Румънците харчат за храна средно 23,7% от общия си месечен доход, което ги нарежда на първо място по този показател в ЕС, според данни на Евростат за 2022 г., цитирани от вестник Adevărul, предава БТА.
Веднага след тях се нареждат българите (18,9%), следвани от гражданите на Словакия и Литва (18%) и тези на Естония и Латвия (17,7%).
В другия край застават ирландците (7%), гражданите на Люксембург (8,2%) и на Австрия (8,9%).
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят почти 1/4 от доходите си на касата на хранителните магазини не защото купуват повече, а защото е по-скъпо.
„Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако сравним съотношението цена/заплата в Германия например, бихме платили по-малко за храна, ако имахме техните заплати“, отбелязва експертът за вестник Adevărul. По думите му румънците купуват основни храни, като най-продавани са продукти като маргарин, картофи, ориз.

Снимка: iStock
„По данни на Евростат храната представлява над 14% от разходите на домакинствата и това е като цяло в страните със средни и ниски доходи на заплати. Освен това тези страни са членки на бившия комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в определени случаи не става дума и за някакво преувеличено консуматорство, именно заради лишенията, които много от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни причинили травма и които сега се опитваме да забравим, като купуваме“, посочва социологът Владимир Йонаш.
По думите му румънците се опитват да получат това, което не са имали в миналото, като на преден план е храната.
„Храната е много важно нещо за нас. Сред причините има и културен компонент. Преминахме през този период на недостиг, когато нямахме достъп до храна и тогава богатството на масата говори за нашето социално и финансово състояние. И това е особено видимо по празниците. Ако имаме пълни маси, значи сме добре”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите коментират за вестник Adevărul и наложения от правителството таван на търговската надценка на основните продукти. Според тях мярката, влязла в сила на 1 август 2023 г. и удължена с още 2 месеца в края на януари тази година, не решава проблема с цените в магазините.
„Нещо повече, стигнахме до абсурдна ситуация, в която внасяме повече основни хранителни продукти, за да осигурим потребление в контекста на ограничаване на търговската надценка. Стимулирахме вноса, а не местното производство“, смята икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него възможно решение на проблема е да се намали ДДС върху основните хранителни продукти по примера на страни като Полша и Португалия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румънците са 11 пъти по-бедни от средното за Европа. Къде попадат спрямо българите?
Кои са най-високоплатените професии в Румъния?

Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?

Наша съседка е втора в Европа по брой неактивни в сферата на труда
Наша съседка в топ 3 на най-добрите страни за дигитални номади за 2024 г.