Празничният декември на 2023 г. е бил динамичен за пътуванията на българите в чужбина. Пътуванията зад граница се развиват възходящо, продължавайки устойчивата тенденция на ръст от последните 2 години. Същевременно посещенията на чужденци в България записват по-слаб ръст на годишна база, сочат данните на Националния статистически институт, публикувани днес.
Въпреки инфлацията, която покачи цените в Европа и по света, по време на коледните празници българите са пътували активно зад граница през декември 2023 г.
Националната статистика отчита 3% годишен ръст на посещенията на чужденци в България и ръст с над 7% на пътуванията на български граждани зад граница.
Пътуванията на българи в чужбина през декември 2023 г. са 649 000, което е със 7,3% повече от декември 2022 г. Отчетено е повишение на пътуванията по всички наблюдавани цели – почивка и екскурзия, служебна и други цели.
Най-много пътувания българите са осъществели към Турция – 173 000, и Гърция – 119 000. Следват Румъния – 62 000, Сърбия – 59 000, Германия – 42 000, Република Северна Македония – 25 000 и др.
Най-голям е делът на пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 44,8%, следвани от тези за почивка и екскурзия – 33,5%, и със служебна цел – 21,7%.

Графика: НСИ
През декември 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 785 000, или с 3% повече спрямо същия месец на 2022 г.
Регистрирано е повишение на пътуванията за почивка и екскурзия – с 6,6%, и други – с 2,3%, докато тези със служебна цел намаляват с 0,7%. Транзитните преминавания през страната са 36,5% (286 000) от всички посещения на чужденци в България.
Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 52% от общия брой чужди граждани и достига 414 000, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 38,2%, и Гърция – 30,4%.
Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 314 000, или 40,1% от всички посещения у нас. Най-много са регистрирани от Турция – 162 000, или 51% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирали гражданите от Турция – 162 000, Румъния – 158 000, и Гърция – 126 000.
Следват посещенията от Украйна – 52 300, Сърбия – 42 300, Германия – 34 500, Република Северна Македония – 34 300 и др.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 57,3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 29% и със служебна цел – 13,7%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха ръст през ноември 2023 година
Ръст на пътуванията за празниците в Европа, въпреки предупрежденията за сигурността
Пътуванията на българите в чужбина през октомври 2023 година отчетоха повишение
Спокойни и евтини: Кои европейски градове да посетите тази зима?
Обявяват България за предпочитана дестинация през 2024 г.

Делът на фалшивите банкноти евро, изтеглени от обращение през 2023 г., остава един от най-ниските, отчитани в историята на единната европейска валута, спрямо общия им брой. Това съобщават от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Колко са фалшивите банкноти?
Фалшиви са били 467 000 банкноти миналата година, като над 70 процента от тях са с номинал от по 20 и 50 евро. Засечени са едва 16 фалшификата на всеки 1 милион истински евро банкноти в обращение, което е един от най-ниските нива на показателя от въвеждането на еврото.
Още: Голям ръст на фалшивите банкноти от 50 лева
Въпреки това, броят на подправените парични знаци се е увеличил спрямо 2022 г., когато броят на фалшификатите беше изключително нисък след пандемията от коронавирус.
Сред фалшивите банкноти 97,2 процента са засечени в страни от еврозоната, 1,9 процента – в страни от ЕС, които не са част от валутния съюз, а 0,9 процента – в други части на света.
Между 2013 г. и 2019 г. ЕЦБ пусна в обращение серия банкноти, наречена „Европа“, снабдени с усъвършенствани защитни елементи, което затруднява работата на фалшификаторите.
От края на 2018 г. е спряно емитирането на нови банкноти от 500 евро, тъй като се твърди, че този номинал улеснява престъпния трафик. През 2023 г. фалшивите 500-еврови банкноти са били 1,2 процента от всички фалшификати, сочат данните на ЕЦБ.
Още: ЕЦБ ще подменя евробанкнотите, пита каква тема да бъде заложена в новите купюри
Повечето фалшификати са „много слаби имитации“, отбелязва финансовият регулатор.

Норвегия твърди, че спорното ѝ решение да одобри дълбоководен добив е необходима стъпка към неизвестното, която може да помогне да се прекъсне господството на Китай и Русия в областта на редкоземните елементи, обяви CNBC.
По-рано този месец норвежкият парламент гласува 80-20 гласа за одобряване на правителствено предложение за отваряне на обширна океанска зона за дълбоководен добив в търговски мащаб.
Така северноевропейската държава става първата в света, която пристъпва към добив на минерали от морското дъно.
Правителството на Норвегия заяви, че тази практиката би могла да бъде един от начините да се улесни глобалният преход от изкопаеми горива, като добави, че всяка страна трябва да проучи начини за устойчиво събиране на метали и минерали, с които разполага.
Учените обаче предупредиха, че пълното въздействие върху дълбоководния добив върху околната среда е трудно да се предвиди, а групите за екологични кампании заклеймиха одобрението на това, което те наричат „изключително разрушителен“ процес, който изпраща „ужасен сигнал“ до останалата част от света.
Основни метали като кобалт, никел, мед и манган могат да бъдат открити във възли с размер на картофи на морското дъно. Крайните приложения на тези метали – заедно с други стратегически минерали и редкоземни елементи – са многобройни и включват батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

Снимка: iStock
В резултат на това търсенето нaраства бързо. МАЕ очаква тази тенденция да се запази, тъй като преходът към чиста енергия набира скорост, като отбелязва, че търсенето на кобалт и никел е скочило съответно със 70% и 40% между 2017 г. и 2022 г.
„Днес ние сме почти зависими от Русия и Китай и трябва да диверсифицираме производството на минерали по глобалната верига на доставки по целия свят“, заяви норвежкият министър на енергетиката Терье Асланд пред CNBC.
„От дълго време разглеждаме възможностите за добив на минерали от морското дъно. Имаме наистина надеждна традиция за това как използваме ресурсите в норвежкия континентален шелф. Правим го по устойчив начин и го правим стъпка по стъпка.“
Като част от бързото нарастване на търсенето на важни минерали, МАЕ предупреди, че днешното предлагане не отговаря необходимото за трансформиране на енергийния сектор. Това е така, защото съществува сравнително висока географска концентрация на производството на много енергийни преходни елементи.
Повечето запаси от редкоземни метали се намират в Китай например, докато Виетнам, Бразилия и Русия също са основни държави по отношение на редки земни елементи въз основа на обема на запасите.
Пропуски в знанията

Снимка: iStock
Парламентарното решение на Норвегия проправя пътя на компаниите да кандидатстват за добив в полезни изкопаеми в националните ѝ води в близост до архипелага Шпицберген. Районът, който е част от разширения шелф на морското дъно на Норвегия, се оценява на по-голям от този на Обединеното кралство – приблизително 280 000 кв. км.
Правителството на Норвегия не възнамерява веднага да започне сондажи за минерали. Вместо това компаниите ще трябва да представят предложения за лицензи, които ще бъдат гласувани за всеки отделен случай в парламента.
Асланд заяви, че първите търговски лицензи за проучване на морското дъно могат да се появят „може би през следващата година“, но лиценз за добив на тези минерали вероятно няма да бъде издаден през това десетилетие.
Одобрението на дълбоководния добив поставя Норвегия в противоречие както с Обединеното кралство, така и с ЕК, които настояха за временна забрана на опасенията за околната среда.
В отговор на критиките Асланд заяви, че резултатът от гласуването ще помогне на законодателите да разберат по-добре дали добивът на минерали на морското дъно може да се извършва по устойчив начин. „Един от ключовите въпроси в дебата е, че нямаме достатъчно знания, за да решим дали можем да извлечем тези минерали – и аз съм напълно съгласен. Трябва да съберем повече информация, преди да вземем решение за извличането на минералите. Това е целта и не е същото като да одобриш добива“, казва Асланд.
„Пирон в ковчега“ на климатичните характеристики на Норвегия

Снимка: iStock
Ан-Софи Ру, ръководител на дълбоководния добив в Европа в Sustainable Ocean Alliance, опредли решението на Норвегия да даде зелена светлина на дълбоководния добив като „безотговорно“ и „забива пирон в ковчега“ на страната като климатичен лидер.
„Целта на всякакви проучвателни дейности трябва да бъде по-доброто разбиране на мащаба на заплахите за околната среда, които дълбоководният добив представлява, а не да се оправдава парактика, за която знаем, че ще има огромно отрицателно въздействие върху морския живот и здравето на планетата“, казва Ру.
Морските екосистеми не са добре разбрани. Активистите се страхуват, че дейностите по проучване и експлоатация в дълбините на морето могат да го променят завинаги за известни и още неизвестни видове.
„Аргументът, изтъкнат от норвежкото правителство – и индустрията за дълбоководен добив – че „дълбоководният добив може да се извършва по устойчив начин“ противоречи на широкия консенсус в научната литература“, казва Ру.
„Няма устойчив начин за сондаж в морето в днес, тъй като това неизбежно би довело до унищожаване на екосистеми, изчезване на видове, различни източници на замърсяване и нарушаване на климатичните екосистемни услуги на океана“, добавя специалистът.
Мария Вартересян, зам.-министър на външните работи на Норвегия, отбеляза, че приема „сериозно“ репутацията си на устойчива океанска страна в случая се обмисля дали минералите на морското дъно могат да играят роля в енергийния преход.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вносът на редкоземни метали в ЕС се е увеличил значително
Още една страна забранява износа на редкоземни суровини

Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията
Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица