Инвеститорите на световните пазари се опитват да предвидят какво ще им донесе 2024 г. Ще се стигне ли до нови геополитически трусове и турбуленции или през тази година световната икономика ще бъде по-предвидима? На този въпрос се опитват да отговорят анализатори от инвестиционните подразделения на две европейски банки – Deutsche Bank и Saxo Bank, пише БТА.
Ситуацията в САЩ и в еврозоната
В началото на 2024 г. повечето инвеститори са единодушни, че икономиката на САЩ вероятно ще изпадне в лека рецесия около средата на годината.
Още: Световната икономика ще се представи по-силно от очакваното през 2024 г., прогнозира Goldman Sachs
Ако обаче вземем предвид, че единодушните прогнози често са погрешни, може да предположим два сценария на развитие на ситуацията през тази година, посочва датската инвестиционна банка Saxo Bank.
Едната вероятност е САЩ и други водещи икономика да изпаднат в тежка рецесия, тъй като е възможно високите лихвени проценти и поскъпналото кредитиране да започнат да потискат бизнес активността и да доведат до отрицателен икономически ръст.
Другата възможност е през 2024 г. да се стигне до ускоряване на растежа в световната икономика.
Водещите икономики в Европа продължават да се представят лошо, въпреки че се стабилизират в условията на лека рецесия, докато икономиката на САЩ остава устойчива, посочва Saxo Bank.
Още: Значителен спад на растежа прогнозира Световната банка
Приема се, че една страна е изпаднала в техническа рецесия, ако в продължение на две последователни тримесечия е отчетен спад на брутния й вътрешен продукт (БВП).
От своя страна анализатори от германската Deutsche Bank предвиждат растежът на световната икономика да се понижи до 2,4 на сто на годишна база през 2024 г. от 3,2 на сто през 2023 г.
Дори и това твърде забавено нарастване на глобалната икономика се очаква да бъде постигнато предимно благодарение на очаквания годишен икономически растеж през идната година на най-големите развиващи се икономики – Китай (4,7 на сто) и Индия (6 на сто).
Експертите от Deutsche Bank Давид Фолкертс-Ландау и Джим Рийд прогнозират много слаб растеж на икономиката на еврозоната (0,2 на сто) през 2024 г.
„Еврозоната е в състояние на стагнация, която ще продължи до средата на 2024 г., когато се очаква да започне бавно възстановяване на икономиката й“. Европейската централна банка, която през септември повиши основните си лихвени проценти до рекордните нива от между 4 на сто и 4,75 на сто, „вероятно от юни до края на 2024 г. ще ги намали със 100 базисни пункта (1 на сто)“, посочват анализаторите от Deutsche Bank. Те отбелязват, че все още съществува „висок риск лекият икономически спад да се превърне в по-дълбока рецесия“.
Анализаторите предвиждат икономиката на САЩ да изпадне в лека рецесия през първото тримесечие на тази година. Те очакват, че американският БВП ще нарасне само с 0,6 на сто през 2024 г. при прогнозен растеж от 2,4 на сто за 2023 г.
Експертите очакват Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да отговори на забавения икономически растеж с понижение на основните лихвени проценти. Очаква се да бъдат намалени със 175 базисни пункта (1,75 на сто) от сегашните нива от 5,25 – 5,50 на сто.
Световната икономика през 2024 г.
Анализаторите от датската инвестиционна банка Saxo Bank открояват следните ключови въпроси, които ще определят развитието на световната икономика през тази година:
1. Ще се окаже ли инфлацията устойчиво висока на фона на повишени заплати в редица икономически сектори, което ще принуди водещите централни банки да поддържат високи лихвени проценти за по-продължителен период?
2. Какво влияние върху икономиката ще окажат изборите, които ще се проведат през 2024 г. в над 70 държави в целия свят? Сред тях се открояват президентските избори в САЩ (ноември) и Русия (март), както и за Европейския парламент през юни.
Ще бъдат ли изненадани пазарите от някои изборни резултати и ще се увеличат ли геополитическите рискове?
3. Ще успеят ли технологичните компании в САЩ да оправдаят оптимистичните очаквания за ръст на печалбите или през 2024 г. ще стане болезнено ясно, че инвеститорите отново са се увлекли?
4. Ще продължи ли възходът на технологиите с генеративен изкуствен интелект?
5. Ще изпадне ли световната икономика в рецесия или растежът й ще се ускори отново? Съществува риск за икономически спад и в еврозоната, и в САЩ, но решаваща за глобалните пазари е ролята на китайската икономика, посочва Saxo Bank.
6. Производството на електрически превозни средства ще запази ли възходящия си ръст и през 2024 г.? Дали годината ще сложи началото на края на двигателите с вътрешно горене и на изкопаемите горива, които ги задвижат? Каква ще е реакцията на водещите производители на петрол, сред които са Саудитска Арабия и Русия?
7. Дали развиващите се икономики ще се завърнат ударно на финансовите пазари или за пореден път ще разочароват инвеститорите?
8. Ще приключи ли войната в Близкия изток и ще успее ли Украйна да получи достатъчно подкрепа от САЩ и от Европейския съюз, за да избегне загубата на още територии. Как през 2024 г. ще се отразят на световната икономика западните санкции срещу Русия, наложени заради военната й агресия в Украйна?
9. Централната банка на Япония ще запази ли и през тази година свръхлибералната си парична политика, на много ниски и дори отрицателни лихвени проценти, или ще предприеме курс на лихвена нормализация?
Инвеститорите в целия свят очакват отговорите на тези въпроси, но трябва да имат предвид, че във всеки един момент е възможно да настъпят геополитически трусове или турбуленции на финансовите и фондовите пазари. Поради това трябва да са готови за настъпването на неочаквани събития, които може да разтърсят пазарите и през новата 2024 г., посочват анализаторите.
 

Министърът на енергетиката на Франция обяви, че страната ще построи 8 нови атомни централи, освен вече обявените 6, като твърди, че са необходими повече реактори, за да се постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии, предаде АФП.
В проектозакона, който ще бъде представен скоро, се признава, че „ще имаме нужда от ядрена енергия отвъд първите шест европейски реактора под налягане“ (EPR), обявени от президента Еманюел Макрон в началото на 2022 г., заяви Агнес Пание-Рунаше.
Още 8 атомни централи
Проектът ще включва още 8 централи, които досега са били обсъждани като „опция“ от правителството, каза Пание-Рунаше.
Още: Малка европейска страна ще строи АЕЦ
За сметка на това текстът няма да включва никакви цели за производство на енергия от възобновяеми източници до 2030 г., като ще остане „технологично неутрален“, добави тя.
По данни на Climate Watch Франция е в долната част на класацията на емисиите на парникови газове в 27-те държави от Европейския съюз – около 4,7 тона на глава от населението през 2020 г.
Това се дължи отчасти на флота от 57 ядрени реактора, построени през 70-те години на миналия век, някои от които се нуждаеха от дълъг и скъп ремонт през последните години.
„Историческият ядрен парк няма да продължи вечно“, каза Пание-Рунаше.
Още: Учен: България се нуждае от още четири ядрени реактора
Франция има за цел да намали дела на изкопаемите горива в енергопотреблението от над 60 % сега до 40 % през 2035 г., което ще изисква „допълнително строителство, равняващо се на 13 гигавата“ енергия от 2026 г. нататък, добави тя.
Това съответства на „мощността на осем реактора EPR, без да се посочва конкретна технология“, допълни министърът.
Пание-Рунаше предположи, че въпросът за изграждането на дори повече от 14 ядрени реактора може да бъде повдигнат в разговори с депутатите, след като законопроектът за енергетиката влезе в парламента.
Проектът на държавната енергийна компания EDF за следващо поколение EPR имаше труден старт. Три от тях са в експлоатация – един във Финландия и два в Китай, след като претърпяха огромни забавяния в строителството и превишаване на разходите, които засегнаха и проектите във Великобритания и Франция.
Първият EPR във Франция, във Фламанвил в Нормандия, ще бъде пуснат в експлоатация за тестове в средата на 2024 г., съобщи EDF миналия месец – 17 години след началото на строителството и на стойност 12,7 млрд. евро, което е около четири пъти повече от първоначалния бюджет от 3,3 млрд. евро.

Тайландска компания – оператор на електробуси съобщи, че е продала първите въглеродни кредити в рамките на новата система, създадена от Парижкото споразумение, на швейцарска група, представляваща компании, занимаващи се с изкопаеми горива, предаде Ройтерс.
Това е една от първите стъпки, вкарваща в действие споразумението, сключено в края на 2015 г., което дава възможност на държави и компании да намаляват емисиите си от парникови газове като плащат за мерки, водещи до намаляването на замърсяването другаде. Мерките са под формата на „въглеродни кредити“, изчислявани на еквивалента на един метричен тон въглеродни емисии.
Природозащитници обаче критикуват системата с аргумента, че тя дава възможност на замърсяването да продължи, докато фокусът трябва да бъде върху премахването му.
Още: Проучване: Дистанционната работа намалява парниковите емисии
Сделката
Швейцарската KliK Foundation, която представлява вносителите на горива в страната, съобщи, че през декември е купила 1916 въглеродни кредита от тайландската Energy Absolute.
„Ние сме пионерите, но този пазар ще процъфти в бъдеще“, заяви Чатрапон Срипратум, директор в Energy Absolute, отговарящ за проекта. Той посочи, че сделката е сключена на цена от над 30 долара за кредит, без да посочва подробности.
Компанията генерира кредити като пуска по улиците на Банкок електробуси, които трябва да заменят традиционните автобуси с двигатели с вътрешно горене.
Още: 2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
На преговарящите по мерките за борба с промените на климата им трябваха години, за да договорят подробностите по прилагането им, а уточняването на много детайли продължава, посочва Ройтерс.
„Все още няма ясни правила как да се извърши сделката. В този смисъл да си пръв може да се окаже предимство в дългосрочен план, но като начало става дума за тежка работа и висока цена“, заяви управляващият директор на „Клик“ Марко Берг.
Швейцарската група е приела до 2030 г. да купи от Energy Absolute кредити за 1,5 милиона метрични това въглеродни емисии, което е само малка част от общо 20-те милиона кредита, с които трябва да се сдобие до края на десетилетието.