Икономиката на еврозоната стагнира през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходните три месеца, когато се сви с 0,1%. Това показват предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат.
По този начин регионът на единната валута успя „на косъм“ да избегне изпадането в техническа рецесия, въпреки спада на БВП на Германия. Спасиха го Испания и Португалия, които успяха да регистрират относително силен растеж.
Още: Кога моторът на Европа пак ще заработи на пълни обороти?
Икономиката на еврозоната стагнира през четвъртото тримесечие на миналата година след спад с 0,1% през третото и осредните пазарни прогнози за ново понижение с 0,1% и в края на 2023 г.
В същото време и БВП на целия Европейския съюз остана в края на миналата година на нивото от третото тримесечие, когато се сви с 0,1%.
Спрямо година по-рано БВП на еврозоната нарасна през последното тримесечие на миналата година с 0,1%, а в ЕС – с 0,2 на сто след стагнация през предходните три месеца.
Още: Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното
Според първата оценка за годишния растеж за 2023 г., базирана на сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, БВП се е увеличил през миналата година с 0,5% както в еврозоната, така и в целия ЕС.

Сред държавите членки, за които има налични данни за четвъртото тримесечие на 2023 г., Португалия отбелязва най-голямо увеличение на БВП (с 0,8%) в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Испания (с 0,6%), Белгия и Латвия (с по 0,4%).
Спадове на БВП пък бяха регистрирани в Ирландия (с 0,7%), Германия и Литва (с по 0,3%).

„Булгаргаз“ очаква окончателно предложената регулирана цена на природния газ за февруари да е с около 8,5% по-ниска от утвърдената цена за януари. Това заяви изпълнителният директор на „Булгаргаз“ ЕАД Деница Златева на открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране за обсъждане на доклад на обществения доставчик относно заявлението му от 11 януари за утвърждаване на цена за февруари, предаде БТА.
По-рано този месец в заявлението на „Булгаргаз“ до КЕВР общественият доставчик предложи за февруари цена на природния газ от 73 лева за MWh, без акциз и ДДС, което е с 5,93% по-малко от цената за настоящия месец.
„Прогнозната регулирана цена за периода от подаване на заявлението до днешна дата намалява. Това ще бъде отразено и в окончателното писмо с актуалните данни, което ще предоставим на 1 февруари“, отбеляза Деница Златева на заседанието в КЕВР. По думите ѝ в ценообразуването за февруари са включени количества за добив от газохранилището „Чирен“, чиято цена е фиксирана и не се влияе от ценообразуващия индекс TTF „месец напред“.
„В момента се намираме в добивния период на газохранилището в Чирен. Ние добиваме количествата, които участват в ценовия микс и се подават в заявлението за утвърждаване на регулирана цена. За февруари сме добили изцяло количеството, което беше заложено“, посочи Златева.

Снимка: iStock
Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ заяви, че водещо е при планиране на добива да успяват да има и един добър ценови микс и регулирана цена. Тя отбелязва, че в момента в Министерството на енергетиката се разработва с финално съгласуване механизъм за компенсиране на нагнетени количества в Чирен. „В рамките на механизма ние ще добием всички количества, които ще бъдат включени в него, така че да не позволим да има голямо увеличение на цената на природния газ за битовите и индустриалните потребители“, заяви тя.
Председателят на КЕВР Иван Иванов определи като добра новина намалението за февруари на цената на природния газ за българските потребители.
„Прави впечатление и се надявам това да продължи не само до края на отоплителния сезон, но изобщо, че никакви, дори световни събития каквито са войната в Украйна и кризата в Близкия изток, не повлияват за момента да се повиши цената на индекса TTF. До известна степен заради умерения климат през декември и януари, сигурно така ще е и до края на зимата, от друга страна всички европейски страни се бяха подготвили за отоплителния сезон със съхранени количества в своите газохранилища“, посочва Иванов.
Иванов даде пример, че средно в ЕС в момента има около 71,5% запълняемост на газохранилищата. „Подобно е количеството, което се съхранява в Чирен, което показва, че България се движи с другите страни от ЕС“, посочва той и добавя, че преди повече от година това не беше така, когато „трябваше да наваксаме за количествата, които да бъдат съхранявани в газохранилището“. „Освен това изглежда и енергийната ефективност се повишава в Европа, защото се наблюдава както за природния газ, общо за енергоносителите, съхраняване, дори намаляване на цената, което показва, че постепенно се извършва важна енергийна революция в Европа и в света. България е част от нея“, каза Иванов.
Иван Иванов обяви, че на закрито заседание на КЕВР на 1 февруари комисията ще се произнесе с решение за цената, на която обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природния газ през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По-ниска цена на газа за януари предлага „Булгаргаз“
С колко ще поскъпне природният газ през декември?
Рязък скок на цената на природния газ за ноември
Наша съседка замразява цената на газа за потребителите до май 2024 година

Брутният външен дълг на страната в края на ноември 2023 г. възлиза на 44,4026 млрд. евро (46,5 процента от прогнозния от БВП ). Това съобщиха от Българската народна банка.
Дългът е с 448,5 млн. евро (1 процент) повече в сравнение с края на ноември 2022 г. (43,9542 млрд. евро) номинално, но е по-малко като съотношение дълг към БВП (51,2 процента от БВП през 2022 г.).
В края на ноември миналата година краткосрочните задължения са 7,1742 млрд. евро (16,2 процента от брутния дълг, 7,5 процента от БВП). Те се понижават с 1,3622 млрд. евро (16 процента) на годишна база (8,5365 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 9,9 процента от БВП).
Още: Управителят на БНБ заговори за затягане на кредитирането
Дългосрочните задължения възлизат на 37,2284 млрд. евро (83,8 процента от брутния дълг, 38,9 процента от БВП), като се повишават с 1,8107 млрд. евро (5,1 процента) спрямо края на ноември 2022 г. (35,4177 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 41,3 процента от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на ноември 2023 г. е 10,6651 млрд. евро (11,2 процента от БВП). Спрямо края на ноември 2022 г. (8,4896 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 2,1755 млрд. евро (25,6 процента).

Външните задължения на Централната банка са 2,0557 млрд. евро (2,2 процента от БВП). Те намаляват с 214,6 млн. евро (9,5 процента) спрямо края на ноември 2022 г. (2,2703 млрд. евро, 2,6 процента от БВП).
Още: Брутният външен дълг възлиза на 42,4 млрд. евро към края на октомври
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 5,7018 млрд. евро (6 процента от БВП). Те намаляват с 332,7 млн. евро (5,5 процента) спрямо края на ноември 2022 г. (6,0345 млрд. евро, 7 процента от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 11,6517 млрд. евро (12,2 процента от БВП). Те намаляват с 1,2677 млрд. евро (9,8 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,9193 млрд. евро, 15,1 процента от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,3283 млрд. евро (15 процента от БВП) в края на ноември миналата година. Това е с 87,9 млн. евро (0,6 процента) повече спрямо края на ноември 2022 г. (14,2404 млрд. евро, 16,6 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,3 процента към края на ноември 2023 г., при 32,4 процента година по-рано.