамка на Програма „Хоризонт Европа“. Те са насочени към действия по световните предизвикателства и приоритети, нуждаещи се от натрупване на критична маса, наличието на устойчиво финансиране и следване на дългосрочна визия.
Още: България е втора в ЕС по дял на жени, занимаващи се с наука и техника
„За първи път чрез програмата за наука и бизнес се дава възможност за допълващо финансиране на успешни български проекти да се включат във вече създадените девет европейски партньорства“, каза Милена Стойчева, министър на иновациите и растежа. Те са за кръгова биотехнологична Европа, чисто въздухоплаване, чист водород, европейски железопътен транспорт, световно здравеопазване, инициатива за новаторско здравеопазване, интегрални схеми, изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и интелигентни мрежи и услуги.

Тази година предстои отварянето и на процедура с бюджет от 172 млн. лева, чиито фокус е върху създаването на дългосрочно и устойчиво сътрудничество между индустрията, малки и средни предприятия, научните организации и висшите училища, неправителствените организации и местната власт. Целта на програмата е да се направи пробив в развитието на регионите чрез преобразяване на регионалната икономика и новаторската екосистема.
Отличиха най-абсурдните научни постижения

Световната банка подобри оценката си за растежа на икономиката на България през миналата година. Международната институция сега залага на растеж на родния брутен вътрешен продукт (БВП) с 1,7 на сто през 2023 г., се посочва в публикуван днес доклад за перспективите пред световната икономика.
В предходния есенен доклад на Световната банка, публикуван в началото на октомври, банката предвиждаше по-скромен икономически ръст за 2023 г. от 1,4 на сто. В него обаче бе заложено и увеличение на БВП през 2024 г. с 2,7 на сто, което сега е намалено до 2,4 на сто.

За 2025 г. Световната банка предвижда българската икономика да се разшири с 3,3 на сто, колкото бе прогнозата и в есенния доклад.
Според експертите на банката амбициозното прилагане на структурни реформи би могло да доведе до възходящи перспективи за растеж. Едновременното прилагане на широк набор от реформи, като подобряването на пазарната конкуренция и регулиране, данъчното облагане, личните умения, пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, сред членки на ЕС може да доведе до значително повишение на БВП за България и Румъния.