Само около 2000 са откритите безплатни банкови сметки за заплати и пенсии. Това съобщи финансовият министър Асен Василев по време на парламентарния контрол.
Безплатните платежни операции през банките при преводи на заплати и пенсии влязоха в сила с промени в закона за държавния бюджет.
„Причината гражданите да не се възползват от безплатните банкови сметки е в налаганите ограничителни пречки от страна на търговските банки пред тях, защото в момента няма стандартен продукт на банковия пазар. 
Още: Омбудсманът иска облекчен ред за банковите „безплатни сметки“ за заплати и пенсии
„Това е единият от факторите, който обяснява наличието на между 1 000 и 2 000 работещи в момента подобни сметки  при очаквани около 5 милиона и същественият въпрос тук е защо тези сметки са толкова малко на брой. Ето защо е предвидена промяна на Закона за платежните услуги и платежните системи, чрез която да се внесат уточнения“, уточни той.
Задалата въпроса Корнелия Нинова, председател на ПГ на „БСП за България“ посочи, че законовият текст, който предвижда откриване на такива сметки, е бил приет преди 7 месеца, а до днес няма развитие по въпроса – „нито могат хората да си откриват такива сметки, а тези които имат и по които се превеждат заплати, стипендии и социални помощи, се облагат с такси“. „Кога ще приведете в действие текст от закона, че на тези хора не се искат такси, когато ползват сметката си за трудови доходи, социални помощи и стипендии и ще помогнете на близо 5 милиона души да се възползват от европейското си и българско право, разписано в закона?“, се обърна Корнелия Нинова към финансовия министър.
Защо са толкова малко?
„Безплатните сметки не бяха правилно преведени в българското законодателство“, отговори Асен Василев. „Заедно със Закона за държавния бюджет ние ги преведохме и ги направихме да са безплатни, а не с намалени такси. В момента това е законодателство и българските граждани имат право да си открият такива сметки. Проблемът не е, че законът не работи, а че много малко такива сметки има открити“.
Причината да има работещи между 1 000 и 2 000 сметки се дължи на няколко фактора, според направен анализ от страна на Министерството на финансите (МФ). Единият фактор е свързан с това, че са поставени допълнителни условия на сметки, т.е. няма стандартен продукт на пазара, който да върши работа на българските граждани, обясни Асен Василев.

„Именно затова има внесена допълнителна промяна в Закона за платежните инструменти, който е в НС и който да доуточни, че тези сметки гражданите реално да могат да ги ползват“, добави финансовият министър.
Банковите такси
В рамките на обсъжданата тема Асен Василев съобщи, че са поискали от всички банки ежемесечна статистика за 2023 година, както и да подават ежемесечна статистика от февруари 2024 година за всички най-известни банкови продукти – колко са откритите нови разплащателни сметки на физически лица, какви са таксите по тях, колко и какви са таксите за тегления от банкомати, колко са тегленията от собствени банкомати и др. Тази информация, по негови думи, трябва да се подава и с копие до БНБ, и до НСИ.
Още: Въпреки рекордните печалби: Банките отново вдигат таксите
„Освен това призовахме банките по възможност и по тяхна преценка да намалят таксите за поддръжки на сметки за физически лица с дебитни карти, които са най-популярните на пазара,“ посочи още министър Василев в своя отговор. Той обобщи, че докато не се направят безплатните сметки работещ инструмент, което може да стане по думите му законодателно, и ситуацията не се подобри, то няма да има подобрение и по линия на плащане на заплати изцяло по банков път.
„Таксите трябва да спаднат значително за нормалните български граждани, преди да вменим това като задължение и на малките фирми“, обясни той.

Отпускането на кредити от банките за бизнеса в еврозоната остава на ниски нива през декември, отбелязвайки скромен растеж. Това засилва очакванията, че кредитирането е достигнало до дъно, след което ще поеме нагоре, съобщи Ройтерс, позовавайки се на най-новите данни от проучване на Европейската централна банка.
Кредитирането 
Кредитирането за частния сектор в еврозоната нарасна с 0,4 на сто през декември в сравнение със същия месец на 2022 г., след като остана без изменение през ноември. Кредитите за домакинствата се увеличиха с 0,3 на сто, което е забавяне в сравнение с ноемврийският темп от 0,5 на сто.
Още: ЕЦБ отново не промени лихвите, решена да пребори инфлацията
Банките затягат достъпа до кредити в продължение на повече от година, докато по-високите ставки на ЕЦБ възпират икономическия растеж, въпреки че новите данни сочат умерено възстановяване на търсенето на заемни средства.
Агрегатът, измерващ т. нар. „широки пари“ – М3, нарасна с 0,1 на сто през декември, обръщайки посоката си от ноември, когато се сви с 0,9 на сто.
Инфлацията
Отделно проучване на ЕЦБ на професионални анализатори показа, че инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното тази година.
Още: Ефект от кризата в Червено море: Задава ли се скок на цените в Европа?
Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното тази година, тъй като икономическият растеж ще остане анемичен, показаха две ключови проучвания, публикувани от Европейската централна банка в петък, което вероятно ще засили залозите за намаляване на лихвените проценти от тази пролет.

Експертите очакват през 2024 г. средното ниво на инфлацията във валутната зона да спадне до 2,4 на сто, при оценка за ръст с 2,7 на сто, направена при предходното проучване – преди три месеца. Служителите на ЕЦБ също предвиждат 2,7 на сто годишна инфлация за 2024 г.
За 2025 г. темпът на цените се предвижда да бъде 2 на сто, в съответствие с целта на ЕЦБ.
„Ръстът на потребителските цени е останал умерен през четвъртото тримесечие на 2023 г., като се очаква известно допълнително облекчаване в краткосрочен план“, казаха от ЕЦБ.