Цените на виното се покачват в целия свят. Тази тенденция е особено забележима в САЩ, където любителите на тази напитка са принудени през последните месеци да плащат все повече.
„Напоследък се наблюдава безпрецедентно покачване на цените“, посочва Андрю Адамс, редактор към специализирания онлайн портал за данни и анализи Wine Business Analytics, цитиран от БТА.
Инфлацията със сигурност играе роля при поскъпването на виното, но на фона на масовото повишаване на цените на стоки и услуги експертите от лозаро-винарския сектор посочват и други фактори за повишаването на цените отвъд Океана. Сред тях са нестабилната икономическа среда в световен мащаб, ограничителните механизми при ценообразуването на алкохолните напитки в САЩ и екстремните климатични условия.
Още: Драстичен спад в световното производство на вино
Цени на материали и разходи за труд
Експертът отбелязва, че са нараснали и цените на материалите, използвани при бутилирането на вино. „Скочиха цените на корковите тапи, на капсулите за бутилките, на етикетите. Всичко поскъпва твърде драстично“, посочва Адамс. 
„Често винопроизводителите са принудени да бутилират бързо виното, което ги принуждава да се съгласят с цените, които им предлагат доставчиците на бутилки и други материали, без много да се двоумят“, споделя Шалини Секхар, която притежава винарната Ottavino Wines в щата Калифорния.
На този фон предприемачи отбелязват, че са се повишили и разходите им за труд, тъй като са скочили възнагражденията на гроздоберачите, както и на другите работници и служители във винения сектор.
Още: Северна страна развива винената си индустрия заради затоплянето на климата
„През последните между 5 и 10 години главоломно скочиха и цените, на които собствениците на лозя продават гроздето си“, обяснява Камерън Хюз от калифорнийската изба Cameron Hughes Wine, специализирана в производството на бутикови вина.
Винопроизводителите прехвърлят голяма част от тези допълнителни разходи върху клиентите си, които купуват бутилки с вино в магазините или си ги поръчват в ресторантите и другите заведения.

Нискоалкохолната напитка започва да поскъпва съществено в САЩ по време на пандемията от коронавирус. Тогава редица винарни компенсират нарастващите си разходи, повишавайки цените. Това не води до спад на търсенето, тъй като продажбите на алкохол се повишават по време на пандемията на фона на ограниченията, целящи да бъде ограничено разпространението на коронавируса.
Ресторантите и другите заведения бяха периодично затваряни и много хора бяха принудени да стоят изолирани в домовете си, което доведе до увеличаване на консумацията на алкохол, посочва Би Би Си.
С утихването на пандемията намалява и търсенето на вино и на други алкохолни напитки, но потребителите са свикнали на по-високите цени и продължават да ги плащат. Заради това на винопроизводителите не им се налага да предлагат по-евтино своята продукция.
Освен това при продажбите на вино съществува един фактор, който не е характерен за редица други сектори. Потребителите често предполагат, че по-ниската цена на виното е знак, че и качеството му е по-лошо. Всъщност това не винаги е така, но на този предразсъдък робуват немалко любители на виното. Заради това дори и да могат да си позволят да намалят цените, редица винопроизводители не го правят, посочват експерти.

Цените на петрола се повишават в понеделник, след като нова атака с дрон срещу американските сили в Йордания засили опасенията за прекъсване на доставките в Близкия изток, а йеменските хути хути увличиха атаките си срещу кораби в Червено море. През уикенда бунтовниците нанесоха най-мащабния си удар върху танкер на Trafigura, превозващ руско гориво, предава Reuters.
Рискът от разрастване на конфликта се случва в момент, в който руският износ на рафинирани продукти е напът са намалее, тъй като няколко рафинерии са в ремонт след атаки с дронове.
Фючърсите на суровия петрол от сорта Брент поскъпват с 44 цента, или 0,53%, до 83,39 долара за барел. А цената на фючърсите на американският лек суров петрол WTI поскъпна с 37 цента, или 0,47%, до 78,38 долара за барел.
„Вярваме, че смъртта на трима американски военнослужещи днес в Йордания бележи критичeн момент във войната в Близкия изток и поражда опасност от по-голяма намеса на САЩ в конфликта“, отбеляза анализаторът на RBC Capital Хелима Крофт в бележка, добавяйки, че по-прекият сблъсък с Иран поражда опасност от прекъсване на доставките на енергоизточници в региона.
Търговецът на суровини Trafigura заяви в събота, че в момента оценява рисковете за сигурността на други свои кораби в Червено море, след като пожарникари потушиха пожар на танкер, атакуван от хутите.

Снимка: iStock
„Тъй като петролните танкери, свързани със САЩ и Великобритания, сега са застрашени от нови удари, пазарът вероятно ще промени оценката си за риска от прекъсванията на доставките“.
Миналата седмица и двата бенчмарка отбелязаха второто си поредно седмично поскъпване, което беше и най-сериозното такова от началото на войната в Газа, тъй като цените получиха подкрепа от опасенията за доставките в Близкия изток и Русия. Положителният икономически растеж в САЩ и признаците за нови китайски стимули засилиха очакванията за търсенето.
„Спокойствието около петролния пазар обаче се изпари“, коментира пазарният анализатор на IG Тони Сикамор.
Русия вероятно ще намали износа на нафта, използвана в нефтохимическата индустрия, с около 127 500-136 000 барела на ден, или около 1/3 от общия си износ, след като пожари блокираха рафинерии в Балтийско и Черно море, според данни от LSEG за проследяване на кораби.
На 1 февруари предстои онлайн среща на министри от държавите членки на Организацията на страните износителки на петрол и съюзничките ѝ (ОПЕК+).
Въпреки това ОПЕК+ вероятно ще взене репение за добива на петрол за април и седмиците след това, заявиха източници от ОПЕК+, тъй като онлайн срещата през февруари ще се проведе твърде рано, за да бъде определена бъдещата политика за добив.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола достигнаха максимум от декември
Петролът поскъпва заради рязък спад на американските запаси
Цените на петрола са разнопосочни в началото на седмицата
Цените на петрола се покачват, докато пазарите преценяват напрежението в Близкия изток
Цените на петрола нарастват на фона на оценката на ОПЕК за търсенето и напрежението в Близкия изток

В навечерието на вероятно обръщане на паричната политика в Европа, кредитният пазар в България остава силно динамичен, за разлика от намаляваща кредитна активност в еврозоната. Това е изводът от проучване, изготвено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Ето какво още се отбелязва в него:

При лихвените проценти по жилищните кредити промяна почти липсва, въпреки че ЕЦБ започва да вдига лихвите през юли 2022.
Кредитирането към предприятия, което формира 50% от кредитния пазар, се забавя през първите три тримесечия на 2023 спрямо същия период на 2022, но кредитирането към домакинства, което формира 42% от кредитния пазар, се ускорява.
При домакинствата през първите три тримесечия на 2023 средният ръст на кредитирането е 24.0%, в сравнение с 22.7% през същия период на 2022.
Небанковите дружества специализирани в кредитиране изпълняват все по-голяма роля, по последни данни техният дял в кредитния пазар достига 6%.
Кредитирането в потребителския сегмент от страна на небанковите дружества расте с изпреварващи темпове през последните две години – 18.4% в сравнение с 13.1% растеж при потребителското кредитиране като цяло.
Възможно обяснение на това е, че поради високата инфлация и повишаването на лихвените проценти (по потребителските кредити), потребителите са се насочили към небанковото кредитиране като по-гъвкава и бърза алтернатива за финансиране на своите покупки, особено по-крупните такива.
В данните за кредитния пазар не личат никакви индикации за забавяне на растежа, особено с оглед на силния ръст в депозитите и рекордните печалби, които се трупат в банковата система.
Макроикономическата обстановка обаче показва някои признаци на потенциално влошаване, забелязват се сигнали за отслабване на пазара на труда, което би могло да доведе до охлаждане на ръста в доходите.
Високият ръст в кредитирането няма признаци да е довел до натрупването на съществени икономически дисбаланси освен що се касае влиянието на жилищното кредитиране върху имотния пазар в София.

Авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев коментира по повод данните:
„Анализът показва, че към края на цикъла на вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ трансмисията на паричната политика е непълна. Това повдига въпроси за евентуално натрупване на дисбаланси, конкретно по отношение на жилищното кредитиране, където лихвената динамика изостава най-много в сравнение с тази в еврозоната.”
„Анализът показва, че към края на цикъла на вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ трансмисията на паричната политика е непълна. Това повдига въпроси за евентуално натрупване на дисбаланси, конкретно по отношение на жилищното кредитиране, където лихвената динамика изостава най-много в сравнение с тази в еврозоната.
Още: За какво взимат бързи кредити българите?
Той допълва: „Що се касае кредитите за потребителски цели, в отговор на покачването на лихвите изглежда наблюдаваме адаптация на пазара в посока небанковото кредитиране.“