Германия е в рецесия, икономиката пуфти като тежко натоварен камион при изкачване, протести заливат страната, всевъзможни кризи дебнат зад ъгъла, а правителството се чуди как да балансира бюджета, без да „накаже“ някого. Това е мрачната картина, с която „моторът на Европа“ започва 2024 г, пише Ройтерс в свой анализ.
Разпространените преди дни официални данни от федералната статистическа служба „Дестатис“ показват, че през 2023 г. икономиката на Германия се е свила. Само с 0,3 на сто, но свиването е факт. Което, според президента на германската статистика Рут Бранд, дори е добре, тъй като „цялостното икономическо развитие в Германия е белязано от серия кризи“ – висока инфлация, високи лихвени проценти и най-вече по-слабо вътрешно и външно търсене.
Още: Германия е една от най-слабо представящите се икономики в еврозоната
Или с други думи казано, експортно-ориентираната икономика на Германия бумти при глобално икономическо спокойствие и стабилност и се задъхва в кризисни ситуации като настоящата.
Най-зле в еврозоната
През 2023 г. най-голямата европейска икономика се е представила най-зле от „колегите“ си в еврозоната под натиска на високите цени на енергията и глобалната нестабилност, посочва Ройтерс, цитирана от БТА. Според изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) Германия ще бъде единствената страна от Г-7, чиято икономика се е оказала в рецесия, а през 2024 г. ще остане на опашката с растеж от 0,9 на сто при средно 1,4 на сто за останалите шест държави.
На този фон страната започна новата година залята от протести. От миналата седмица хиляди фермери изпълниха улиците на Берлин с настояване правителството да се откаже от заложените в бюджета съкращения на субсидиите за дизела за селскостопанските машини. Мярката беше сред приетите за запълването на 17-милиардната бюджетна дупка.
Още: Ръководителят на Bundesbank: Германия „не е болният човек на Европа“
Протести и стачки
Под натиска на улицата кабинетът на канцлера Олаф Шолц набързо преработи бюджета, но според Асоциацията на германските фермери промените не са достатъчни и протестите ще продължат.
Не по-розово е положение и на железопътния фронт. От месеци служителите на „Дойче бан“ протестират ефективно за подобряване на заплащането и подобряване на условията на труд, компанията излиза с предложение след предложение, но така и не се стига до разбирателство. Стачките продължават, а влаковете на „Дойче бан“, когато все пък вървят, продължават да изостават.
Три водещи германски икономически института намалиха прогнозата си за хода на германската икономика през 2024 г. Според „Ифо“  растежът ще бъде 0,9 на сто спрямо предходната прогноза от 1,4 на сто. Ер Ве И  прогнозира растеж от 0,8 на сто спрямо 1,1 на сто, а Де И Ве – 0,6 на сто вместо 1,2 на сто.
„Несигурността пречи на възстановяването, тъй като засилва склонността на потребителите да пестят и намалява желанието на компании и домакинствата да инвестират“, казва шефът по прогнозите в „Ифо“ Тимо Волмерхойзер.

Политическа несигурност
Икономическите проблеми неизбежно водят след себе си и политически. Партньорите в управляващата коалиция, образно казано, „вече не могат да се гледат“, а рейтингите на опозиционните християндемократи и най-вече на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) растат. В някои провинции в Източна Германия Алтернативата вече е първа политическа сила, а в Тюрингия дори се готви да излъчи премиер. Добрата новина, ако има такава, е, че следващите парламентарни избори трябва да се проведат чак през есента на 2025 г., а дотогава има много време.
Един от основните проблеми пред Германия, а и пред много други индустриални страни, си остава недостигът на работна ръка. Според официални данни към 2035 г. той ще възлиза на около 7 милиона души и ще продължава да расте. Опитите тази дупка да бъде запълнена с привличането на имигранти от страни извън ЕС засега не дава задоволителен резултат, а само създава допълнителни затруднения на и без друго тежката германска бюрократична машина, затрупана от молби за гражданство.
Бюрокрация
Бюрокрацията и недостатъчните инвестиции се смятат за хроничен проблем на германската икономика, забавящ изключително важния енергиен преход в период на енергийна криза и рязко поскъпване на енергоносителите. Германия планира да намали към 2030 г. парниковите си емисии с 65 на сто спрямо нивата от 1990 г., а до 2045 г. да стане въглеродно неутрална, но експерти задават риторичните въпроси дали това изобщо е възможно и, ако все пак да, дали няма да е за сметка на допълнително влошаване на икономическите показатели на страната.
Наскоро главният икономист на „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“  Мориц Крамер образно сравни икономиката на Германия с „гофрирана ламарина“: „Вървим малко нагоре, после малко надолу, но всъщност тъпчем на едно място“.
Воденето на държавния кораб насред бързи икономически, социални и геополитически промени като цяло изисква откритост, адаптивност и бързо вземане на решения, което не е силната страна на германската бюрокрация.
Слаба дигитализация
Германия е на опашката в Европа по отношение на дигитализацията, бързата интернет свързаност бавно се подобрява, но има още много какво да се желае, а разплащанията в брой си остават „цар“. Те са съставлявали около 40 на сто от всички извършени в страната през 2023 г., срещу едва 8 на сто в, например, Швеция.
Шефът на германската Асоциация на дигиталната индустрия „Битком“ Ралф Винтергерст наскоро окачестви Германия като „пропаднала страна“ по отношение на дигитализацията на държавните услуги, тъй като за издаването на разрешителни за строеж, лицензии за дейност и регистриране на компании е необходимо много повече време, отколкото е средното за ЕС.
На този фон следва логичният въпрос – може ли моторът на Европа отново да заработи на пълни обороти и да поведе Стария континент към нов просперитет, а простият отговор е – не при сегашната ситуация в страната и при геополитическата нестабилност, която освен това се увеличава с всеки изминал ден. Има обаче и друг възможен отговор. И той е да, но при условие, че германската бюрокрация се реши да предприеме реформи, включително и на самата себе си.

Тайланд е открил литиеви резерви от около 15 милиона тона, което ще превърне страната в един от основните притежатели на този ключов за енергийния преход минерал. Това обяви днес представителка на правителството, цитирана от Франс прес.
Находището, което се оценява на 14,8 милиона тона, е разположено в провинция Панг Нга, разположена недалеч от туристическия остров Пукет. Това заяви пред местна телевизия заместник говорителката на правителството Рудклао Интавонг Суванкири.
„Това е добра новина и възможност за Тайланд да стане автономен в производството на батерии за електрически превозни средства“, каза тя. „Ще се опитаме да разберем какво количество може да бъде проучено. Това отнема време“.
Още: Европа изостава в надпреварата за суровини, използвани в батериите за електромобили
Това находище позиционира Тайланд непосредствено зад Боливия (23 милиона тона) и Аржентина (20 милиона тона), в които са концентрирани близо половината от световните резерви от толкова желаното бяло злато.
Идентифициран като „критична суровина“ от ЕК през 2020 г., литият е жизненоважен компонент на батерии за електрически превозни средства.
Премиерът на Тайланд Срета Тависин, който зае поста си от август, иска да ускори прехода на Тайланд към електрически превозни средства.
Слeд гигантското находище на литий: Иран – втори в света по находища