С наближаването на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж през 2024 г. изниква въпросът дали мега спортните събития наистина носят икономически тласък на града и страната домакин или струват повече, отколкото си струва.
Много парижани не са особено доволни от това, че градът им е домакин на тазгодишните летни олимпийски игри, коментира Euronews.
Въпреки желанието на президента Еманюел Макрон да превърне събитието в „народен празник“, минимумът е 2700 евро билетите за присъствие на церемонията по откриването и разходите от няколкостотин евро, за да отидете и видите почти всяко от събитията, може поне за първи път да дадат на французите добра причина да се оплакват, пише БГНЕС.
Още: Как вървят цените на жилищата в едни от големите градове в Европa?
Въпреки това мнозина побързаха да посочат, че стара поговорка, че Олимпийските игри трябва да донесат така необходимия тласък на френската икономика по време на инфлация и криза на разходите за живот, докато туристи и инвеститори се стоварват в столицата.
Слаба възвръщаемост на инвестициите
Миналите олимпийски игри ни казват, че събитието по-често е финансова яма.
„Това е така, защото много домакини в крайна сметка харчат „ного пари за специализирана инфраструктура, която е с ограничена употреба след събитието“, каза Мартин Мюлер, професор по география и устойчивост в университета в Лозана, пред Euronews.
Той установи, че продължаващата поддръжка на инфраструктурата от Сочи през 2014 г. Зимните олимпийски игри представляват тежест от над 1 милиард долара (920 милиона евро) годишно оттогава.
Това, което Мюлер нарича „подценяване на разходите и прекалено обещаващи ползи“, води до това, че градовете-домакини рядко излизат на печалба. Печалбите са доказано възможни в съвременната история на олимпийските игри, но не могат да се сравнят със значението на дефицитите.
Рекордната печалба, която Лос Анджелис отбеляза през 1984 г., се случи при особени обстоятелства: калифорнийският град беше единственият кандидат и следователно могат да получат по-свободни изисквания от Международния олимпийски комитет (МОК), включително правото да използват вече съществуваща инфраструктура, вместо да строят нова.
Подобен сценарий се разигра наскоро, когато Париж и Лос Анджелис бяха единствените градове, но последният напусна наддаването за Игрите.
„За да избегне повторение на ситуацията от 1984 г., той [МОК] присъди двете Олимпиади едновременно“, каза Мюлер, като Париж получи Игрите през 2024 г. и Лос Анджелис през 2028 г.
Истинската, удивителна цена за домакинството на Олимпийските игри наистина обезсърчава много градове да наддават, особено като се има предвид, че самото наддаване се оказва скъпо.
Още: Колко похарчи Япония за Олимпийските игри в Токио 2020?
„Токио похарчи толкова много като 150 милиона долара за неуспешната му оферта през 2016 г. и около половината от тази сума за успешната й оферта за 2020 г.“, обясниха Джеймс Макбрайд и Мелиса Мано от Съвета за международни отношения (CFR). „Торонто реши, че не може да си позволи 60-те милиона долара, които биха били необходими за оферта през 2024 г.“, добавиха те.
Свръхмощен МОК?
Някои експерти посочват твърде изгодното позицията на МОК, който има властта да избира измежду кандидатстващите градове и да налага условия относно инфраструктурата или билетите, които домакинът трябва да спазва и плаща – като същевременно споделя малко или почти никакви финансови рискове, пред които са изправени градовете.
„МОК би могъл да сподели по-голямо количество международни и телевизионни и най-добри спонсорски пари“, каза професор Андрю Зимбалист, автор на Circus Maximus: Икономическият залог зад домакинството на Олимпийските игри и Световната купа.
МОК наистина носи значителна сума благодарение на своите Олимпийски услуги за излъчване (OBS), които се радват на монопол върху стандартите за олимпийско излъчване, което му позволява да диктува своите условия на други медии. Но тези приходи не се споделят с организационния комитет на града-домакин, който вместо това завършва с многомилиардна сметка.
Както беше съобщено от френския вестник Le Monde през януари, могъщият OBS дори получи временно указ, който му позволява да избегне предоставянето на седмичен почивен ден, както обикновено се изисква от закона, на 8000 души, които се очаква да работят по излъчването на Олимпиадата в Париж.
Експертите предложиха различни начини за намаляване на властта на МОК и неговото отвращение към споделяне на финансовите рискове.
„По-интересното решение е да имаме едно постоянно място за летните и едно за зимните игри“, каза Зимбалист.
Но би такава голяма промяна да бъде посрещната с ентусиазъм? Мнозина виждат Олимпиадата като начин за набиране и използване на мека сила и като събитие, което помага на правителството на страната-домакин да подобри вътрешния си имидж.
Ограничени възможности за работа
Когато политиците насърчават като домакини на Олимпийските игри, те често предлагат възможности за работа, особено в секторите на строителството и хотелиерството.
Организационният комитет на Париж 2024 твърди, че събитието ще бъде „лост за стимулиране на активността и заетостта“, благодарение на „ над 181 000 мобилизирани работни места“. Той уточни, че тази цифра включва работни места, специално създадени за случая, и работни места, които ще бъдат включени в Олимпиадата по някакъв начин, но вече съществуват.

Това означава, че очакваният ефект на просмукване няма да бъде усещат всички.
„Заплатите, изплащани на рецепторите и чистачите на стаите в хотела, вероятно ще останат почти непроменени“, обясниха Робърт Бааде и Виктор Матесън в своето проучване от 2016 г. „В търсене на златото: Икономиката на Олимпийските игри’.
Наистина, в много случаи, тъй като „хотели (както и вериги ресторанти, агенции за коли под наем, авиокомпании и подобни фирми) са национална или международна собственост, това увеличение на корпоративните печалби не не остава в града-домакин, а вместо това напуска района,” обясниха те.
За да се проведат при най-добрите условия, олимпийските комитети разчитат в голяма степен и на доброволци – 45 000 това лято в Париж – които по дефиниция са , не се заплаща.
Доброволчеството може да ви донесе някои предимства, като например безплатно посещение на някои от състезанията. Липсата на заплата обаче означава, че няма да е лесно да си осигурите квартира в Париж или съседните му предградия, особено с рязко покачващите се цени на пансиони със закуска и хотелски стаи през този период.
Нарушаване на ежедневието
Между цената на билета за метрото, която временно се повишава до 4 евро, за да се справи с наплива от туристи (обикновено струва 2,15 евро), и президентът на региона на Париж Валери Пекрес, съветвайки местните да работят от вкъщи по време на Олимпиадата , мнозина възнамеряват да използват част от петте си седмици платен отпуск, за да напуснат Париж през юли и август.
За тези, които не могат да избягат от френската столица, следват тези две седмици, когато са Олимпийските игри с още две за Параолимпийските игри, може да е кошмар.
Що се отнася до това как се отразява на общия туризъм, консенсусът е смесен.
„Лондон, Пекин и Солт Лейк Сити всички видяха спад в туризма в годините на техните Олимпийски игри,” обясниха Макбрайд и Мано от CFR.
От друга страна, други градове видяха тласък в туризма след Олимпиадата, като Барселона в началото на 90-те години. Тогава обаче каталунският град не можеше да се сравни с настоящата привлекателност на Париж като столица на най-посещаваната страна в света.
„Олимпийските туристи до голяма степен ще заменят други туристи, които така или иначе биха дошли, “, каза професор Мюлер за Париж. Той оцени, че икономическият ефект, който Олимпиадата ще има върху френската столица, вероятно ще бъде незначителен.
„В Лондон например проучванията установиха, че всъщност е имало по-малко туристи в града по време на Олимпийските игри през 2012 г. в сравнение с предишните лета,” каза той.
Така че домакинството на Игрите може да не е олимпийското злато, което се надяваха да бъдат.