Поправянето на повредени хранителни системи може да генерира икономически ползи в размер на 10 трлн. долара годишно. Това смятат водещи учени, спред които политиците правят твърде малко, за да се справят с най-голямата заплаха за човешкото здраве и здравето на планетата, пише Politico.
В първия глобален доклад, в който се прави количествена оценка и сравнение на разходите за бездействие и за промяна, експертите установяват, че неефективните и разпокъсани политики водя до огромни разходи за здравето и околната среда, които могат да бъдат намалени чрез стъпки като производство и консумация на по-малко месо и доставка на повече храна на местно ниво.
Констатациите са резултат от 4-годишно разследване на Комисията по икономика на хранителната система (FSEC), независим орган от експерти по климата и здравеопазването, включително от Световната здравна организация, Световната банка и Организацията по прехрана и земеделие.
„Най-големият, неизползван потенциал е преходът от нездравословно към здравословно хранене“, казва за Politico Йохан Рокстрьом, директор на Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, който е ръководител на проучването.

Снимка: iStock
Според експертите консумацията на храни от животински произоход и хранителните отпадъци трябва да бъдат „радикално“ намалени – в съответствие с последните препоръки на висшия научен консултативен орган на ЕС по въпросите на климата, в рамките на прехода към по-растителни и произведени на място диети.
Ефективните мерки включват също етикетиране на хранителните стойности пред опаковката, облагане с данък на нездравословните храни и мрежи за сигурност, които да поддържат здравословната храна достъпна за най-бедните.
Освен това е необходимо да се промени начинът на производсто на храна, като се откажем от сегашната монокултурно ориентирана система, която разчита в голяма степен на химически суровини и изкопаеми горива. „Устойчивите земеделски практики са доказани, съществуват и функционират“, казва Рокстрьом. „Няма друг преход“, добавя той, „достигнахме края на пътя.“
ЕК настоява за поставяне на земеделието и храните на по-устойчива основа. Но Стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“ – част от по-широката програма на „Зелената сделка“ – се провали поради липсата на политическа насоченост и нарастващата опозиция от лобитата на земеделието и агробизнеса
Разминаващи се пътища

Снимка: iStock
Според проучването при запазване на обичайния сценарий до 2050 г. 640 млн. души по света ще страдат от недохранване – с почти 200 млн. повече, отколкото днес – а затлъстяването ще се увеличи със 70% в световен мащаб.
Освен това емисиите от селскостопанските храни ще допринесат за глобално затопляне с 2,7 градуса по Целзий до края на века. Производството на храни на свой ред ще стане по-уязвимо от изменението на климата, тъй като вероятността от екстремни метеорологични явления се увеличава драстично.
В сценария „Трансформация на хранителната система“ експертите моделират, че по-добрите политики биха могли да доведат до спасяването на 174 млн. живота от преждевременна смърт, свързана с храненето, и до изкореняването на недохранването до 2050 г., като същевременно се запази глобалното затопляне под 1,5°C и се обърне тенденцията към загуба на биоразнообразие.
Прогнозите също сочат, че 400 млн. селскостопански работници по света ще могат да се радват на достатъчен доход.
Цената на промяната

Снимка: iStock
Фермерите в Европа излизат на улицата, тъй като се борят да си изкарват прехраната и стават все по-зависими от вредните субсидии.
„Днес субсидираме производството на храни не само по погрешен начин, като плащаме за разрушаващи околната среда производствени системи и нездравословни практики“, казва Рокстрьом, но и „като позволяваме на производството на храни да унищожава безплатно климата, биоразнообразието и сладките води“.
Тези субсидии трябва да бъдат премахнати, предупреждават експертите. Но това не е направено по правилния начин. „Ако премахнете субсидия, трябва да добавите друг икономически стимул, който позволи на земеделските стопани да преминат към по-устойчиви и здравословни практики“, обясни Рокстрьом, който е и член на експертна група на ЕК за адаптиране към климата. Например чрез добавяне на кредити за поглъщане на въглерод на мястото на субсидиите за дизелово гориво като „икономически неутрална реформа“.
„Точно това не е направено“, добави той, предупреждавайки да не се премахват субсидиите и да се оставят земеделските производители сами на себе си.
Промените ще се отразят и в цените на храните, които ще трябва да се повишат, за да отчетат истинските разходи за околната среда и здравето на хората, според експерта, например чрез въвеждане на въглероден данък върху селското стопанство.
Източник: Politico 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Високата инфлация и увеличените разходи за живот – най-честата причина за детския глад
Тревожно: Колко хора по света не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново?
ООН: Броят на страдащите от хроничен глад хора по света се увеличава
Заради кризите: С колко се е увеличил броят на гладуващите хора в света?
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Близо половината българи в риск от бедност не могат да си позволят нормално хранене